Latest topics | » Да затворим ли форума за "реставрация"Пет Апр 01, 2011 11:28 am by Haki_960921 » Търся си...Съб Фев 12, 2011 9:58 pm by Haki_960921 » Герои ВампириСъб Фев 12, 2011 4:15 pm by Haki_960921 » Учебни предметиСъб Фев 12, 2011 2:53 pm by Haki_960921 » Опиши настроението си с емотикона Нед Окт 24, 2010 8:08 pm by Юри Хирано» ¤Размяна на банери¤Нед Окт 24, 2010 1:52 pm by Ерик Найт» Три неща ,които предишният не знае за теб vlo.3Съб Окт 23, 2010 11:13 pm by Анни Вал Горденс» Игра с ДумиСъб Окт 23, 2010 11:09 pm by Анни Вал Горденс» Да броим до 1000 Съб Окт 23, 2010 10:59 pm by Анни Вал Горденс |
Кой е онлайн? | Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Юни 03, 2010 8:34 pm |
|
Автор | Съобщение |
---|
???? Гост
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Нед Юни 06, 2010 10:21 am | |
| |
| | | ???? Гост
| | | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Нед Юни 06, 2010 10:37 am | |
| |
| | | Крис Халиуел Учители
Брой мнения : 1193 Join date : 18.05.2010 Age : 28
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Вампир Дарби: Молекулярно взривяване и Телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Нед Юни 06, 2010 10:38 am | |
| | |
| | | Ерик Найт Учители
Брой мнения : 1545 Join date : 31.05.2010
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Няма Дарби: Четене на мисли;зоология;телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Нед Юни 06, 2010 11:42 am | |
| Кога ще ме включиш и аз ли съм този Ерик?! | |
| | | Крис Халиуел Учители
Брой мнения : 1193 Join date : 18.05.2010 Age : 28
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Вампир Дарби: Молекулярно взривяване и Телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Нед Юни 06, 2010 11:49 am | |
| - Ерик Найт написа:
- Кога ще ме включиш и аз ли съм този Ерик?!
Вече си включен.Включих те към вълците,щотю нямах човек,който да играе лошата роля,а и използваш Тейлър за ав... | |
| | | Ерик Найт Учители
Брой мнения : 1545 Join date : 31.05.2010
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Няма Дарби: Четене на мисли;зоология;телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Нед Юни 06, 2010 12:00 pm | |
| Да,мерси че ме включи,ама защо ще я приключваш толкова скоро? | |
| | | Крис Халиуел Учители
Брой мнения : 1193 Join date : 18.05.2010 Age : 28
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Вампир Дарби: Молекулярно взривяване и Телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Нед Юни 06, 2010 12:11 pm | |
| Ами от първа книга ще бъде толкова... | |
| | | Ерик Найт Учители
Брой мнения : 1545 Join date : 31.05.2010
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Няма Дарби: Четене на мисли;зоология;телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Нед Юни 06, 2010 12:12 pm | |
| Е...ама ще има втора нали? | |
| | | Крис Халиуел Учители
Брой мнения : 1193 Join date : 18.05.2010 Age : 28
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Вампир Дарби: Молекулярно взривяване и Телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Нед Юни 06, 2010 12:13 pm | |
| | |
| | | Ерик Найт Учители
Брой мнения : 1545 Join date : 31.05.2010
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Няма Дарби: Четене на мисли;зоология;телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Нед Юни 06, 2010 12:14 pm | |
| Супер,дано да е по - готина от тази.Приятно писане и измисляне на новата глава. | |
| | | Крис Халиуел Учители
Брой мнения : 1193 Join date : 18.05.2010 Age : 28
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Вампир Дарби: Молекулярно взривяване и Телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Пет Юни 11, 2010 9:03 pm | |
| Извинявам се,че до сега главата не беше пусната,но през деня нямах много възможност да седна на лаптоп-а ...До 2 часа ще имате 4 глава | |
| | | Крис Халиуел Учители
Брой мнения : 1193 Join date : 18.05.2010 Age : 28
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Вампир Дарби: Молекулярно взривяване и Телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Пет Юни 11, 2010 10:23 pm | |
| IV Глава – Измамени 1 част
- Имаме поща! – сладкият ми сън бе прекратен от крясъците на Ашли.Опитах се да запуша уши с възглавницата,но и това не задържа настрани крясъците на момичето.Слънцето все още не се бе показало на небето.Когато погледнах часовника,той показваше 6:22 сутринта.В този момент ми идеше да убия Ашли,но точно тогава отново чух нейното силно викане.Станах от леглото и се облякох,както винаги спортно.Слязох дол и видях,че всички само мен чакат.В ръцете на Лия имаше малко червено лисче,на което пишеше нещо на някакъв древен език. - Охооо,ще имаме ново попълнениее... – Ана започна да подскача от радост. - Такам..Следващата,която ще трябва да превърнем се казва Кристи Симънс.Ще може да я намерите в центъра на града около обяд.Този,който ще има честа е...Крис?! – с изненада и отворени усти посрещнахме новината. - Какво?!Те или там какво е,добре ли са?!Та аз ако изляза на слънце ще стана на прах.Все пак не съм Феникс.Щом умра да се съживя от пепелта. – паникьосах се.Какво очакваха тея хора.Та аз дори не знам как да превръщам,а те искат да го направя.... - Кора,ти ще придрожиш Крис,за да му обясниш как става превръщането и да му помогнеш.Разчитаме на него да превърне Кристи,а през това време Ана трябва да превърне Мария,която ще я намери на края на града към 11 часа.Мълчанието витаеше около всички ни дори на закуска.Никой не каза нито думичка,а аз се притеснявах,защото скоро щях да стана на пепел. След сладката закуска,отидох в стаята си и навлякох колкото се можеше повече дрехи,които да ме предпазват от слънцето. - Крис,готов ли си?! – гласа на Кора премина през цялото ми тяло като електрошок,който ти напомня за предстоящата екзекуция. - Мхм... – мрънкането ми се усети чак дол.Нямах никакво намерение да изгарям,заради някакъв човек,който трябвало да се превърне във вампир. Излязох от стаята си и с Кора тръгнахме към центъра,където щях да срещтна и превърна нов вампир.С нас излязоха и останалите,които имаха такава мисия. Навън беше много горещо,но пък нямах избор.За нещастие се появи вятър,който вдигна шапката ми във въздуха и лицето ми остана не покрито,готово да изгори. - Хей,защо не изгорях? - Защото това става само,когато вампира е нов,иначе след втория или третия ден вече няма опасност. – думите на моята помощница минаха като оспокояваща вълна през цялото ми тяло. - Трябва да побързаме,за да не изгубим новачката... – Кора отново проговори с недомлувки - Защо? – чудех се какво ли би станало,ако не отидем на време...Вятъра бързо спря,сякаш мисията му беше само да вдигне шапката ми,за да бъда изпепелен,което за моя радост не стана. - Ако не превърнеш жертвата на време,тя ще умре.Когато аз те превърнах нямах много време,защото бях закъсняла.Ако не те бях превърнала щеше да се хвърлиш в реката. – гледах Кора с голяма благодарност,че ме е превърнала.Това беше единственото хубаво нещо,което ми се бе случило в онзи ден след всички лоши неща. След дълго ходене,стигнахме до центъра и Кора ми показа жертвата.Кристи беше с руса коса,синьо-зелени очи.Стройна и хубава.Но ми се искаше да не бъда единственото момче в групичката. - Трябва да спечелиш доверието й и тогава да я целунеш и убиеш,за да се превърне,но внимавай.Аз съм до тук,а от теб се иска да я отведеш някъде на закътано място,за да не те видят,да я целунеш и убиеш след това. – Кора говореше бързо и едва я разбрах,но кимнах глава в знак,че съм разбрал и тръгнах към момичето. - Извинете госпожице,моля ви помогнете ми. – престорих се,че имам някакъв проблем в опит тя да ме последва в някоя закътана улица и да я превърна. - Да.Кажете как да ви помогна? – личеше,че е добър човек.Никой не би ти помогнал,когато самият той има проблем - Баща ми падна и си счупи крака в онази уличка там.Не мога да го вдигна сам. – не знаех какво да говоря,но думите просто отлетяха като стрела,както направих аз към уличката. Веднага щом стигнахме улицата,целунах Кристи и я намушках с ножа,който ми даде Лия преди да изляза.След секунди се появи и Кора. - Крис?! – от далече чух познат глас,който ни спря докато носехме „новоизлюпващия” се вампир към къщата.Не отговорих нищо на гласа,който ми напомни на Габриел.С Кора се стрелнахме с бърза скорост към къщата,където щяхме да обучим новото момиче. - За малко да ни разкрият! – ядосания глас на Кора,спря мислите ми за предишният ми живот. - Знам,знам и много съжалявам – направих кучешка муцунка,на която ме научиха в училището и нещата се оправиха,но щом наближихме къщата,над нея се издигаше огромен пушек. - Какво става тук? – оставихме Кристи в къщата и отидохме в двора,където намерихме всички в рани. - Нападнаха ни и Мария умря.Сега я изпращаме в огъня. – Лия говореше студено и страшно.Бяха ме побили тръпки от думите й. - Как се справихте с превръщането? – Ашли бързо смени тона и насочи вниманието си към нас - Ами добре,но почти ни разкриха. – Когато чух думите на Кора отново ме побиха тръпки от Лия,защото не знаех какво щеше да каже.А тя ми изглеждаше най – силната и най – страшната от всички. - Нека влезнем... – Лия ни замъкна всички на вътре без да ни позволи да погледнем какво става с тялото на Мария.Горкото момиче не живя дълго.Явно и е било писано да умре днес. - Крис и Ана ще отидат да намерят храна за новодошлата,докато ние ще я научим на няколко движения,за да не последва съдбата на Мария. Нямах никакъв избор.С Ан тръгнахме към гората,за да търсим сърни или катерици,или нещо от сорта,за да набавим храна.Търсенето ни не продължи дълго,защото бързо открихме две сърни.Двамата с Ана се стрелнахме към тях,прекършихме вратовете им и ги захапахме,докато чакаме кръвта им да се излее в шишенцата,които носехме.Изведнъж видях как Ана се свлече на земята,а след секунди ми пречерня и усетих как паднах на земята и после нищо... СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ....
| |
| | | Крис Халиуел Учители
Брой мнения : 1193 Join date : 18.05.2010 Age : 28
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Вампир Дарби: Молекулярно взривяване и Телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Съб Юни 19, 2010 9:02 pm | |
| IV Глава – Измамени 2 част
- Тея двамата много се забавиха ... – Тревогата опостоши спокойствието в къщата като турнадо. - Никога не отнема толкова много време,все пак тази гора е пълна с животни,за това и тук живеем.... – не исках да тревожа останалите,но се безпокоях за новородените ни приятели.. - Лия,ако искаш ще отида да ги потърся... – не бях сигурна дали да рискувам и с Кора,но тя беше опитна,можеше да се справи. - Разчитам на теб. – след секунди тя излезе от къщата,докато аз останах сама,защото Ашли учеше Кристи на бойни изкуства. Времето не минаваше лесно.Кора също се бе забавила.Не ме свърташе на едно място.Имах чувството,че някой ми е забол кол близо до сърцето,за да ме измъчва.Поне не останах сама,останалите също влязоха в къщата,естествено обезпокоени от липсата на останалите. Тъкмо щях да започна да разказвам какво се е случило,когато Кора връхлетя с гръм и трясък,пребледняла като платно. - Какво има ??? – Думите едва излязоха от устните ми.Тя не ми отговори,а просто наведе глава,по което познах,че нещо се е случило. - Не....не може...не! – силзите бликнаха от очите ми.Не вярвах,че може да сме загубили двама от нас.Явно върколаците искаха да ни спипат,докато сме отделно и да ни убият един по един,бавно и мъчително. Ядосах се.Идеше ми да убия всеки от онея тъпи псета. - Те...телата им...те... – Кора нямаше сили да обясни какво е видяла.Говореше на почивки,но не успяваше да завърши.Розата на връта ми стана кърваво червена.Това ставаше,когато някой от клана е мъртав или в опасност. - Ще ги убия! – излязох през вратата като мълния,готова да унищожа всичко по пътя си.Не знаех къде да ходя,защото не знаех къде живеят шибаните кучета. Обикалях като луда насам-натам,търсейки къща,в която може би биха живяли.И търсенето свърши работа.Отрих къща насред голяма поляна,която беше в укаян вид,поне отвън.Стрелнах се през прозореца и успях да поваля един от вълците. - Вие убихте мои близки!Сега аз ще ви убия! – бях язярена.Очите ми кървясаха,а острите ми зъби,които бяха като бръснач се появиха.Започнах да ги нападам на ред,който докопам,но получих доста силни наранявания по тялото,защото те вече не използваха стария изпитан от тях метод – да се бият,а ми забодоха колово по тялото,което доста по трудно минаваше.Успях да захапя един от вълците по връта и пуснах отровата на вампирите.Както при всеки друг,там се появи роза,която обаче символизираше края на живота му.Щом розата стане обикновена щеше да умре.Това ставаше бързо.Кръвта,с която бе оцветена розата и тази,която имаше вълка,бързо изчезваше от красивото цвете,но те бяха повече.Хапеха ме,удряха ме,забиваха колове. Знаех,че няма да издържа дълго,за това тръгнах да бягам.На вън беше пълно с гръмотевици и порой дъдж.Сякаш небето плачеше за изгубените ми приятели вампири. Всички ме чакаха вкъщи в очакване да се върна, и когато го направих,се стекоха да ми превързват раните,които кървяха обилно.Не можех да опиша болката си,която изпитвах от загубата на близки и добри приятели.Дори да ги познавах от скоро,те бяха като част от мен,която сега изчезна в небитието.Розата на гърба ми не спираше да свети с кърваво червен цвят.Всички тагувахме за Ана и Крис,но тъгата ни бе прекратена от взрив,който дойде от кухнята.Тръгнахме на там,но чух само как прозореца се счупи и нищо друго. След няколко часа се събудих вързана за един от колоните в хола,както и останалите.Вълците ни бяха вързали.Не им стигаше,че убиха приятелите ни,но сега искаха да довършат и нас.Усещах миризмата на върбинка,с която бяха напуени всички въжета,с които ни бяха вързали. - Както казахме първият път „Следващият път ние ще победим” ... Ето,че и така стана.Убихме двама от вас,сега и останалите,а вие успяхте само един да убиете.Слаба работа... – злата физиономия на Ерик не слизаше от лицето му. - Нека започнем изтребването ви! – шибаният вълк ме ядоса,но не можех да направя нищо заради варбината.Тя ни държеше немощтни.Глутницата извади по един дървен кол,който криеха зад гърбовете си и започнаха да ни доближават.Ерик забоде кола си в крака на Кора.Болката,която тя изпита бе толкова силна,че дори и аз я усетих.Миризливото куче започна да върти и забива кола надълбоко,с цел да й причини по – голяма болка,за да може самата тя да моли да умре. Русокосата ми приятелка не бе единствена.Останалите кучета забодоха коловете си по останалите . Изтезанието продължаваше ли,продължаваше.Пода се напълни с кръвта ни.По телата ни имаше сигурно по пет рани,които бяха много дълбоки.Не зная от къде,но чух трясък,който дойде от покрива.Имаше момче,което също бе вампир.Бях го разпознала по кървавата роза,която имаше на лявата ръка.Вампирът – ангел събори и запаха много от вълците,които след секунди се оттеглиха. - Добре ли сте?! – от далеч личеше,че момчето е добро. - Аз съм Симънс,Дрю Симънс – Дрю ни отвърза всички,като се чувствваше леко замаян от върбинката,но бързо се оправи. - Наминавах покрай града,когато розата ми се оцвети в кърваво червен цвят и сетивата ми ме доведоха до тук.Явно сме свързани по някакъв начин. - Приятно ни е Дрю.Ние сме Лия,Ашли,Кристи и Кора. – думите едва преминаваха през устните ми.Исках да произнеса и имената на Ана и Крис,но тръгнех ли да го правя,сякаш устата ми замръзваше с цел да не го направя. - Не трябва ли да сте повече ? – Симънс знаеше от някъде,че би трябвало да сме повече,но не знаех от къде. - Да,но другите двама бяха убити по – рано. «Помощ...» - долових нечие чуждо присъствие,което ми напомни на Ана,а и беше възможно,защото я бях научила на магията за шепнене. «Помощ...» - Чухте ли това? – новака също бе чул зова за помощ,а по израженията и на останалите разбрах,че и те са го чули. - Да не би да са ... Не е възможно...но пък... – не знаех дали да вярвам на чутото за това направо тръгнах през врата към зова.Останалите не останаха да чакат,а тръгнаха с мен. Нямахме много време,тъй като чувах гласа все по – тихо. След дългия път,който издържахме под дъжда,стигнахме до изоставена и малка барака,която бе затворена с бронирана врата.От километри можех да доловя мириса на върбинка,който идваше от къщичката. «Помощ...» - ето,че отново чухме зова за помощ,но този път едва го доловихме.Беше като лек бриз,който минава през теб за секунди. - Отдръпнете се! – Дрю се затича към врата и успя да я разбие.Миризмата на върбинка,която се разнесе отвътре бе узасяваща.Дори при вдишването й се чувствах много замаяна.Беше пълно с прах и нищо не се виждаше,но след секунди праха изчезна и успях да доловя с погледа си два силуета.Когато се приближих видях,че това са Крис и Ана...Радоста от видяното се разнене навсякъде около нас,но те не изглеждаха никак добре.Бяха бледи и почти мъртви.Знаех,че Ан е добре,но не бях сигурен за Кристофър.Не гледаше и не говореше.Беше точно като мъртвец.. С големи усилия влязохме всички и ги измъкнахме от там,и с бърза скорост,която развихме се стелнахме към къщата ни,за да ги спасим. Докато тичахме виждах изнемущелите им тела,които сериозно се нуждаеха от специална доза – човешка кръв. Щом влязохме в къщата едва дишаха.Не дочаках да ги оставят на диваните,а направо се стрелнах към града,за да набавя човешка кръв,за да ги спасим.Кървавата роза ставаше все по – тъмна и по – тъмна.Това бе знак,че са на края на силите си.Пред погледите ми се мернаха няколко човека,които не дочаках да ги придърпам в някоя уличка,а направо ги нападнах.Не ме интересуваше дали някой щеше да ме види.Просто исках да спася живота на двама специални хора от семейството ми.Измуках всяка една капчица от хората,които нападнах и се стрелнах като светкавица обратно към къщата.Докато точах знаех,че розата ставаше черна,но все още имаше шанс,защото не беше точно черна. Връхлетях през разбития таван и започнах да наливам кръвта в гърлата им с надеждата да не съм закъсняла. Едва успях да отворя очите си,но го направих.Пред погледа си видях Кора,Ашли,Лия,Кристи и някакъв непознат вампир.Щом забелязаха,че отварям очи,всички се втурнаха да ме прегръщат.Дори се изненадах,че съм уживял след дозите върбинка,която ни инжиктираха онея псета. - Крис,добре си,нали?! – видях паниката в очите на Лия,но не можах да й отговоря за това просто кимнах.След секунди видях,че и Ана се събудила. Щом се пооправих се чудех как са успели да ни спасят и реших,и да ги попитам. - Как успяхте да ни спасите.Ние почти бяхме мъртви,все пак ни бяха инжиктирали поне пет тона върбинка,а и тази,която беше около нас влошаваше положението. - Едва ви спасихме ...Бяхме няколко пъти до града,за да ви набавим човешка кръв.Сигурно сме ве снабдявали с нея около час и нещо,но поне си струваше.А междо другото това е Дрю.Той е този,който спаси нас,а след това спаси и вас - Лия и останалите летяха във възторк от това,че сме живи,но се чувствах леко замаян. - Благодаря ти Дрю,но може ли малко да си почина,че имам нужда от дъълга почивка. – не исках да бъда груб,но наистина не се чувствах много добре,а и изглеждаше,че и Ана не се чувства добре. - Разбира се! – Всички ни оставиха на спокойствие да се напсим и отидоха в кухнята,а ние заспахме на секундата. СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ....
| |
| | | Крис Халиуел Учители
Брой мнения : 1193 Join date : 18.05.2010 Age : 28
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Вампир Дарби: Молекулярно взривяване и Телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Пон Юни 21, 2010 10:37 am | |
| | |
| | | Крис Халиуел Учители
Брой мнения : 1193 Join date : 18.05.2010 Age : 28
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Вампир Дарби: Молекулярно взривяване и Телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Пон Юни 21, 2010 11:07 am | |
| - Ана Хатауей написа:
- А защо не видяхме предателство в миналите глави?
Това мнение е за темата "СЪобщения" на раздела,а не за тук!Напиши го там и ще ти отговоря. | |
| | | Крис Халиуел Учители
Брой мнения : 1193 Join date : 18.05.2010 Age : 28
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Вампир Дарби: Молекулярно взривяване и Телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Съб Юни 26, 2010 12:42 pm | |
| V Глава – Предадени
Сутринта беше прекрасна,докато слънчевите лъчи на огненото топче не ме събудиха.Не бях в добро настроение,но такъв си бях аз.Ако някой ме събуди сутрин да не ме чака да си оправя настроението цял ден.Опитах се да поспя още,но тогава чух,както обикновенно,проглушителния глас на Ашли,който ме извика дол на събрание. Обликох набързо първите дрехи,които хванах и се запътих към трапезарията,където щеше да се проведе събранието.Докато вървях по стълбите,чувах щастливия глас на Ана,който не се бе чувал от злополуката с вълците миналата седмица.Стъпих и на последното стапало и пред очите ми се разкри невероятна гледка.Всички бяха облечени официално,сякаш се бяха подготвили да ходят на бал. - Крис,върни се горе и се облечи официално,защото ще ходим на съранието на вампирите...Там ще бъдат всички вампири от града и околните селца... – Лия,като най – голяма и силна оповести новината,а аз набързо кимнах и се запътих към стаята си,за да се преоблека. Когато вече бях готов,излязох от стаята си и се запътих към всекидневната,където всички ме очакваха. - Да тръгваме! – Дрю отвори вратата и всички се втурнахме,сякаш за първи път излизахме.То си бе и така.Много се вълнувах,че ще се запозная и с други вампири,а не само с тези,които превръщаме или са ни дошли на гости.Слънцето грееше,птичките пееха...Всичко бе идеално за този злополучен следобед,който предстоеше.Забелязах,че никой не пожела да се качи в колата освен мен.Това можеше да значи само едно – аз съм твърде мързелив за вампир.След нелепата мисъл,която връхлетя в ума ми,усмивката се появи ненадейно на бледото ми лице. Докато вървяхме към събранието,което Бог знае колко далеч се намира,никой не проговори.Медитираха ли,или... ?! Днес щях да празнувам рождения си ден,за който никой не се сети,но мисля че не им бях и казвал,че днес съм роден или поне бях...Може би сега рождения ми ден е деня,в който ме превърнаха във вампир.За наше щастие нямаше и следа от вълци,който за пореден път да се опитват да ни убият.Докато си мислех разни неща,останалите се бяха разделили на групички и си говореха,а аз мълчах.Имах чувството,че съм излишен.Не познавах повечето,въпреки че бях с тях от няколко седмици.Познавах само Кора и Ана,а останалите ми бяха като чужденци,на които съм на посещение.Дори да бях превърнал Кристин,не знаех абсолютно нищо за нея.Мислех,че когато има поне още едно момче ще има с кого да говоря,но пък той говореше с „висшите” сред нас т.е. с Ашли и Лия...Слънцето все още грееше радостно,също и птичките все още пееха.Нямаше и следа,която да ни подскаже за злополуката,която щеше да се случи в близките часове. В далечината най – накрая зърнах някаква огромна шатра,в която се надявах да бъдем на това събрание,а и щяхме да сме на сянка. - Ето ги и последните ни гости! – от далечината се чу единствено този глас,който явно бе много силен,тъй като докато стигнехме имаше поне половин километър.Гласът беше на мъж,който изглеждаше радостен,поне по тона,който запрати към нас. - Да върим,но внимавайте с кого ще говорите!Не всички са добронамерени! – Лия предопреди всички ни и ни замъкна към шатрата.Докато вървяхме,чувах много гласове,дори и на малки деца.На събранието имаше сигурно поне още двадесет вампира,а с нас двадесет и седем. Имаше много вампири с много различни рози по телата им.Не знаех какво симвулизират и реших да разбера от по висшата инстанция. - Ъм Кора,какви са тези рози по телата на вампирите? - Розите символизират зрелостта на всеки вампир.От нас само Ашли и Лия имат.Моята едва започва да се образува.. – Кора показа ръката си от страната на китката и видях дръжка с тръни,която започваше не много далеч от китката. Ожаднях...Сбогувах се с Кора и тръгнах към масата с напитки.Там имаше две табелки: « За вампири...» и « За вампири - вегетарианци...» Както се досещате,взех си питие от мястото отредено за вегератианци.Кръвта беше взета от катерица,което и не ме засити.Затова си взех още една чаша и този път беше от сърна. Всички от групичката ни се бяха разпръснали навсякъде..Ашли,Лия и Дрю при едни,Кора и Кристин при други,а аз останах на един стол. - Крис?! – чух много познат глас,който стоеше зад мен.Обърнах се плахо,сякаш не исках да разбирам кой стои там.Пред очите ми се разкри красивото лице на Габриел – моята приятелка,докато бях човек. - Габриел?!Но как... – не знаех дали да бягам от там и да предупредя всички,че има човек в района. - Превърнаха ме преди няколко дни..Днес разбрах от трансформатора ми,че има събрание на всички вампири и просто реших да дойда и ето,ти си тук.Знаех си,че там в уличката си ти,но ... – Габи не спираше да говори и говори.Знаех,че ме беше видяла,а аз се успокоих,като разбрах,че и тя е вампир.. - Ами Ник,той превърнат ли е? – надявах се,че и Ник е превърнат.Вече щеше да има с кого да си говоря,особено,ако те двата бяха дошли в нашето семейство. - Беше,но за жалост загина при нелеп инцидент... – Когато чух тази скръбна новина ми идеше да се гръмна.Най – добрият ми приятел бе загинал...Скръбта ми бе прекъсната от вампир,който дойде изневиделица... - А Крис,искам да ти представя вампира,който ме превърна.Представям ти Деметрия.Тя е вампира,на който дължа преобразяването си. - запознах се с вампира,на който дължа всичко.Благодарение на Деметрия,приятелите ми бяха като мен.Нямаше вече какво да крия от тях,но жалко,че Ник е загинал... Мислите ми бяха прекратени от звук на сирена..Почувствах паниката на всички вампири,която се разнесе навсякъде.Алармата приличаше на тази на полицията,която и няколко минути по – късно дойде...Всички започнаха да бягат,за да се крият,а отвсякъде се чуваха изтрели.. - Крис,бързо ела! – Габриела се опита да ме замъкне с нея,за да се скрия,но се одръпнах и започнах да говоря - Не,не мога!Трябва да открия семейството си!Вие тръгвайте! – не дочаках да ми отговорят,а направо побягнах да търся останалите.Чух изтрели,които бяха много близо до мен, и когато се обърнах видях Деметрия и Габриел мъртви на земята,а към мен се бе запътил полицая,който ги бе убил.Видях много мъртви вампира,които не познавах и се зарадвах,че не са някои от семейството ми. - Крис бягай!!! – Чух гласа на Ашли,който дойде от далечината придрожен с глас на един от полицаите.. - Ти луда ли си!Нали ни се обади,за да ги убием.Разбрахме се да те пощадим,но няма да направим изключение за другите! – от казаното разбрах,че Ашли ни е предала...Не очаквах да се случи от някои от моите близки,но се бе случило.Тя беше повикала полицията,за да убият всички вампири или поне някои,но полицията я изигри и започна да убива всички ни.Изтрелите бяха все по – силни и по – силни.Виждах все повече мъртви тела,дори и на полицаи.Явно някои от вампирите не се страхуваха да умрат. - Крис,Ана,Кора.... – чух зова на Лия,която ни викаше при нея и аз се запътих на там,но изжведнъж се спънах в нечие тяло и паднах,като си ударих главата в един доста остър камък,а за капак,в тялото ми се бе заболо дърво,което ми причиняваше огромна болка.Секунди по – късно изгубих съзнание,а писъците и звука от куршумите изчезна... СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ....
| |
| | | Ерик Найт Учители
Брой мнения : 1545 Join date : 31.05.2010
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Няма Дарби: Четене на мисли;зоология;телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Съб Юни 26, 2010 1:16 pm | |
| Хубаво е и интересно,но колко пъти ще умираш??? хдд -.- | |
| | | Крис Халиуел Учители
Брой мнения : 1193 Join date : 18.05.2010 Age : 28
Информация за героя Наказания : (100/100) Вид: Вампир Дарби: Молекулярно взривяване и Телекинеза
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel Съб Юни 26, 2010 1:19 pm | |
| - Ерик Найт написа:
- Хубаво е и интересно,но колко пъти ще умираш??? хдд -.-
Пффф....кой е казал,че е умрял.... | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Vampire Kisses Novel | |
| |
| | | | Vampire Kisses Novel | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| Март 2024 | Пон | Вто | Сря | Чет | Пет | Съб | Нед |
---|
| | | | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | Календар |
|
|