Sunrise: Пробуждането

Гост

First topic message reminder :

Sunrise: Пробуждането - Page 2 Sunrise

Ами това е моят ФенФикшън. Дали е добър или не, вие ще решите, а аз ще се постарая да го направя приятен за четене.

Гост

Става все по- интригуващо. Браво- браво, оригинални идеи имаш, само още малко осъвършенстване на стила.

Гост

Промяна
Пета глава

Улиците на Волтера бяха много заплетени. Всяка имаше по няколко изхода. Почти
бях стигнала до кулата, когато чух гласа на Колин.
-Лия!-извика той.
Аз продължавах да бягам, въпреки, че бях изморена. Изведнъж се сетих за
телефона ми. Можех да се обадя на Том или Ерик. Извадих го. Набрах Том.
Телефона иззвъня няколко пъти, докато Том не вдигна.
-Ало..-сънливо се обади той.
-Чичо …. Помогни ми! Искат да ме убият! Колин, Колин ме преследва. Помогни
ми!-виках умолявах го да ми помогне, докато не се блъснах в нещо. Погледнах, а
това беше Колин. Той взе телефона ми и затвори. След това, колкото и да се
съпротивлявах, той ме хвърли през рамо и започна да тича. Изведнъж сякаш не
тичахме, а летяхме.
Озовахме се в стаята, от която излязох. Колин ме хвърли на леглото, а след това
застана със скръстени ръце.
-Обади се на баща ми? Искаш да бъдат наранени ли?-попита ме той.
-Не!-автоматично отговорих аз.-Но на теб не ти пука за нас. Пука ти за тези
вампири, които мислят, че аз съм тяхната сила. Не! Аз няма да стана вампир.
Моля те, помогни ми!-отново заплаках с глас.
Не можех да се сдържа. Колин седна до мен и ме целуна. След това каза.
-Легни си. Утре всичко ще е наред.
-Освен това, че ще ме превърнеш ли?-попитах.-Моля те, поне бъди до мен. Не ме
оставяй сама. Ще полудея.
Колин ме целуна. Аз отвърнах на целувката му и ето, че накрая пак не исках да
спира. Явно и той не искаше. Направихме още една грешка, за която щяхме да
съжаляваме.

Събудих се от леко почукване. Колин веднага скочи от леглото и се облече. След
това отвори вратата. До колкото видях зад вратата стоеше Арон.
-Спиш с нея? Ако забременее? Какво тогава?-питаше ядосано той.
-Нищо няма да стане. Не казвай на другите. Ще ни разделят. Искам аз да я
превърна.
-Добре. Желая ви късмет.-каза накрая той и изчезна. Колин отново влезе.
-Мисли, че мога да забременея. Все едно съм в Здрач. Мисли, че няма да
използваме нищо.-засмях се аз.
-Арон е добър. Ако беше някой от другите щяхме да сме разделени. Отивам за
закуска.-каза ми той, докато вече си обличаше други дрехи. Тогава изпразни
джобовете на дънките си. Там бяха ключовете от колата на Том. Можех да се
измъкна. Остави ключовете на една малка масичка до вратата и допълни.-Ще се
забавя с около двайсет минути. Ти се изкъпи, ако искаш. Дрехите ти са в
гардероба. Няма да бягаш, нали?
-Не.-излъгах.
-Добре.-усмихна ми се и ме целуна. След това изчезна.
Аз бавно и тихо станах от леглото. После отидох до гардероба и си взех нови
дрехи. Преоблякох се. Накрая взех ключовете за колата. Намерих и няколкостотин
долара, които взех за самолетен билет. Трябваше да се махна. Отново отидох до
прозореца и го отворих. Слязох по плета. Сещах се къде, може би Колин си беше
спрял колата. Минах покрай нея първия път когато се опитах да избягам. Беше
отново ден. Може би същият ден, но слънцето скоро щеше да залезе и тогава
нямаше да съм в безопасност.
Видях колата на Том. Отидох до нея и я отключих. След това се качих и потеглих.
Исках да се махна по-бързо от тук. Карах по уличките без да се замислям на къде
отивам. Най-накрая се озовах на пътя, по който дойдохме. Увеличих скоростта.
Вече карах с сто и двайсет. За по-малко от петнайсет минути пристигнах в
близкия град. Паркирах до летището. На бегом тръгнах към мястото, от където се
купуваха билетите. Изведнъж някой ме хвана. Държеше ми устата, за да не викам.
Не виждах лицето на човека или нещото. Взе
ключовете за колата. След това ме качи на задната и седалка. Беше Колин и беше
много ядосан. Имаше някой с него. Този, който щеше да кара. Колин ме държеше.
-Няма да се откажеш, нали?-попита ме той.
-Не смятам.-отговорих му аз.
-Колин, ти би ли искал да те превърнат във вампир против волята ти? Остави
момичето да се опитва да избяга.-обади се непознатият, който вече караше.
-Ти пък кой си?-троснато попитах аз.
-Казвам се Крис, и съм най-добрият приятел на това копеле.-отговори и се засмя.
-Вампир си нали?-отново попитах.
-Да, такъв съм.
Когато пристигнахме отново във Волтера, Колин набързо ме набута в гадната стая
и се заговори с Крис навън. Вече знаех как можех да се измъкна. Нямах друг
избор, освен да умра. Щях да скоча от прозореца. Това беше момента, в който
трябваше да го направя.
Запътих се към отворения прозорец. След това се огледах за Колин около мен.
Стъпих на перваза. Тогава скочих. Полетях надолу. Болката, която ме обзе беше
неземно силна. Разкъсваше ме. Вероятно бях си счупила няколко ребра, а може би
и някой от крайниците. Изчаквах само да умра. Изведнъж чух гласа на Колин.
-Крис, скочила е.-след това го чух още по-близо.-Спокойно ще се оправиш. Ще те
превърна. Нямам друг избор. Ще се оправиш. Не умирай.
Тогава усетих още по-голяма болка. Пареща, изгаряща. Може би бях започнала да
викам, но единственото, което виждах бе тъмнина. Отначало я чувствах само на
едно място, а след това почна да се разлива навсякъде.
Виках. Умолявах. Исках да умра. Горях. Бях в ада. Исках да се избавя, нищо
друго. Само това. Исках Колин да ме убие. Да прекърши врата ми. Не исках да
чувствам болката. Все още виках. Не можех да спра. Но чувствах ръката на Колин.
Той беше до мен. Не ме беше оставил. Болката се увеличаваше. Стигаше до мозъка
ми, изгаряше го. Изгаряше всяка частица от мен. Всичко. Обзе цялото ми тяло,
като сякаш лава бушуваше във вените ми. Тъмнината ставаше все по-плътна. Може
би умирах. Молех се да умра.

Готинооо.+5

Гост

Супер е

Гост

страхотно е!!!
бр.

Гост

Определено имаш талант!Прекрасно е! (:

Гост

ПУСКАЙ ШЕСТА ГЛАВА!
Sunrise: Пробуждането - Page 2 623123

Хайдеее,чакам НЕКСТ

Гост

Еее,Лия,кога ще продължиш с "Пробуждането"? Айде,чакам следващата глава,много ми харесва разказа ти,недей да спираш... hooray

Гост

Ей Лия по-бързо пускай другата глава,че почти изгубих търпение.Сега нарочно ли ни мъчиш така а??Пуска я!!

Гост

Да пускай я по бързо,че само скелета ми остана на лаптопа от чакане.

Гост

Нов живот
Шеста глава

Смъртта е бягство. Бягство от всичко, в което си
вярвал. Предателство към хората, които те обичат. Ако сте чудовище какво бихте
избрали смъртта или живота? Аз избрах смъртта. Не защото бях слаба, а защото не исках на нараня семейството. Исках да накарам родителите си да се гордеят с мен, а не да ме мислят за чудовище. Исках да запазя човечността си, а не да се храня с хора. Това беше нещото, което ме караше да се отвращавам от вампирите. За жалост избора не беше мой. Бях ухапана.

Отровата ме разяждаше, изгаряше. Сякаш никога нямаше да престане. Тъмнината от плътна започна да става все по-малка, но болката не спираше. Изведнъж всичко престана. Болката я нямаше. Тъмнината заемаше малка част от мозъка ми.
Отворих очите си. Всичко беше толкова искрящо, толкова чисто. Сякаш бях друга.
А до мен седеше Колин с тъжните си очи. Под очите му имаше сенки. Вероятно не се бе хранил.
-Колин, защо ме превърна?-изненадващата сила на гласа ми ме изненада.
Той изненадано вдигна глава, а след това очите му се разшириха. Какво ми имаше? Развалина ли бях? Да не би да имах огромни вампирски зъби?
-Знаеш защо.-каза тихо така, все така втренчен в мен.
-Не, не знам. И защо ме гледаш така? Какво ми има?-повиших тон аз.
-Първо, превърнах те, защото те обичам. Второ, нищо ти няма освен, че си вампир. И трето, гледам те така защото си прекрасна. Не си се видяла още. Ти си един красив вампир..
-Къде има огледало?-попитах и бързо се изправих.
Чак тогава усетих, че съм лежала на леглото в стаята, където ме бяха затворили.
-В банята, разбира се.-подвикна след мен Колин.
Когато влязох в огромната баня и погледнах в огледалото останах с отворена уста. Това аз ли бях? Как можеше да съм такава?
Русата ми, дълга коса се спускаше с леки къдрици до средата на торса ми. Беше искрящо руса. Никога не бях успявала да я направя такава. Очите ми вече не бяха чисто зелени, а сякаш бяха примесени с ярко червено. Лицето ми беше много по-бяло от обикновено. Нямах, нито пъпка, нито белег. Бях сякаш идеална.
-Какво е станало с мен?-попитах идващия след мен Колин.
-Ти си вампир.-отговори ми той и ме обви с ръце.
-Аз съм вампир.-повторих думите на Колин..
-Да. Предполага се, че имаш повече от една сила. Очакваме да разберем коя ще се появи първо. Сега трябва да те покажем на другите. Ти си много важна за тях. За мен още повече. Моля те, не се опитвай да бягаш, защото ще успееш и може да изгубиш контрол. Тогава ще загинат хора, а ти не искаш това, нали?
-Разбира се, че не. Искам да запазя човечността си, а не да съм животно.
-Тогава хайде да те водим при Арон и другите.-каза Колин и нежно ме хвана за ръката. След това ме поведе по дългия коридор, който преди ми се струваше даже и безкраен.
Когато стигнахме до огромната врата на залата и спряхме пред нея, Арон изведнъж се появи. Той ми се усмихна окуражително и ни поведе през вратата.
Другите отново седяха на троновете си и ме гледаха сякаш ме приветстваха. За какво толкова им трябвах.
-Лия, знаеш, че си тук, защото си избрана. Сега трябва да ти разкрием още от това, за което си тук.-започна Ерик, който този път беше по-дружелюбен.-Ти си тук, за да управляваш вампирския свят, в който Елезар пази и царува. Всъщност причината да бъдеш превърната толкова рано е, че има друг клан, който иска да управлява. От който всъщност сме взели трона. Този клан е от Румъния. Казват се Владимир, Александър, Хелена и Мерлот. Мерлот не е румънка. Някога бе от наша страна, но я прогонихме.
Има и някого когото познаваш от тяхна страна. Познаваш го като Мат, нали?-попита ме вампира и се усмихна.
В този момент се вкамених. Значи за това е бил с мен. Бил е просто изпратен от група вампири.
-Мат? Той ме е използвал? Но той ме пазеше, как може да е искал да ме нарани? И как е бил вампир, когато растяхме заедно, и как можеше да е толкова топъл?
Ерик въздъхна.
-Лия, той е бил създаден само, защото е трябвало да те следи и когато дойде подходящ момент заведе в Румъния и превърне. Тогава ти щеше да мислиш, че трябва да ни убиеш. Но той явно се е влюбил в теб, защото вечерта, в която ти едва не загина той ти бе казал да бягаш . Чудно ми е как Владимир те е оставил да избягаш. Но добре, че беше Колин, да те изкара от реката, когато падна. Съжаляваме за родителите ти. Баща ти бе потомък на Арон и Алекса. А майка ти, на Тара и Арго. Бяха много далечни роднини. Арон, аз и Арго сме братя. Алекса и Тара сестри. Така стана, че всички бяхме превърнати и основахме клана Елезар. А ти …-изведнъж Ерик спря.
Настъпи тишина. Тогава Арго извика.
-Колин пази Лия!
От вратата връхлетяха около десетина мускулести вампира. Всеки един хвана по някого от царуващите Елезар. След това някой дръпна Колин от мен. Обърнах се. Него го нямаше. Заоглеждах се. В залата не беше се появил и един от вампирите, които пазеха Елезар. Какво ставаше. Изведнъж някой ме хвана за ръката. Извърнах поглед. Тогава видях Мат. Той беше до мен и ме гледаше ядосано.
-Лия, тръгвай с мен!-изведнъж ми заповяда той.
[i]

Гост

Бравоооо!
Sunrise: Пробуждането - Page 2 200711

Пускай седма глава!