Vampire's Academy


 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход


...

Ако виждате само няколко теми , просто се Регистрирайте , за да използвате форума ни пълноценно.И моля не крадете!
Latest topics
Top posters
Ерик Найт
 
Крис Халиуел
 
Лейна Лий Дайен
 
Джесика Хафк
 
Анни Вал Горденс
 
Роберта Пардо
 
Haki_960921
 
Селена Найт
 
Юри Хирано
 
Лия Волтури
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Юни 03, 2010 8:34 pm

Share | 
 

 Деня след Мрака

Go down 
АвторСъобщение
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Деня след Мрака   Съб Юни 05, 2010 12:50 pm

Това е нещо , което започнахд а пиша просто защото
нямах какво да правя , но съм решила да го довтрша

_____________________________________________________________________

Преговор:

Деня беше много дълъг .Видях се с Ерик ...
О, Боже,
забравих да ви се представя,нека да ви разкажа за себе си,моя живот и
разбира се за живота
ми преди да стана вампир и след като
станах.....
Така, казвам се Серена Арчибалд,на 18 години съм и живея
със семейството си във Варна.Имам приятел
от повече от 3 години
(обожавам го),но имам проблем- родителите ми никога не са го
одобрявали,винаги са го смятали за
много странен,та той наистина е
странен, когато времето е хубаво винаги заминава и никога
не се
обажда........

Глава 1

Алармата на телефона ми ме събуди,
отворих очите си и я изключих ,и когато се канех
да се унеса отново,
майка ми се провикна:
-Ставай поспаланке, закуската ти е готова.
-Добре,
добре - отвърнах й и станах, облякох си лилавите дънки с лилавата ми
туника и влязох в банята.
Оправих се, сресах си косата и слязох да
закусвам отново тъпите палачинки(майка ми не можеше да сготви
нищо друго),но звъненето на телефона ме спаси.Беше Ерик.
Знаех,че е отвън,затова не му вдигнах, а целунах майка ми и излязох за училище.
-Здравей- казах му и го прегърхах
-Здравей любима...-целуна ме той
-Как си?-попита ме той, докато караше към училище
-Добре - отвърнах му и
се загледах в ръката му. Кожата му постоянно беше бяла и студена,
въпреки че навън
беше около 17-18 градуса,а докато караше, винаги
гледаше в една точка.Винаги съм се питала защо е всичко това,но
най-
интересното е ,че за три години никога не се отпускал покрай мен и не
ме е целувал страстно, нито
пък сме имали по-интимнни отношения...в този момент той прекъсна мислите ми
-Стигнахме скъпа - каза ми tой.Когато се осъзнах видях ,че вече сме на паркинга на даскалото и той
ме гледа странно
-Добре ли си?
-Мдам, всичко е наред- отвърнах му и
го целунах, след това слязох от колата .Докато го изчаках да я заключи
реших,че
е време да поговорим за всичко това. Знаех ,че има някаква
тайна.....
-Какъв ни е първият час? - попитах го и го погледнах
-Биология- отговори ми той.
Денят в училище мина както обикновено,но се случи нещо странно в часа по биология.Щяха да ни взимат кръв и
Ерик реши да не влиза в този час,но след като видях собствената си кръв припаднах и
се наложи да ме заведат при медицинската сестра,но по едно време се
появи Ерик.
-Добре ли си ?Какво стана? - започна да разпитва
-Да, да, добре съм,но ми стана лошо от кръвта..... и припаднах
-О, Ес страх те е от собствената ти кръв,представям си какво ще стане ако видиш чужда- заговори той.
-Ох, искам да се прибирам вкъщи - отвърнах му
-Добре,хайде да те прибираме - усмихна ми се и след това ме взе на ръце от леглото в кабинета на сестрата.
-Благодаря - казах му, когато бяхме пред нас.
-Ерик - продължих аз преди да ми е отговорил -Искам да поговорим - казах му,но не знаех как ще реагира
-Добре, само кажи кога и съм твой - усмихна ми се и ме целуна по челото
-Довечера на централния плаж в 20:00 - отвърнах му и на свой ред го целунах
-До довечера....
Цял следобяд премислях какво да му кажа и как да му задам въпросите си ......



Глава 2

Майка ми още не
се беше пибрала, когато излязох ,затова и бях оставила бележка,че
излизам с приятелки.
Времете беше страхотно,все още топъл бриз
развяваше косата ми...Когато стигнах плажа го видях,
стоящ,гледащ морето.Беше като Бог в мойте очи и то не какъв да е Бог а моят.
-Здравей- обърна се той неочаквано и прекъсна мислите ми.
-Здравей - отвърнах му аз с усмивка и го прегърнах.
-За какво искаше да говорим?
-М нека седнем ,не знам как да ти го кажа...
-Давай направо Ес - подкани ме той и ме прегърна през раменете.Ддокосването беше студено,но не ми пречеше.
-Ерик, искам да ти задам някои въпроси ,на който
искам да ми отговориш честно.Змам че криеш нещо от мен и искам да знам
какво е то? - започнах аз и когато той заговори, аз го прекъснах
-Нека започнем с първия ми въпрос.Защо кожата ти е толкова бяла и
студена,защо когато караш никога не гледаш пътя ,а
си загледан в една точка ? - изговорих всичките въпроси като един,на един дъх,но оставих още един въпрос за накрая.
Той ме погледна с тъжни очи явно разбрал ,че ще трябва да ми каже истината.Страхът се виждаше в очите
му...Не след дълго проговори..
-Наистина ли искаш да я знаеш?- попита ме той
Аз преглътнах шумно и осетих уплахата да завладява тялото ми,тона му беше безчувствен , лицето му се промени(
Не показваше чувства, беше сериозен..
-Да - отговорих вече уплашена от това, което може да ми каже.
-Добре, тогава слушай.Само кимнах и зачаках да избликват истините от устните му.
-Ес, аз не съм като теб,аз не съм човек.Не знам как да ти го кажа.....аз съм вампир
Серена,затова кожата ми е бяла като платно,затова кожата ми е
студена,затова не ме е страх да карам така, както го правя.
Осъзнах ,че го гледам втренчено с отворена уста.Но вече не усещах страх..
-Вампир- повторих думата ,но когато я казах усетих страха,да напира в мен,но
успях да го задържа.
-Няма ли да избягаш, да разкажеш на всички?- попита ме той и ме загледа изпитателно
-Не ,Ерик ,аз те обичам , ще те обичам даже и да беше трол!! - казах му аз , а той ми се усмихна
-На колко си години? - зададох следващия си въпрос
-На 109
- Искам да знам още едно нещо,защо когато ме целуваш никога не се отпускаш и
защо досега не сме правили секс?
- Серена, осъзнай се мила,не чу ли какво ти казах преди малко?Аз съм вампир Ес ,ако се отпусна и за
секунда,когато съм с теб, мога да изгубя контрол и ..... не мога да си го
позволя, не мога да те изгубя.Обичам те !
Видях, че с този въпрос съм го наранила..Но преди да му кажа нещо, той отново заговори
-А относно секса , виж, аз съм вампир с морални цености , аз съм девствен
Серена и мисля , че това трябва да се направи чак ,когато връзката на двама души е засвидетелствана пред Бог ,т.е. без брак няма секс.
След като каза това, аз седях и го гледах още по-втренчено . Вампир, девствен с морални ценности....много странно
- Ерик, искам да стана като теб - казах му аз
- Сигурна ли си? Ес, това означава да оставиш близките си ... приятелите си ... родителите си ...
- Не ме интеесува, Ерик искам да съм с теб безкрайно..а и моите приятели са
сестрите ти и братята ти,а щом ти си
вампир, значи и те са такива.- отговорих настоятелно и го погледнах.Очите му вече не бяха безразлични, бяха изпъл-нени с любов и нежност, с желание.
- Добре тогава любима,тази вечер като се прибереш, качи се в стаята си и си събери багажа, не говори с майка си , защото ще разбере ,че криеш нещо . Аз ще
дойда по-късно към един - два и ще те взема, ще заминем за Форкс със
семейството ми и никой няма да разбере.- обясни ми , а аз само слушах и кимах
- Добре , значи е по - добре да тръгвам, за да си събера
нещата и да се направя ,че си лягам- казах му и погледнах часовника си.
Беше около дванайсет .Станахме, а той само ми се усмихна и ме вдигна
на ръце
- Какво правиш ?
- Вече знаеш какво съм, така че ще
стигнем по - бързо по този начин - той ме целуна по челото и започна да
бяга. Вятърът разпръсна косите ми и преди да се усетя бяхме стигнали
дома ми.Ерик ме пусна на земята и ме погледна в очите.
- Сигурна ли си , че искаш да го направиш.
- Да, на 100 % искам да съм с теб и
не ме интересува какво ще ми коства.- отвърнах му аз и го целунах
-Добре,ще дойда да те взема точно в един и половина. - целуна ме по челото, а аз само кимнах
- Ще им напиша едно писмо. - казах аз ,а той се усмихна и изчезна в сенките.

Глава 3

Докато вървях към входната врата, чух как майка ми
се смее. Предположих ,че говори по телефона.След като влезнах, видях че
бях права. Тя наистина водеше много задълбочен разговор , а баща ми гледаше бейзболен мач по телевизията.
- Добър вечер - казах им, когато влезнах
-Здравей миличка - провикна се майка ми и продължи разговора си.
- Здравей.Къде беше до сега, пак ли с онзи Ерик Кълан? -попита ме баща ми
- Да ... аз ... аз си лягам! - казах им - Лекаа
нощ и ви обичам - след това тръгнах да се качвам по стълбите, но баща ми
ме спря
- Няма ли да вечеряш? Ох, отдъхнах си тъкмо си помислих ,че са разбрали.
- Не, ядох навън.- излъгах
- Добре мила ,лека нощ-отвърна той Докато се качвах по стълбите си погледнах
часовника.Беше почти един часа,нямах време ,затова се качих по най-
бързия начин до стаята си и извадих един от куфарите , естествено
беше розов.Когато отворих гардероба си осъзнах , че не знаех и какво е
времето във Форкс,но доколкото знаех това беше малко градче, намиращо се в щата Вашингтон ,а там не беше особено топло, затова си сложих
повечето топли дрехи и тогава ме връхлетя нова мисъл.Ами какво ли носеха
вампирите, дали въобще нещо от старите ми неща щеше да ми бъде
полезно?? Но реших , че ако не ми трбват просто ще ги изхвърля и
ще си купя нови.Но тогава се досетих още нещо, че аз пари нямах.Нищо ,че Ерик имаше и то в повече, но досега не му бях позволявала да ми купува
каквото и да било пък камо ли, когато искаше да ми купи кола.....тогава
беше голям скандал, но сега нямах избор, щях да разчитам на неговите пари.Когато се откъснах от мислите си ,погледнах часовника.Беше един и
петнайсет.Осъзнах , че нямам много време ,че той ще е тук всеки момент .
Сигурно в момента разговаряше с родителите си и им разказваше
какво се бе случило тази нощ.Събрах си всички гримове, взех и любимия си Мечо Пух.
Чух как родителите ми си лягат и се усмихнах на себе си . След като вече
бях готова, седнах на бюрото, което вече беше празно,защото си бях
прибрала лаптопа ,извадих лист и химикал и започнах да пиша:
Скъпи мамо и татко,
Обичам
ви с цялото си сърце и душа , но трябва
да замина,не мога да ви
обясня защо.
Знайте,че вече никога няма да ме видите или чуете,
защото това ще ви причини болка.
Знам как ще се чувствате след като
видите , че ме няма
и след като прочетете това , но знайте, че така
трябва да бъде.
Ще ви помоля за едно последно нещо. Моля ви не ме
търсете, не се
обаждайте в полицията, защото те няма да ме открият.
Обичам
ви с цялото си сърце ,забравете ме моля ви
Нека Алекс ви даде това,
което аз не ви дадох,спокойствие
и Отново ОБИЧАМ ВИ,не ме търсете.

С обич
завинаги
ваша Серена

Сгънах
писмото и отгоре с големи букви написах за сем.Арчибалд с любов Серена.
Оставих го на възглавницата си
и тогава той влезе през прозореца и
ми изкара акъла. Добре , че беше бърз, та ми запуши устата, защото щях
да извикам.
- Готова ли си ? - попита ме и аз се обърнах към него,но той продължи, преди да мога да кажа нещо .
- Серена, погледнии ме в очите и ми кажи сигурна ли си , че точно това искаш?
- Да сигурна съм , ти си от онези навици ,който водят до лудост и мисълта , че мога
да те загубя,че ти ще си вечно на 18 , а аз ще остарявам и , че
съществува вероятността ако не стана като теб, ме кара да полудявам. -
казах му аз, гледайки го право в очите .Ерик ми се усмихна и ме целуна.
- Добре тогава, да тръгваме .Аз тръгнах към вратаа на стаята , но той ме хвана за ръката и ме дръпна назад,след това ми
посочи прозореца и ми каза да изчакам.Взе багажа ми и скочи от прозореца
толкова безшумно , че дори и буден човек няма да може да го чуе.Не след дълго се върна, взе ме в ръцете си и ме целуна по челото .
- Готова ли си ? - попита ме той , а аз само му кимнах и тогава той скочи
през прозореца.Умрях си от страх, но щом той бе до мен, нищо не
можеше да ми се случи.Излязохме от алеята на къщата и малко след ъгъла
той бе спрял
митцубишито си.Качихме се и той извади телефона си,заговори много бързо на слушалката и единственото, което
успях да разбера беше "Ние сме готови , тръгвайте, ще се видим във Форкс", след
тоова го погледнах и реших да го попитам още нещо :
-Ерик, затова ли от 3 години насам не си се променил и грам? Затова ли откактото те познавам, ти приличаш само
и единствено на 18 годишен? - той ме погледна, изучавайки реакцията ми и ми отговори
- Да скъпа , ние не можем да се променим и затова постоянно се местим. Семейстовото ми искаше да се преместим още преди 2 години, но единствената причина, поради която останахме ,беше ти .
- Наистина ли ? - попитах на свой ред , а той само ми кимна
- Поспи скъпа, чака ни много път, а когато
стигнем София ще си хванем самолет оттам до Сиатъл. Там ще ни чака
Ашли с волвото - каза ми той и ми се усмихна.
Знаех, че до София ще пътуваме поне 3- 4 часа ,но като го гледах ,
осъзнах , че ще пътуваме най- много 2 часа затова затворих очи и засапах.




Последната промяна е направена от Катрина Мейсън на Съб Юни 05, 2010 1:03 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Деня след Мрака   Съб Юни 05, 2010 12:51 pm

Глава 4


-Скъпа събуди се - погали ме той и когато отворих очи, вече се бяхме качили в самолета .
- Как се озовахме тук без да се събудя ? - попитах го аз.
- Ми просто те пренесох и понеже имам много добри убеждаващи способности, не ме накараха да те съудя - отвърна ми тои и отново ме погали.
- Хъм така ли? - усмихнах му се и се сгуших в него.
-Почти стигахме, след малко ще кацнем - каза ми Ерик и ме погледна
- Добре ли си :?
- Мислих си, дали въобще са забелязали , че ме няма или си мислят , че съм излезнала.
- Искаш ли да им се обадиш като стигнем? - попита ме той и ме погледна.
- Мисля че да, но няма да им кажа и дума къде съм нито пък ще ме убедят да се върна при тях - отговорих му и се сгуши в него, а той само ме поглледна и ми се усмихна, докато течеше краткия ни разговор.Една от стюардесите обяви , че кацаме и можело да ни раздруса малко.Малко ли? Когато кацнахме имах чувството , че ще повърна.След като слязохме от самолета видях Ашли, седящаи чакаща.Когато и тя ни видя, започна да маха с ръце и да вика "Ес, Ерик".Видях го как си врътна очите,а после направи някаква физиономия.Когато стигнахме до нея, тя ме прегърна и взе
една от чантите от ръцете на Ерик, не ми беше позволил да взема поне
една.Докато вървяхме към прословутото волво, Ашли се обърна към мен
-Ес,вашите са разбрали , че те няма и направо са се поъркали , но са
послушали молбата ти и поне засега са решили да не те търсят.-каза
ми тя и след това се обърна към Ерик
-Ам искам да знаеш ,че са се досетили, че е с теб и баща и се е заканил ако някога ви види отново, дате убие.
-Добре, сега вече се обърках откъде знаеш всичко това? -
попитах я аз.Добре, Ерик можеше да внушава каквото си поиска и да
кара хората да правят, това което той поиска.Но Ашли и тя ли имаше дарба ? Вече бяхме стигнали колата и Ерик се качи да кара, а Ашли се обърна
към мен и заговори.
-Виж Ес, както Ерик може да чете мисли и да внушава, така и аз виждам бъдещето.Какво чете мисли ли? Е това вече не го знаех.
- Какво ? Ерик защо не си ми казал , че можеш да четеш мисли.
- Виж Ес, не се притеснявай, за съжаление не мога да чета
твоите, нито да ти внушавам какво и да е,пробвал съм и двете, но
явно мозъка ти е на различна вълна- каза ми Ерик и аз зяпнах още
повече.Не след дълго стигнахме Форкс .Докато карахме явно към къщата
минахме през градчето. То беше малко, но горе- долу оживено.Не след
дълго минахме по по- малък път и стигнахме до една бяла къща в гората.
Беше голяма и светла с огромни прозорци.
Върнете се в началото Go down
Ерик Найт
Учители
Учители
avatar

Брой мнения : 1545
Join date : 31.05.2010

Информация за героя
Наказания :
100/100  (100/100)
Вид: Няма
Дарби: Четене на мисли;зоология;телекинеза

ПисанеЗаглавие: Re: Деня след Мрака   Съб Юни 05, 2010 3:45 pm

М много ми прилича на Здрач.Много бързо се развиват нещата и на места изпуснах нишката.Дори на места неразбрах кой говори в момента.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ерик Найт
Учители
Учители
avatar

Брой мнения : 1545
Join date : 31.05.2010

Информация за героя
Наказания :
100/100  (100/100)
Вид: Няма
Дарби: Четене на мисли;зоология;телекинеза

ПисанеЗаглавие: Re: Деня след Мрака   Пет Юни 18, 2010 2:55 pm

Кога ще го продължаваш?


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Деня след Мрака   

Върнете се в началото Go down
 
Деня след Мрака
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Vampire's Academy :: Забавления :: Творчеството на Катрина Мейсън-
Идете на: