Vampire's Academy


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход


...

Ако виждате само няколко теми , просто се Регистрирайте , за да използвате форума ни пълноценно.И моля не крадете!
Latest topics
Top posters
Ерик Найт
 
Крис Халиуел
 
Лейна Лий Дайен
 
Джесика Хафк
 
Анни Вал Горденс
 
Роберта Пардо
 
Haki_960921
 
Селена Найт
 
Юри Хирано
 
Лия Волтури
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Юни 03, 2010 8:34 pm

Share | 
 

 When angels and demons wasn't sleep

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
????
Гост



ПисанеЗаглавие: When angels and demons wasn't sleep   Вто Юни 22, 2010 7:03 pm


by:Anito0oo...(me)
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: When angels and demons wasn't sleep   Вто Юни 22, 2010 7:14 pm

Предговор

Светът е ужасно място за живеене,а животът често невъзможен.Потопът е бил пратен на хората от Бог,за да очисти земята.Но ето,че идва денят на страшния съд-Апокалипсиса.
"-Мамо,защо Бог мрази хората и иска да ги унищожи?"
"-Не знам,миличък.Може би Му е писнало да гледа всички тези глупости."

Високо,високо във небето,където от слънчевите лъчи едвам се виждаше се водеше съдбоносен разговор.На доста по необичайни хора или създания.Мъж с качулка,облечен с бяла роба,а ръцете зад гърба му беше застанал над приклекнал мъж,който изглеждаше сякаш се моли:
-Това е заповед.Изгубих вече вяра в хората,светът им е изпълнен с войни-междурасови,за пари и облаги.Те се изтребват помежду си,вече дори и те са изгубили надежда за промяна.Изпълни заповедтта!-каза качулатият със бащински глас и гледаше надолу към другия.Приклекналият мъж изпъчи голите си гърди,впиха се бръчки на неприязъм в иначе младото му лице с красиви черти,размаха огромните си сиви криле излизащи от гърба му и се изправи-бе облечен единствено с дрипави черни панталони,а на крака бе дори по-висок и внушителен,с очи по-сини и от вълните,вперени и непроницаеми в мъжа срещу него и му каза с твърд глас:
-Не!Има и друг начин!
-Няма,Tраяне!Не се противи!-повиши категоричен глас Бог и положи ръката си върху рамото на Траян.Той се дръпна рязко със сляпа ярост в очите,но със спокоен глас,каза:
-Аз още не съм загубил надежда...!-след което младият ангел отлетя и пое надолу към Земята,а Бог гледаше след него все още с качулка вдигната върху лицето Му,но величествената Му осанка,въпреки че бе някак прегърбена,което бе знак на старост излъчваше ярост.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: When angels and demons wasn't sleep   Сря Юни 23, 2010 1:58 pm

1 глава:
Защитникът

Нощ.Дъжд.Вятър.Но не най-интересното бе времето в Ню Йорк.По тъмните улици на града крачеше един доста странен на външен вид човек.Бе облечен с черно палто,със сиви разпокъсани панталони,не носеше обувки,а бос си вървеше в дъжда.Късата му кафява коса бе цялата мокра и дрехите му също.Както си вървеше младият мъж,приличащ на скитник внезапно спря-улицата бе със задънен изход.Обърна се надясно и видя пред себе си разнебитена дървена врата с голям червен надпис залепен върху нея,гласящ: "Не влизай!Опасно за живота,рушаща се сграда!" След като прочете думите,мъжът извъна глава нагоре да огледа постройката-боята се лющеше,на места липсваха тухли и цели стени,прозорците бяха изпочупени,а покрив нямаше.Той изглеждаше необеспокоен от тази гледка и пристъпи по-близо до вратата,като с голяма сила я изби с крака си.Траян пристъпи вътре-явно това някога е било магазин,защото в ъглите имаше пробни,масички и закачалки със стари и овехтели дрехи нахвърляни по земята или стоящи все още на закачалки по стените.Лицето на мъжа не излъчваше нищо,бе празно,сякаш без чувства.Той спря в средата на помещението,където не бе така претрупано с боклуци,протегна ръка и в следващия момент сякаш появил се от нищото,само със златен проблясък изникна меч със сребърна дръжка.Мъжът съблече дрипавото палто от гърба си и се показаха сивите му крила,като вестител на Смъртта.Синеокият ангел отряза с меча си малко парче плат от дрипата и я захапа.След това захвана по-здраво мечът,но когато го вдигна ръката му се разтрепери.С рязко движение отряза едното си крило,затвори бързо очи и захапа здраво парцала.Чу се тупването на крилото и капките кръв западали по пода.Лицето му излъчваше непоносима болка.Повтори движението си,но този път не можа да издържи и падна на колене след което се свлече на земята.Гърбът му кървеше и на големи места липсваше кожа.Ангелът се изправи и завървя през помещението към стаичка с разбита от пантите врата.След като влезе,застана пред огледалата-повечето бяха изпочупени.Обърна се и огледа гърба си-още кървеше и то по-силно.Бръкна в джоба си,изкара конец и игла и започна да шие кожата си,като викаше от болка.

***

Траян отново излезе навън в дъжда.Лицето му бе пребледняло,имаше вид на болник,който всеки момент ще припадне.Завървя на там,откъдето бе дошъл.Чу се дрънчене на метал.Високият мъж бързо извърна глава,а сините му очи затърсиха източника на шума.Някакъв пияница,държащ бутилка бира се бе свлякъл върху кофите за боклук.По дрехите му си личеше че бе заможен-бе облечен със черен костюм и скъпи,черни маркови обувки.Михаил вдигна пияният от земята с една ръка иневероятна сила.Той продума в несвяст нещо несвързано:
-Мила,не мога сега,изморен съм...-след което задряма.Траян го съблече,облече му дрехите и непродумващ отново завървя към следващата си цел.

***

Магазин за оръжия.Отвън гледката бе съвсем спокойна.На витрината бяха изложени табели за всякакви пистолети,автомати и тем подобни.Изведнъж предната част на магазина избухна и остана отпечатък като нащърбен кръст.А от там излезе мъж със нарамени през рамо всевъзможни автомати и държеше в ръцете си пистолети.Алармата на магазина се задейства и секунди след това се появи полицейска патрулка,а от там изкочиха един стар,дебел,нисък чернокож полицай и неговия помощник-младок,който изглеждаше доста уплашен.
-Хвърли оръжията!Ръцете зад гърба!Веднага!-закрещя в паника чернокожът с пистолет насочен към извършителят.Траян също вдигна оръжие към двамата,но не стреля.Само замахна със ръката с която държеше пистолета,сякаш казваше "Сбогом" и оръжията на двамата полицаи се разтресоха в ръцете им.
-Какво да го вземат дяволите...-продума младият полицай,докато се опитваше да удържи пистолета в ръцете си.Изведнъж дебелият чернокож се разтресе целият,както бе прав,а след няколко секунди спря.Помощникът му го гледаше с изумени широко отворени очи.Полицаят насочи пистолета си към него и го застреля.Преди да падне,младокът още гледаше потресено и невярващо.Старият полицай изглеждаше така,сякаш е обладан от демон.Той погледна Траян,но очите му бяха станали черни,като бездънни ями.Ангелът не изглеждаше уплашен,дори напротив-развеселен.
-Това не беше сделката ни!Трябва да се подчиниш на заповедта!-закрещя обладания в ноща,а зъбите му изглеждаха малки и остри,като на акула.
-Заповедта няма да бъде изпълнена!-каза с усмивка Траян.
-Ти си се превърнал в човек.Тогава ще умреш,като един от тях!-каза създанието свирепо, оголи зъбите си и вдигна оръжие.Но ангелът бе доста по-бърз,насочи автомата си към обладаният и натисна спусъка.Заваля дъжд от куршуми,след което целта се строполи на земята.
Мъжът влезе в патрулката,като метна оръжията на задната седалка и закара с бясна скорост.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: When angels and demons wasn't sleep   Чет Юни 24, 2010 12:51 pm

Глава 2
Сираците

http://www.vbox7.com/play:1c20fea2

-Димитри,слез долу!-извика едно момиче със дълга,черна коса и кафеви очи.Намираше се във фоайе,което бе тъмно и прашно.Столовете бяха раздрани,а шкафчетата покрай стените-овехтели и уцапани с петна.Момичето бе облечено със дънки,блуза и сива,захабена престилка.Бършеше прахта.На възраст бе на около 16 години,лицето й бе бледо,сякаш не излизаше много на дневна светлина.По стълбите се чу трополене и чернокоската погледна натам очакващо.Бледо момче,със къса черна коса,очи,точно като на момичето долу и слаб като нея.
-Какво има,Агнес?-попита той с тих глас,сякаш нямаше сили да говори.
-Не ти ли писна?!Да им слугуваме?Не виждаш ли че само се възползват от нас?-тя говореше с такава ненавист,че сякаш очите й почервеняха.Или бе така...
-Хайде да слезем долу в стаята си и да поговорим.Тук може да ни чуят.-каза Димитри,шепнейки.Тя кимна и слязаха по стълбите надолу.Там обикновено в големите къщи,в каквато се намираха бе мазето.Когато отвориха вратата,мрачните стълби се обляха от светлина.Децата пристъпиха вътре и всяко скочи на леглото си в противоположните части на стаята.Тук нямаше прозорци,освен двете легла имаше и бюро с малка лампа на него.Бе чисто,а мебелите бяха стари и захабени.Агнес и Димитри се обърнаха лице в лице и миг-два се гледаха.
-Е,ще го направим ли?-попита бързо момичето.
-Ако имаш предвид пак да опитаме да избягаме...знаеш,че ще ни хванат.Като последния път и ще ни спукат от бой.Ще ни уморят от глад...-каза със равномерен глас Димитри и извъртя очи към тавана.
-Този път няма да бъде така.-отвърна сестра му,убедено.-Имам план.Този път ще бъде вечер,по тъмно.Ще изчакаме всички да заспят,включително възпитателите и госпожица Мейър.-Димитри се замисли и затвори очи.”Няма да стане,пак нещо ще се обърка”.
Агнес отговори на мислите му без да затваря очи,гледаше го,но устните й не помръдваха:”Ще успеем.Откраднах два ножа,само да се опитат да ни спрат и...”
Димитри отвори широко очи.Стана на крака и отиде до сестра си:
-Никой няма да нараняваме,Агнес!Какво ти става?!-попита заплашително сестра си,като повиши тон.
-Няма да им слугувам повече!Само с нас се държат така.Другите ни се подиграват,а ние вършим всичко.Мислят,че сме странни!-каза Агнес със ненавист.Брат й я погледна със съжаление.Въпреки,че си приличаха толкова на външен вид и бяха на една височина имаха много разногласия и характерите им бяха много различни.Въпреки това се обичаха.
-Добре,засега няма да правим нищо!каза троснато момичето и излезе от стаята.Брат й седя малко и гледаше към вратата,а след това също излезе.
***
Пред къщата с двор,където бе сиропиталището,пред железните порти стоеше Троян.Сега изглеждаше,като богат,млад мъж.Слънцето залязваше и децата се прибиаха от игралната площадка.Троян оглеждаше всяко едно от тях,но явно не намери това,което търсеше.
Той позвъня на звънеца до портата.Нищо не се чу.Никой не излезе.Седя още около час на същото място и продължаваше да чака,с каменно лице.
-Ей,Агнес,ела да видиш това.Бързо!-подвикна брат й,който гледаше през един отворен прозорец.Агнес дойде с книги на ръце,които току-що бе извадила от лъвиците в библиотеката.Тя ги остави на масичката за четене,където ходеше късно с брат си да почетът,тъй като от седмица вече не ги бяха пускали с останалите на училище.
-Трябва да учим,изоставаме с уроците!-започна тя,но спря,когато брат й и каза да мълчи.Тя го погледна сърдито и застана до него,като погледна през прозореца.
-И какво да гледам?-тросна се тя.
-Пред портата!Този мъж седи там от около час...
-Е,и?
-Странно е!Какво ли чака?-попита Димитри с вълнение.Агнес седна на един стол и отвори учебник.Въздъхна от отегчение и се зачете.Брат й я погледна също сърдито и отново се вгледа през отворения прозорец,но човека го нямаше.
-Странно...
-Какво?
-Нищо.-сопна се Димитри.Явно й се бе разсърдил,заради безинтереса й.
Двамата продължиха да четат и когато в библиотеката настъпи мрак.Светеха си само с фенерче.Тъкмо,когато и двамата се унесоха и щяха да предложат да си лягат се чу шум на съборена книга и стъпки.
-Госпожица Мейър!-тихо казаха в един глас.Скочиха бързо,Димитри грабна фенера и го загаси,скриха се във висок шкаф наблизо.Дишаха тежко и се молеха да не ги намерят...защото знаеха как ще ги накажат после.През малка цепнатина на вратите на шкафа видяха мърдаща светлина,като от свещник,която се насочваше към отворените книги на масичката...Стъпките спряха.

Следва продължение...

Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: When angels and demons wasn't sleep   Пет Юни 25, 2010 3:37 pm

Глава 3 (продължение)
В неизвестното



http://www.vbox7.com/play:54c66382

Висока и слаба жена,със руса коса и черни очи,вървеше към малката масичка.През роклята си излъчваше червено сияние...сякаш жената бе нагорещена в пещ.Изобщо не се вписваше в обстановката-всичко тук излъчваше беднотия.Хвърли бегъл поглед към книгите и се извъртя-сякаш знаеше за присъствието на други хора в библиотеката.Започна да души из въздуха,като животно.И тогава...
-Излезте,дечица,зная че сте тук!-проехтя из помещението студен гласът й,който не вещаеше нищо добро.Агнес и Димитри затвориха очи изплашени,сякаш така щяха да избягат от мястото.Това не бе гласът на никой от сиропиталището,но бе такъв стряскащ...децата и преди бяха сънували как се крият от студен глас,но сега бе реалност...приликата със съня,който и двамата сънуваха всяка вечер ги плашеше.И изведнъж...БУМ!Някой удари силно с две ръце по шкафа, който се разклюля и децата паднаха.Вратите на шкафа се отвориха бързо и жената ги хвана за дрехите,а те гледаха учудено и уплашено.Миг след като се поокопитиха,те забелязаха странното излъчване на жената.Започнаха да се дърпат от нея,а тя ги стискаше още по-здраво.
-Няма смисъл да се опитвате да се измъкнете...не знаете за проихода си,нито на какво сте способни...живеете като мръсни човеци!-каза им тя,но не изглеждаше да иска да им направи нещо от злост,даже внимаваше да не ги нарани.Младата Хелън,каквото й бе името излгеждаше внимателна,но не и със съвсем добри намерения.
-Оставете ни!Коя сте вие?Какво искате от нас?!-запита ядосана Агнес и зарита с краката си,но Хелън не й обърна внимание.Димитри също продължаваше да се съпротивлява и последва примера на сестра си,като удряше и по-силно.
-Какво искам от вас?Вие сте много важни за нас и останалите видове като нас и затова е много важно в кои ръце ще попаднете.
-Ха,на кого сме му притрябвали?!Та ние сме сираци!-Димитри ставаше все повече и повече войнствен и Хелън се видя принудена да му завърже ръцете.Тя се приближи към него,но Агнес със зъби и нокти се нахвърли отгоре й и я стисна като с менгеме с краката си.
-Не закачайте брат ми!-изкрещя тя,но русокосата с една ръка я събори на земята и Агнес удари главата си.Изгуби съзнание.
-Какво направи на сестра ми?!Ах,ти,вещице!-нахвърли се и Димитри,но в следващия момент се строполи на земята,с един поглед изпълнен с ярост от Хелън,момчето изпадна в безсъзнание.
-Това ще ви държи кротки за известно време..-тихо каза тя,и от гърба й се показаха гарванови,черни крила...тя бе демон.Хвана Агнес и Димитри и ги притегли до себе си като в прегръдка и леки пламъци,започваха да се появяват откъм краката й.Пламъците само галеха телата им,готови да се разрастнат и Хелън да изчезне,но...Вратата се отвори рязко.В библиотеката нахлу хлад и пламъците угасната.Троян се приближи,с ярост се вгледа в жената и всичко наоколо се превърна в лед-книгите,столовете,лъвиците с книги...а от полилея над тях се извиха висулки,някои от тях западаха по пода.От сакото на мъжа,със раздиращ звук на плат се показаха черни крила,гарвонови...
-Хм,я виж ти,нещо ново...за какво си мислех пък какво стана.-каза мъжът и се засмя.
-Пусни ги!-каза Троян със спокоен глас.Но усмиката му бе ехидна...-Хелън...защо ли не се изненадвам,че именно теб са пратили.Много си секси днес.Как я кара Луцифер?-попита той небрежно,сякаш питаше какво ще бъде времето утре.
-Троян...-каза тя,а в гласа й ясно се четеше неприязъм.-Той те е пратил,нали?Не не може да е така,като само погледна какъв си станал сега...
-Не.Дойдох по своя воля.
-Сега се махни от пътя ми,или...
-Или какво?-попита той нахално.Хелън,без да губи повече време в приказки,остави децата на земята,а в ръцете и от огън се появиха два сребърни кинжала.
-Нека не се бием..ти просто не си в правилната компания,влияят ти зле.Иначе си като мен,знам го.
-Нищо не знаеш!-каза тя с вик и му се нахвърли.Троян отблъскваше атаките й с голите си ръце,без да й посяга.Тази битка бе странна...жената се биеше с такава страст,а за Троян сякаш бе игра.Кинжалите пламнаха...тя съсече плътта му.
-Е,явно е време да докараме връзката си до следващото ниво.-пошегува се Троян съвсем неуместно.Битката им се пренесе във въздуха,като широкия таван позволяваше свобода на действията им.Троян се биеше с меч,като отблъскаваше ударите на демона.
-Скъпа,графика ми е пълен...не мога повече да се застоявам тук.-каза с ирония в гласа.В момента му на разсеяност тя му нанесе удар в хълбока и по пода долу закапаха капки кръв.Тя извъртя кинжала и това причини голяма болка на Троян.Той простена и въздухът около него се развижи като торнадо,което засмука Хелън и я прати в стената силно,и тя припадна.
-Хубав кинжал.-каза Троян след като вятърът спря и го бе изкарал от хълбока си.-Сигурно е подарък от скъпия ти Луцифер.-тук той се засмя и огласи помещението. Хвърли кинжала до жената.От главата й се стичаше вадичка кръв.Той не й обърна внимание,а с пренебрежение се обърна и отиде до децата.
-Хей..добре ли сте?-попита,а угриженото му лице ги оглеждаше.Димитри отвори едва едва очите си и го погледна в лицето,а след това и големите крила зад него.
-Какво...-попита той тихо и отново изпадна в безсъзнание.Главата му клюмна до тази на сестра му.Троян ги прегърна,като прегръдката му бе изпълнена с обич и внимание.Литна нагоре,като пътем дъските от покрива се избиха и им разкриха дупка.Троян премина,като гледаше към небето и след това пое към хълмовете в далечината.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: When angels and demons wasn't sleep   Нед Юни 27, 2010 4:19 pm

Глава 4
Най-накрая истината


Тъмнината бе обгърнало всичко.Троян бе на една поляна,в човешката си форма,а на земята лежаха две деца-близнаците.Ангелът прошепна тайнствени думи в ноща,като обикаляше в кгъг:
-Алатур алататум,алатур алататум...-повтори той тези думи в ноща още няколко пъти.Застана над децата и ги загледа разтревожено.
-Такам...а къде ми е чантата?-запита се той и погледна в краката си,а от там от нищото се появи голяма чанта за раменете.Той я отвори и от там изкара брезентова палатка-зае се да я разпъва и я опъна на колчетата.Точно когато свърши,Агнес и Димитри се събудиха-явно от шума,който Троян бе вдигнал.
-Какво става тук?Кой си ти?-попита уплашено Агнес и седна кръстосала крака.Димитри се изправи от земята и клекна,като се загледа в мъжа на горе.
-Какво искаш от нас?Знам,че не си човек.-попита сериозно брат й.
-Какво искаш да кажеш?А какъв мислиш че съм,дърво?-пошегува се той.
-Не му вярвай Агнес.Видях го.
-Какво си видял,момче?Беше си ударил главата зле и не виждаше ясно.-каза просто Троян и се зае да вади от чантата прибори за хранене и наденични.
-Димитри,не говори глупости.Имаме много по-важни неща за изясняване сега.Като ситуацията,в която сме...-каза му тя тихо,със сериозен глас и бе изцъклила очи.
-Добре,щом не ми вярваш.Но не трябва да имаме доверие на него.-каза троснато брат й.Агнес не му обърна внимание и отново се обърна към мъжът,който незнайно как бе запалил огън и пържеше наденички в тиганче.
-Не знам кой си,но не мисля че искаш да ни навредиш.Ти ни предпази от онова нещо...онази жена.Не знам кога и как си се появил,но добре че беше ти,иначе не знам какво щеше да ни се случи.Благодаря ти.-разнежи се тя и отиде до приклекналия мъж,като му подаде ръка.Той я погледна учудено и я стисна.
-Е,сега,хлапета.Вижте.Най-напред да се представим.Моето име е Троян.Не съм при вас случайно.-децата се умълчаха, не знаеха какво да кажат.
-Но нека първо науча имената ви.После ще хапнем,че като гледам сте само кожа и кости,направо е грозно.Хайде,представете ми се.-каза и се изправи,като застана пред Агнес и Димитри,превъзхождаше ги доста на височина.
-Аз съм Димитри,а това е сестра ми Агнес.-каза бързо момчето,сякаш се страхуваше да говори много.
-Приятно ми е.Та сядайте около огъня да се нахраните,след това ще говорим.-каза и им подаде наденичките.Те веднага заръфаха от тях,тъй като от 2 дена не бяха яли,по вина на хората от сиропиталището.Само им даваха сирене,с порции като за мишки.За няколко минути наденичките бяха ометени и те гледаха доволно към Троян.
-Не знам дали някой ви е казвал нещо за майка ви и баща ви.Кажете знаете ли нещо?-попита той съвсем сериозно,като се наведе към тях.
-Знаем,че са умрели.Застряли са ги.-каза бързо Агнес.
-Хм,значи така знаели.Не,вашите майка и баща са още живи.Приятел съм на майка ви,а на баща ви-почитател,тъй като е много известен при нас.
-Какво,не са ни искали?Зарязали са ни?Живи са?!!-уживи се Агнес и скочиха на крака.-Защо,защо?-каза ядосано Димитри и ритна тиганчето.-А ние толкова години живеем в сиропиталището,от както се помним!И преживяхме това за нищо?!-нахвърли се момчето.
-Не е така.Искали са ви.И то срашно много.Но вижте,те не са съвсем хора.Както и аз и вие.-продължи с монотонен глас той и Агнес се опита да го прекъсне,но той й даде знак да мълчи.
-Аз съм ангел.Или по-точно бях.Отрязах си крилата,хвърлих ги по дяволите,но по този начин се отрекох от господаря.И той ме прокле.Това открих тази вечер,като ви защитих и взех.Бог явно мисли че съм го предал,защото не изпълних негова заповед.И сега той ме превърна в демон.-завърши Троян и сведе очи,като не можеше да ги погледне отново.-Но не можах.Той искаше да ви убия.А вие сте спасителите.Няма начин,така ще обрека всички хора на гибел.
-Какво?Бог?Спасители?Да не си се побъркал?-каза объркана Агнес и замълча.Димитри се намеси:
-Помисли малко Агнес!Видя онази жена,нали?А аз видях също и него!Като се съвзех!Покажи им!-нареди той с властен глас.Троян огледа момчето преценително,а след това показа черните,гарвонови крила,които изникнаха зад него.
-О,боже!Истина е!Обречени сме!-уплаши се момичето и разтърси ръката на мъжът.-Какво ще правим?
-Това не е всичко.Майка ви и баща ви...ами те са...майка ви е ангел,а баща ви демон.Баща ви предвождаше бунта на демоните преди години,с който вдигна всички на крак.Майка ви предвождаше ангелите.Целта им беше да спрат да враждуват и да се обединят.Но...Той прецени,че доброто не може да се обедини с злото,щяло да „настане хаос”.-цитира той малко ядосан.-А времената се промениха...вече злото не върлува толкова.Е,майка ви и баща ви бяха заловени от Него.Бунтът бе потушен,а родителите ви затворени в дълбините на Тартар за вечността.-завърши Троян и погледна децата в очите.Те излеждаха така,сякаш много им е лошо и не можеха да повярват.
-Троян...и ние какви сме?А роделите ни що за неща са?-попита в мълчанието Агнес ядосана.
-Родителите ви са най-свестните хора...така де създания,които познавам.А вие,вие сте изключителни.Вие сте ненадминати.Вие сте еволюирали между два вида,което ви прави по малко и от двата.Във вас е ключа.-завърши той просто,сякаш това обясняваше всичко.Но те не разбраха нищо.
-И какво ще стане с нас сега?-попита момчето,като гледаше сестра си сериозно.
-Ще ви обуча.Способни сте на много неща.Ще ви защитавам.А когато дойде деня за Възстанието,всичко ще зависи от вас.Вие сте надеждата и на родителите си.Те бдят над вас.Помагат ви,дори и да не го знаете.-каза той и ги погледна с обич.-А сега влизайте в палатката,нуждаете се от сън.Аз ще остана на пост.
Агнес и Димитри кимнаха и влязоха в палатката,а след това се шмугнаха в спалните чували.
-Агнес?
-Да?
-Мислиш ли,че ще ги видим пак?
-Кой?
-Родителите ни.-каза с надежда момчето.Агнес въздъхна.
-Може би...-след което се прозя и се обърна.Затвори очи и каза на брат си:
-Дали мислят за нас?
-Не зная.-отвърна брат й и сложи ръце зад главата си като се вгледа в горната част на палатката.-Надявам се.-добави и също затвори очи.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: When angels and demons wasn't sleep   

Върнете се в началото Go down
 
When angels and demons wasn't sleep
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Personal Demons
» Кандис Акола във филма "The Truth About Angels"
» When you feel my heat look into my eyes.. It’s where my demons hide, it’s where my demons hide. Don’t get too close it’s dark inside. It’s where my demons hide, it’s where my demons hide♥

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Vampire's Academy :: Забавления :: Творчеството на Демоник-
Идете на: