Vampire's Academy


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход


...

Ако виждате само няколко теми , просто се Регистрирайте , за да използвате форума ни пълноценно.И моля не крадете!
Latest topics
Top posters
Ерик Найт
 
Крис Халиуел
 
Лейна Лий Дайен
 
Джесика Хафк
 
Анни Вал Горденс
 
Роберта Пардо
 
Haki_960921
 
Селена Найт
 
Юри Хирано
 
Лия Волтури
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Юни 03, 2010 8:34 pm

Share | 
 

 "Кулата на мистериите"

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
????
Гост



ПисанеЗаглавие: "Кулата на мистериите"   Чет Юли 08, 2010 9:32 pm

"Кулата на мистериите" е моето първо творчество. Книгата е с динамично развитие, тоест случките се развиват бързо, а не бавно и продължително. Преди години я написах. Сега като я чета ми е смешно, защото на някои места съм могъл да напиша толкова много, а съм писал толкова малко. Тази семица започвам да пиша вече сериозно. Книгата "Кулата на мистериите" скоро ще бъде издадена. Все още нямам аватара й, но скоро ще го сложа в подфорумчето ми.
Надявам се да ви хареса! Smile
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: "Кулата на мистериите"   Чет Юли 08, 2010 9:34 pm

КУЛАТА НА МИСТЕРИИТЕ
Даниел Старн


Глава 1

Три деца - Ели, Влади и Габи живееха в един съвсем обикновен град със своето семейство и, разбира се, кучето. Те много обичаха родители си и имаше защо – те бяха много добри хора. Баща им беше висок, с кестенява коса и много слаб. Работеше в много голяма фирма - излизаше рано сутрин и се прибираше късно вечер. Всеки уикенд той водеше семейството си
на пикник, в планината с преспиване в палатка и понякога канеше приятели с техните деца да прекарат почивката заедно. Често играеше с децата или ги водеше в парка да се разходят и забавляват. Майка им работеше като управител на
застрахователния отдел в една банка. Тя също беше висока, чернокоса и много красива. Обичаше много своите деца. Всеки ден, след работа, водеше децата на плаж или в центъра на града, където имаше много магазини, и им купуваше различни
неща. Къщата им беше голяма, красива, с прекрасен двор, пълен с цветя. Ели беше най-малкото дете в семейството, следваше Влади и най-голяма - Габи, която носеше отговорност за своето братче и сестриче, които всъщност
са много добри деца, но постоянно се карат.

Ели беше седемгодишно момиче и имаше необичайни за своите години занимания. Тя обичаше електротехниката. Беше изключително и много възпитано дете. Все още нямаше
приятелки и затова си седеше по цял ден вкъщи. Почти никога не излизаше сама, но тя и още малка за това. Един ден майка й я заведе в голям супермаркет на име „Шибо” и й купи един басейн. Тя много се зарадва, че майка й се е съгласи да го
купи. Беше много задоволена и никога не й се караха. Нещото, което много обичаха да правят заедно, бе да се разхождат по плажа при залез слънце и да сядат в едно скромно заведение, наречено „Черното гнездо”.

Влади беше много буйно момче на десет години. Имаше
кестенява коса и не беше много висок, по-скоро беше нисичък, със сини очи и носеше очила. Много обичаше сок от банани. Всеки ден след училище се събираше с приятели и се
разхождаха. Той много обичаше да чете какви ли не книги и дори беше прочел цялата библиотека на семейството.


Габи беше стройно четиринадесетгодишно момиче. Имаше дълга
кестенява коса и кафяви очи. Добра ученичка с отлични оценки. Обичаше да поема големи и важни отговорности. Харесваше й да готви и беше много добра готвачка. Това,
което много обичаше да приготвя, беше черешов пай – любимото й ястие. Тя бе и любимка на госпожата по готварство.


Една съботна вечер децата разбраха, че родителите им ще
заминават по работа в Германия за няколко седмици. Тази новина много ги разстрои и те с лошо настроение се качиха по стаите си. Мина една седмица, но родителите им не се прибраха. За децата тази седмица беше много тъжна.
Родителите им липсваха много. Една жена се грижеше през тези дни за тримата.
Минаха още две седмици, но от родителите им нямаше никаква вест. Един слънчев ден те получиха обаждане по домашния телефон:
- Здравейте! – каза непознат глас.
- Добър ден! – отвърнаха децата и включиха телефона на високоговорител, за да могат да слушат и говорят всички.
- Какво желаете? - подхванаха те.
- Искам да се срещна с вас - каза непознатият и допълни, че трябва да е на следващия
ден.
- Защо? - попитаха те.
- Не мога да ви кажа по телефона, тъй като е много важно! – беше отговорът.
- Искате ли да ме чакате в кафенето до плажа? – попита той.
- Няма проблем! – отговориха те и продължиха да се уговарят за часа на срещата.

На другия ден децата се приготвиха много рано, за да не закъснеят за срещата с непознатия. Те набързо се облякоха и тръгнаха към мястото. Когато пристигнаха, те чакаха много време, докато човекът изведнъж се появи. Той изглеждаше
странно. Имаше дълга брада и носеше тога:
- Здравейте отново, деца! – каза той. Навярно се чудите защо родителите ви не
са се върнали...
- Да! - казаха в един глас децата.
- Ето я лошата новина - отвърна непознатият и продължи...
- За съжаление, трябва да ви съобщя, че родителите ви починаха при корабокрушение.
Очите на Ели, Влади и Габи се напълниха със сълзи. Те се хванаха за ръце и изтичаха към къщата си. Влязоха в една стая и започнаха да плачат. Децата бяха
много разстроени. Те преживяваха най-големия шок за едно дете. Плакаха много дълго. Стаята се напълни със сълзи. Леглата им подгизнаха. По едно време те заспаха от изтощителния плач над леглата си…
Следващият ден беше много тъжен и тягостен за тях. Той мина бавно и мълчаливо.
Ето, че дойде и вечерта…
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: "Кулата на мистериите"   Чет Юли 08, 2010 10:14 pm

Глава 2

Тъжните деца не искаха да спят отделно и затова всеки от тях
направи по едно изобретение, за да са заедно. Влади беше чел книги за палатки и къмпинги и каза на Ели как да изобрети палатка. Габи направи една много вкусна вечеря, за да се нахранят хубаво. Тя сготви супа с крилца и пилешки сърчица с
медена заливка, а за десерт имаше прекрасен крем-карамел. Седнаха в коридора, където беше палатката, и се нахраниха. Беше им много вкусно.
- Браво, вечерята е много вкусна, Габи! – каза с усмивка Влади.
- Да, сестричке, Влади е прав – каза малката Ели.
- Благодаря много – отвърна тя и много се зарадва.
- А на теб харесва ли ти палатката, която направихме? – попитаха едновременно Влади и Ели.
- Разбира, се че ми харесва, много е хубава и просторна! – отговори Габи.
Скоро след това очите на Габи се насълзиха. Тя отново си спомни за нещастието, което ги беше сполетяло, и колко сами бяха.
Мина известно време и и децата се почувстваха изтощени и заспаха в палатката.
Нощта беше много тиха.

На другия ден Габи се събуди първа, облече се и отиде в
кухнята. Там направи препечени филийки със сирене и сладко.
Когато закуската беше готова, тя отиде при сънливците и им каза да стават, защото закуската е готова. Влади и Ели се събудиха и се насочиха към масата в хола.
- Какво има за закуска? – попита Влади.
- Препечени филийки със сирене и сладко – отвърна Габи.
- Ооо, страхотно! – каза Влади.
Ели започна да крещи, че това е любимото й ястие. Децата закусиха и си пуснаха детско филмче. Изведнъж се чу странен шум. Излязоха навън и видяха, че пред вратата има писмо.
- Урааа! Имаме писмо! – възкликнаха те. Бързо го отвориха и започнаха да четат.



До Елеонора, Габриела, Владимир

Здравейте, мили деца!
Аз съм вашата баба Кристин. Това вероятно много ще ви изненада, т.к. никога не сме се срещали. Разбрах за нещастието, което променя коренно вашия живот. Бих искала да дойдете при мен и аз да се грижа за вас. Говорила съм с адвокат и всичко е уредено. Обадете ми се на номера, който съм оставила накрая на писмото. Искрено съжалявам, че трябва да се запознаем по този начин, но се надявам да можем да се опознаем.

Ваша баба

Децата се спогледаха. Започнаха да спорят. Първоначално не искаха да ходят при тази жена, която не познават, защото могат и сами да си живеят, но след малко осъзнаха, че няма откъде да намерят пари, за да се изхранват – скоро храната им щеше да свърши...
- Трябва да идем! – извика силно Ели. Какво ще ни струва да опитаме?
- Ели е права. Хайде да се обадим! – каза Влади.
- Но откъде ще вземем пари? Мама и татко не ни оставиха – попита Габи.
- В пощенския плик има двадесет лева и три билета до град Кроморо – отговори Влади.
- Град Кроморо?! – попита учудено Ели.
Навярно никой не го е чувал, защото това е тайният град на загадките и мистериите.
- Добре, хайде да се обадим! – каза Габи.


Отидоха до телефона и „тит, тит, тит, тит, тит”, набраха телефона на баба си. Отсреща се чу глас:
- Здравейте, кой се обажда?
- Ние сме вашите внуци – отговори Габи.
- Ахааа, радвам се много, че решихте да се обадите! – възкликна баба Кристин.
- Ние решихме бързо, ще дойдем при вас в град Кроморо – каза Габи.
- Много се радвам, деца! – отговори възторжено баба Кристин.
- Тук има голяма река и ние ще живеем на брега й – продължи тя.
- Добре, бабо, ще хванем влака и ще дойдем в най-скоро време – каза Габи.
- До скоро. Ще ви чакам с нетърпение! – отговори за довиждане баба Кристин.
- До скоро, бабо! – отвърна Габи.

Габи затвори телефона и обясни на малките, че баба им Кристин ги е приела, и утре заминават.
На другия ден Габи се събуди отново първа и бутна Ели и Влади да стават:
- Хайде, ставайте! Ще изпуснем влака ! – каза Габи.
- Много е рано... – промърмори тихо Влади.
- Не е. Ставайте бързо – подкани ги Габи.
Ели и Влади станаха от палатката и излязоха навън. След като заключиха голямата кафява врата, тръгнаха към главната порта.
Както си вървяха, изведнъж Влади пропадна в тунел под земята. Те започнаха да викат много силно, но това не помогна. Габи скочи и след нея Ели. Те се стресираха, нямаше какво да направят.

-Успокоите се! – посъветва ги голямото момиче.
Децата тръгнаха навътре в тунела и се озоваха сред голямо поле без нито едно дърво. Намираше се точно на километър зад къщата на децата. Голямата ливада беше възхитителна. Малката тревичка се простираше навсякъде. Имаше една много
висока кула, между две дървета. Те влязоха вътре и там се изкачиха по една много тясна стълба нагоре, която се клатеше. В края на тази стълба се озоваха пред една стаичка без врата. Влязоха в нея и там намериха единствено един ключ.Те си помислиха, че този ключ е от врата и решиха да попитат баба си Кристин, когато пристигнат в града на мистериите и тайните – град Кроморо.
Габи погледна часовника си и видя, че часът е девет и половина, а влакът тръгва в десет часа.
Те слязоха бързо по стълбата и минаха обратно през тунела. Когато излязоха от мястото, се оказа, че се намират пред своята къща. Бързо се затичаха по широките и богати улици на града, които водеха към гарата, за да хванат влак
3002 Експрес Кроморо. Когато пристигнаха на мястото, разбраха, че са пристигнали тъкмо навреме. Качиха се в голямата и бърза машина и тя постепенно потегли. С двадесетте лева от баба Кристин те си купиха по един хамбургер и по
едно сокче от седемдесет стотинки. Пийнаха и хапнаха.
-Но аз май не трябваше да ям. – Влади погледна към Габи.
-Ооо, на теб ти става лошо. – каза тя. Ще издържиш. Спокойно!
Започнаха да си разказват приказки, за да мине пътуването им по-бързо, когато изведнъж влакът спря и те се забиха в стената на купето, в което се бяха настанили. Внезапно се чу мъжки глас:
- Уведомяваме пътниците на влак 3002 Експрес Кроморо за настъпилите повреди на влака: Влакът спря така неочаквано, защото има повреда в машината за управление. Моля, слезте и си починете. Повредата ще бъде отстранена до 2 часа. Извиняваме се за неудобството.
- Ооо, страхотно! Още проблеми !– въздъхна Габи.
Децата се насочиха към тесните коридори на влака и слязоха от него. В далечината се виждаше къща.
- Навий си часовника за след един час и десет минути – каза Габи на Влади и го побутна по рамото.
- Добре, добре... – отговори той.
Тръгнаха към къщичката и когато стигнаха до нея, видяха че тя е много стара. Помислиха и влязоха вътре, виждайки един старец, който ги посрещна подобаващо. Той ги покани да седнат и ги заговори. Бяха много доверчиви деца, което беше лошо, защото всеки можеше да ги измами много лесно. Те си говориха много време за различни неща, а старецът постоянно ги разпитваше. Като например на колко години са, как се казват, от къде са и други въпроси, свързани със самоличността на сирачетата. Когато отиде на направи чай, на масата се появи изневиделица една книга.
-Хей вижте!
Те я взеха и я прелистиха набързо. Видяха нарисуван ключ - същият като този, който бяха намерили в кулата. Децата не знаеха какво да направят, а още повече се стресираха когато прочетоха какво пише за него. Написаното гласеше следното:
Този ключ е свещена вещ, която дава магическа сила за завладяването на света. Човекът, който го притежава, ще бъде крал и ще има каквото пожелае.
Много внимавайте...
„ТУП” и Габи блъсна с трясък книгата,
докато Влади четеше, и каза:
- Стига си чел! Хайде да се махаме. Кой знае този старец с какво се занимава. Докато чаят беше готов, те вече тичаха навън. В ръцете на Влади се оказа книгата на стареца. Влади знаеше, че е лошо да взимаш чужда вещ, но той беше толкова
любопитен, че взе книгата. Влакът беше готов с поправката на машината за управление.
Качиха се и потеглиха към града на мистериите и тайните – град Кроморо.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: "Кулата на мистериите"   

Върнете се в началото Go down
 
"Кулата на мистериите"
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Vampire's Academy :: Забавления :: Творчеството на Даниел-
Идете на: