Записване за учител

Име: Вивиан Окрен*
/*ударението спада на "е"/

Възраст: 198 годишна

Длъжност: Преподавател по Математика

Външен вид: Вивиан винаги се е отличава с нещо различно в себе си - било дългата й дълга мека коса, достигаща дължина до кръста й.Или пък интересните й тъмно кафяви очи, с оттенък на златисто, които често биват бъркани с черни.
Лицето й е продълговато, леко заоблено и бледо, без никакви белези по рождение, бемки и т.н. Освен черния й татус.
Вив, както понякога я наричаха, бе със завидно красива фигура. Често са й задавани въпросите, как я поддържа, но естествено и това оставаше в пълна мистерия както всичко около нея.
Стилът й бе предимно елегантен - никога спортни дрехи.Обличаше се в черни рокли и високи обувки, които видимо я правеха по-красива.

Характер: Никой не познаваше Вивиан Окрен.Беше толкова непредсказуема.
Тя винаги е била студена, мрачна, а то ако ще се смее ще бъде иронично, или пък злобно.
Вив не се ядосваше.Тя просто ти го връщаше без да й пука.Всеки би я определил като безчувствена перфекционистка.А и тя беше такава.
Всичко около нея беше винаги перфектно направено. Ако ще си поне в малка близост с нея, ще се научиш на адския ред.
Но всички черти от характера й си оставаха в мистерия...

История: През една студена и снежна нощ,типична за седми Февруари, се родило последното момиченце от аристократичния род Окрен.
Нейното родно място било Дюселдорф, град в Германия.
Окрен били богаташи и доста известни по Европа.Постоянно пътували към Русия, където се намирала другата им къща.
Но за нещастие, един ден настава война, между Окрен и Хюлючферн.Те изпращат своите войски на ожесточена битка.
Верона, майката на Вивиан, изпратила детето си далеч в гората, за да не пострада при битката.Искала поне тя да оживее, и да носи славната фамилия Окрен.
И така малкото момиченце, изплашено до смърт и подмамено, хукнало към мрачната гора.Тя не оспорвала очакванията й - съвсем влажна, тъмна и зловеща.
Но Анн не се уплашила и продължила.Намерила едно ниско дърво с гъста корона, и се сгушило под нея.
На другата сутрин, една мноого възрастна жена наминала с една лейка и видяла малкото момиче.Поканила го у дома, но вече придобило лошия си характер, малката наследница на Окрен отказала най-нелюбезно.Искала да отиде при леля си, която най-вероятно в момента била някъде у дома.
Няколко дни път, мъчение...И най-сетне пред очите на Вивиан блеснала къщичката на леля й, Джорджия.Тя я видяла, прегърнала я и разбрала какво се е случило преди месец с родителите на племенничката си.
Вярно било, че Вивиан не се задоволявала с леля си.Те не били толкова богати, по необясними причини.
Окрен вече била на 19.Оставал й ден, за да навърши 20 години.Репила малко да се разходи из гората, Вивиан тръгнала.Неусетно се стъмнило.А вече младата жена искала да се прибере.
Но усетила, че някой я преследва.Обърнала се, и непознато същество за нея я нападнало и убило на място.
Но не, Вивиан Окрен не била мъртва.Тя била белязана от вампир.
И така няколко години, прекарвайки с един клан на вампири, тя най-сетне решила да преподава в академията за вампири.

Местожителство: Германия

Снимки:
https://2img.net/h/i626.photobucket.com/albums/tt346/bubeto_92_/7yezq99xo.jpg
http://vampirediariesguide.com/wp-content/uploads/2009/07/11.jpg

Владимир Романович

1. Години : 326
2. Елемент : Въздух
3. Длъжност : Преподавател по фехтовка
4. Местожителство : Санкт Петербург.

5. Характер :
"Има два вида истина - моята и лъжливата".
Да. Характерът на Владимир е изключително сложен. Оформен под ловките пръсти на Сибирския студ и суровото отношение на баща му, нравът на чернокосия е объркан, странен и изключително труден за разбиране. Няма човек, който наистина да е разбрал защо Влад никога не се усмихва, защо изглежда безчувствен, защо просто мълчи, когато му говорят, смятайки за ненужно да отговаря. Държи се дистанцирано с всички, пренебрежително с онези под него и съответно с дължимото уважение към тези над него. Високомерен и свободолюбив, Романович е един от най-уважаваните вампири от доста време насам. Държанието му е безцеремонно и макар да крие огромни познания по различни древни езици и история, тъмнокосият предпочита да поеме фехтовката.

6. История :
Роден в навечерието на Коледа - най-студеният ден през цялата зима по онова време, Владимир е нямал щастието да попадне на добри родители, нито пък на нещо добро в целия си живот. Майка му - Лена, е проститутка, а баща му - дребен мошеник. Двамата живеят заедно, не защото се обичат, а защото никой няма къде да отиде. Пък и двамата са зависими един от друг - Лена краде от клиентите си, а Юрий продава откраднатото.
Разбира се, Владимир никъде не влизал в сметките.
Но се наложило да влезе. Особено, когато стражарите надушила следите на Юри и Лена и ги принудили да напуснат селцето, където живеели. Разбира се, тримата не стигнали далеч и попаднали в ръцете на кралската гвардия по онова време и били направени крепостни селяни. Момчето се оказало достатъчно схватливо и освен, че вършело работата си в кухнята, то се промъквало по време на уроците на господарските момчета и се учило с тях на фехтовка, изкуство, древни и актуални езици. Така, израстнал грамотен, но и свикнал на тежът физически труд. Една вечер, едно от синчетата на лорда, за когото семейство Романович работело, се напило и започнало да налита на бой на Влад. Той се опитал да го вразуми, но се наложило да избяга, за да може да предотврати конфликта. Другият го проследил и тъкмо, когато бил готов да го застреля, се появили група вампири, които убили господарския син и белязали Владимир.
От този момент нататък, животът на руснакът се променил. Обвинили го в убийството на другия младеж и той напуснал Русия, за да не го убият. През следващите три века работил тук и там, участвал в двете световни войни, а последните години преподавал история в един обикновен университет. Когато разбрал, че има възможност да поеме преподавателско място тук, не се колебал, а направо приел поста на учител по фехтовка.

7. Външен вид :
Висок и строен, Владамир не е първа хубост и не е от типовете, които обичат да прекарват времето си пред огледалото. Понякога забравя да се избръсне, понякога му е безразлично. От време на време цапва малко черен лак върху ноктите си, не за друго, а защото така хората го мислят за още по-страшен и го заговарят по-малко. Заради асоциалната си натура, не се старае да изглежда кой знае как. Косата му стига до раменете и е доста небрежно подстригана. Тъмният й кестеняв цвят, помага на сивите му очи
да изпъкнат и да изглеждат още по-безразлични.
Досущ като стомана.