Blood Story/Кървава История

Гост

Това е моята историика.Скоро ще пусна и първа глава.

За всяка книга е важно корицата.Хората обикновено прециняват по корицата дали една книга е хубава или не..Ако съдя по корицата на твоята история,книгата ще е невероятна!

Гост

Кървава история

Първа глава:Бягството

Преди бях нормално момиче,но две същества промениха съдбата ми.Сега съм беглец,защото такива като мен не се приемат в света на никой от расите.Всеки ден минава в криене от слънцето и от онези които ме преследват.Името ми е Мелиса Блек и сам хибрит-кръстоска между върколак и вампир.

Беше един от слънчевите дни в който не можех да излизам и стоях затворена в един мотел в щата Джърси.Бях се изтощила от вчерашната гонка.Войниците от затвора “Кабуа” ме гониха вече от четири щата.Лежах на леглото и гледах телевизия.Изведнъж чух шум.Станах светкавично от леглото и отидох до вратата.
-Кой е?-попитах аз
-Двама души питат за вас.-каза управителя на мотела.
Аз започнах да си стягам багажа и излязох през прозореца.Бях много тиха и се измъкнах на бегом от мотела.Тръгнах да бягам по магистралата.Скрих се в гората и се спрях да си отдъхна малко.Дишах учестено и забързано.Трябваше да минат две минути за да си нормализирам пулса.Погледнах нагоре към небето.Клоните на високите дървета закриваха слънцето и то нямаше как да ми навреди.Продължих да вървя в една посока без да зная на къде отивам.Чух зад мен стъпки и побързах да се скрия зад едно дърво.Почаках да видя кой идва.Беше един мъж.Млад,висок и доста здрав.Той се огледа и ме забеляза.Аз потръпнах и излязох от скривалището си.
-Коя си ти?-попита ме странника
-Ти кой си?-аз го погледнах предизвикателно
-Джейсън Робъртс.-каза той
-Мелиса Блек.-подадох си ръката
-Ти си хибрита който издирват войниците от “Кабуа”-каза той и ме погледна странно
-От къде знаеш за мен.-аз отстъпих назад.
-Аз съм вампир.-съобщи той.-Създадох съпротива срещу “Кабуа”. Ела в моята къща.Там ще си в безопасност.да не ме лъже и,че ще ми помогне.
Вървяхме доста дълго докато накрая не стигнахме до една празна поляна.Той ми направи знак да спра и аз се заковах на място.Погледнах го въпросително и той каза:
-Хвани се за мен.-подаде ръката си и аз я хванах
Почувствах се леко глупаво,но се примирих.Двамата направихме крачка напред и след секунди се озовах на същата поляна,но този път тя не беше празна.По средата имаше една голяма къща.
-Направил съм някои защити.-обясни ми Джейсън
Той влезе в къщата и аз го последвах.Вътре беше много уютно и красиво.Цветът на стените беше бял.
-Къде са другите?-попитах го аз като се огледах.
-В хола.Ела!-Джей тръгна и аз вървях след него.
Стигнахме и хола.В него имаше много хора насядали по диваните и столовете.Когато Джейсън влезе всички млъкнаха и го погледнаха.Аз се огледах и видях един едър мъж да се мъчи да пали камината.Отидох при него и го потупах по рамото
-Може ли аз?-подадох си ръката
Той се отдръпна и аз застанах срещу камината.След миг в нея заигра буен огън.Аз се обърнах,усмихнах се самодоволно и в синия ми поглед заиграха искри.
-Коя си ти?-попита удивен едрия мъж
-Мелиса Блек.
-Хибрита?-попитаха в един глас всички
-Точно той.-обади се и Джейсън.
Всички станаха и ме обиколиха в кръг.Аз придърпах един стол с ума си и седнах на него.Кръстосах ръце и огледах всички.Спрях се на един мършав вампир.Погледнах го в очите и видях миналото му.Малко дете стой скрито зад един шкаф и гледа как двама вампири източват кръвта на майка му.Един от вампирите го забелязва и тогава....
Отместих очи.Не можех повече да гледам.
-Как се казваш?-попитах го аз.?К-Kолин.-изпелтечи той
-Колин може ли чаша вода?
-Р-разбира се!-той ми донесе водата
Аз я изпих на екс и станах.Обърнах се към всички със следните думи.
-Ако някой каже,че съм тук ще изпита гнева ми.Уверявам ви аз съм много по лоша от Мортес.-аз замълчах и ги огледах един по един.

Гост

Крис Халиуел написа:: За всяка книга е важно корицата.Хората обикновено прециняват по корицата дали една книга е хубава или не..Ако съдя по корицата на твоята история,книгата ще е невероятна!

Благодаря ти Боби!В тази история героинята ми не е само вампир... Smile

Историята много ми хареса,само избягвай постояното употребяване на "Аз" Smile

Гост

Не си единствения който ми го казва ама не ми се получава ;д

Нещо нищо не разбрах.Много е интересно.Но става ли в следващата глава да се включиш в малко повече обяснения?

Гост

Какво точно не можа да разбереш?

Еми ти разказваш че вече си станала - да това е супер.
Ама неразбрах кой е тоя Мортес?

Ерик Найт написа:: Еми ти разказваш че вече си станала - да това е супер.
Ама неразбрах кой е тоя Мортес?

Ами предполагам,че тя иска да ни държи малко в неизвесност и ще каже в следващата глава.... (Извинявам се на златото,че пиша вместо нея)

М мерси все пак.
Може ли да ме включиш м сладващата глава?

Гост

Код:

Ерик Найт написа:: М мерси все пак.
Може ли да ме включиш м сладващата глава?

Първо Боби прав си.Второ Ерик ще те вкуча,но пиши ЛС за да се разберем какъв ще си в историята.

П.П.Който иска да го вклуча само да пише по скайпа-sladkata970502

Гост

Втора Глава:Историята
По лицата им видях,че се стреснаха.Отидох и седнах на дивана.При мен дойде и Джейсън.
-Може ли да ми разкажеш историята си?-попита ме той
-Моето семейство е от кралска кръв.Преди два века една жена беше предсказала,че една от дъщерите им ще стане доста силно същество.Първо мислеха,че ще е сестра ми Софи,но след като тя навърши 18 разбраха,че ще съм аз.Мортес дигна бунт срещу семейството ми.Майка ми беше доста смела жена и затова ме скри и се предаде.Бях намерена от един вампир.Когато той ме ухапа след него дойде и върколака.Станах хибрит.Трябваше да минат няколко години за да започна да се държа нормално.Всички бяха удивени,че имам цели четири дарби-Телекинеза,Пирокнинеза,Маниполатор и....Дарба да виждам миналото и бъдещето на всеки.След като Мортес Разбра,че съм се върнала веднага започнаха да ме гонят.Искат ме,защото чрез моята кръв могат да придобият огромна власт и Мортес да стане господар на целия свят.-спрях да разказвам и се огледах.
-Това е наистина много гадно.-каза със съчувствие Джейсън
-Защо?На мен ми харесва.Толкова съм търсена.-засмях се гръмогласно.
Джей се учуди много на оптимизма ми,но трябваше да свиква,защото аз винаги мислех така. Вече стана време за закуска.Едно момче извади от хладилника няколко бутилки кръв и наля на всеки в едни стъклени чаши.Кога стигна до мен ме погледна леко стреснато.
-Спокойно няма да те изям.-засмях се и отметнах дългата си черnaна коса назад.-Как се казваш?
-Това е Ерик мой най-добър приятел.-намеси се и Робъртс
Аз огледах приятеля му.Беше висок като него с кафяви очи и черна коса.Имаше си мускули,но си личеше,че не е тренирал скоро.
-Ерик!-извиках аз и го прегърнах
Той се леко се стъписа и ме погледна доста глупаво.
-Ела с мен!-хванах ръката му и излязохме в двора.
Седнах на една пейка и помирисах свежия въздух.Ерик направи същото.
-Чух историята ти.-каза накрая той
Аз само се усмихнах и зачаках да продължи.
-Наистина ли си толкова силна?
-Ако не вярваш се убеди сам.-станах и направих една огромна сфера в която гореше огън.Той ахна и аз я доближих до него.
-Ако сега докоснеш сферата ще изгориш.-предупредих го и той се дръпна.
Видях една чешма и заведох сферата в нея.Пуснах водата,но сферата не изгаряше.Погледнах Ерик и видях,че той не разбира ка става това.
-Водата не може да изгаси сферата,защото аз я контролирам.-стиснах сферата в ръката си и тя изчезна.
-Добре вече разбирам.-каза той и се засмя
Двамата влязохме вътре и аз отидох при Джейсън
-Джей утре е рождения ден на дъщеря му Лина тогава ще е най-добре да нападнем.-съобщих му аз
-Не можем утре!Много сме малко.-каза той и се огледа.
-Кога тогава?
-Скоро.-той се качи горе.
Влязох в ковчега си и не излязох от там докато някой не почука на него.Аз го отворих ядосано и видях,че Ерик се е надвесил.
-Какво?-извиках му
-Твоята сестра е тук.-съобщи той
-Моята какво?-попитах го и станах.
-Здравей аз съм Алендора.-обади се едно високо момиче с черни очи и руса коса.
-Мелиса.-подадох ръката си да се ръкуваме и не спрях да я гледам.
Видях миналото и.Има две момичета които си играят.Едно е тя,а другото.....Аз?Играем си с една кукла.По едно време една страшна жена идва и завлича Алендора.Аз плача и ч гледа.....
-Какво?-попитах я
-Да ти си ми полу сестра.Дълга история която ще ти разкажа по късно.Сега ела с мен при жрицата Лексия.-тя ме хвана за ръката и ме заведе извън къщата.
-Дръж се.....

Гост

Трета глава ще пусна утре.Само да питам някой въобще четели ли т'ва чудо? xD

Гост

Разбира се. Лично аз всичко чета, а сега ще си чакам третата глава тук : )

Гост

Четем го бе спокойно xD

Гост

Трета глава:Предадена

-Не искам!-възпротивих се
Алендора се обърна и ме погледна право в очите ми.Аз не отместих поглед и продължих да я гледам изпитателно.Тя цъкна с език и се доближи до мен.
-Трябва да отидем там.-настоя тя
Времето изведнъж стана облачно и заваля пороен дъжд.Аз погледнах на горе и се усмихнах.
-Не и в този дъжд!
-Добре тогава ще отидем при жрицата когато слънцето изгрее.Тогава сигурно ще излезеш нали?-попита тя саркастично
Усмихнах й се кисело и влязох в къщата.Там всички стояха и гледаха някакъв спортен канал.Аз отидох при тях и се направих,че ми е интересно да гледам хокей.
-Ходихте ли?-попита ме Ерик
-О,да дори ходихме и до Италия.Как мислиш за две минути ще отидем и ще се върнем?
-Добре де не ми се карай!-помоли ме той
Алендора си тръгна и аз излязох вън да подишам малко въздух.Изведнъж почувствах нещо странно.Сякаш нещо в мен гори.Седнах на пейката и се загледах в пространството.
-Ще дойдеш ли с мен за “храна”-попита ме Джейсън
-Да добре.-аз разсеяно се съгласих.
Двамата тръгнахме към една близка болница.Пътят беше малко дълъг,но ние трябваше да бъдем тихи и затова вървяхме бавно.Стигнахме до болницата.Сградата беше малко срутена от едната страна и си личеше,че беше изоставена от дълги години.
-Ам и как от тук ще взимаме кръв?-попитах го
-Тук съхранявам всичко.-той влезе и след секунди излезе с два пълни чувала.
Погледнах към небето и по бледото ми лице се стичаха капки дъжд.Вече бяхме много мокри,но седнахме на тревата и започнахме да си говорим.Почти целия ден измина в сладки разговори за живота,любовта и Мортес.
..-Кога ще отидем?-попитах го аз накрая
-Скоро!-повтори думата си от вчера
Аз се засмях и погледнах на страни.Дъждът не беше спрял,напротив той се усили повече и този път станахме като мокри кокошки.Тръгнахме да се прибираме и Джейсън каза,че момчетата щели да му забият едни кол в сърцето за дето се бавил толкова много.
..-Спокойно!Нали аз съм тук няма страшно!-двамата продължихме да се смеем.
Стигнахме къщата му и влязохме вътре.Другите вече бяха “умрели” от глад и като видяха шишенцата с кръв очите им светнаха в червено.
-Твой те никога ли не се променят?-попита ме Ерик
-Не остават си лилави.-отвърнах му и седнах да гледам телевизия.
Докато вампирите се засищаха с кръв аз мислех как да превземем “Кабуа”.Влизането там не беше лесно,но пък излизането съвсем се улесняваше поне за мен.
Стана вечер и всички се събраха да гледаме един филм за вампири.На всяка сцена имаше изказвания като”Т’ва ухапване ли се нарича?” или “Голяма жена е тоя да умре заради няква простосмъртна!”...След този филм се заклехме,че повече няма да гледаме такива глупости.Легнахме в ковчезите си и всичко потъна в дълбока тишина.По едно време чух скърцане на ковчег ,но помислих,че ще е някой който е гладен или нещо подобно.Минаха няколко часа и пак чух скърцането.Станах и отворих ковчега си.Огледах се,но не видях нищо подозрително.Затворих го отново и легнах на пухената възглавница.Стана ми адски скучно и си пуснах музика от телефона.Започнах да правя някакви движения с пръстите на ръцете си.Не чувах почти нищо,но след като вече и музиката ми омръзна и свалих слушалките чух някой да крещи от болка.Станах светкавично и видях някакви качулати типове.Взимаха един по един вампирите и ги преспиваха с електрошок.Опитах се да изляза от ковчега си без никой да ме види,но това бе невъзможно.Един вампир се стрелна към мен и заби електрошока в ребрата ми.Аз извиках от болка и изпаднах в безсъзнание.След това не помня какво е станало.
Събудих се с огромно главоболие.Огледах се и разбрах,че съм в килия.Опитах се да се изправя,но ръцете ми бяха оковани с окови.Лежах на едно твърдо легло.Погледнах към решетката и видях как изтезават един човек.Усетих огромна болка в ребрата си и изпъшках.При мен веднага дойдоха двама войници и ме видяха,че съм будна.Единия каза нещо на испански на другия и той побягна.Опитах да използвам силите си,но не се получи.При мен дойде и друг човек.Не можах да го позная от далече.Той каза нещо на войниците и те си тръгнаха.Влезе в килията ми и се доближи.Лицето му бе бледо и мъртвешко.Очите му алено червени,а усмивката му отровна.Носеше дълга роба и на дясната си ръка имаше пръстен.Това беше Мортес. Аз го погледнах отвратено и се обърнах на другата страна.Той се засмя със зловещ смях и ме обърна.
-Каква глупачка.-подметна той
Погледнах го с очи изпълнени с гняв и когато той се доближи до лицето ми аз се изплюх.Той извика и ме одари с една бухалка.
-Не мислиш,че......ме боли нали?-попитах го аз като си поемах дълбоко въздух.
-Не ми пука!-извика той
Взе електрошока и го заби в ребрата ми.Аз започнах да се гърча.Болката беше неописуемо силна.Почувствах тока в цялото си тяло.Изкрещях от болка,но той не спря.
-НЕ!НЕ!НЕ!НЕ!-крещях аз
Той се смееше и продължаваше.Гърчех се от болка.Не издържах.Исках да използвам силата си,но не можах.Нямах сили за нищо.Очите ми се затвориха и аз отново загубих съзнание.

П.П.Ще пусна другата глава сигурно утре вечерта (:

Гост

Глава Четвърта:Бягството

Усещах режещата болка в ребрата си и идвам помръдвах.Беше ме страх да отворя очи.Чувах гадния смях на Мортес.Бях изпълнена с гняв и болка.Отворих лилавите си очи и го погледнах.Вложих в погледа си толкова много омраза,че той дори извърна своя.
-Властта вече е моя.-каза той
-Още....не съм....умряла.-отговорих му презрително аз
-Въпрос на време.-подметна Мортес и седна на един стол.
Засили се да ми каже нещо,но едно младо момче го изпревари.
-Татко един от онези проговори-съобщи момчето
Мортес стана и отиде до сина си.Каза му нещо на испански и ме погледна за последно.После тръгна и момчето влезе в килията.
Беше красив,мусколест,със черна коса и кафяви очи.Погледна ме леко несигурно,но след като видя,че стискам очи от болка се усмихна самоуверено и се доближи до мен.
-Значи ти си тоя хибрит за който всички говорят?-попита ме той с леко гърлен глас
Аз го погледнах и изведнъж усетих лекота около китките ми.Не знам как,но оковите се бяха разширили.Продължих да се правя,че съм беззащитна и не казах нищо.
-Аз съм Зак.-провъзгласи той
-Мен това какво ме грее?-попитах го аз присмехулно.
-На много отворена ли ми се правиш?-заяде се Зак
Аз се засмях кисело и продължих безмълвно да си дърпам ръцете
-Говорят,че си опасна.-продължи той.-Но аз не вярвам.Като видях колко бързо те хванаха....-той спря и се засмя.
-О,да аз съм много опасна.-казах аз и се измъкнах.
Запратих му една топка огън и той падна на земята.Тръгнах да бягам.Минавах през коридори и гледах как хора лежат в нещо като клетка.Стигнах до една врата,но пред нея имаше стражи.Бяха си подпрели оръжията на стената.Седяха и играеха карти.Придърпах оръжията им с ума си и ги ударих с тях.Те се строполиха на земята и аз продължих да бягам.Стигнах до едно много страховито и тъмно място.Чух някакви викове.
-Няма да ви кажа.-повтаряше гласа.
Доближих се малко повече и разбрах,че това е Джейсън.Те го изтезаваха както мен.Огледах се малко да намеря начин да го измъкна.И веднага открих.Видях нещо като ключ за лампа.Свалих го надолу и всичко потъна в мрак.Направих си малка сфера и светна.Скрих се и видях как заключват килията му и си тръгват.Минаха през мен и аз дръпнах ключа.Когато се уверих,че няма никой уголемих сферата с огън и се доближих до килията.
-Нищо няма да кажа!-извика Джейсън уплашено.
-Спокойно Джей аз съм.-той се обърна и ме видя
-Мелиса!?Как се измъкна?-учуди се Джейсън
-После ще ти разкажа.-аз му отворих и той излезе.-Измъкни се от тук аз ще свърша нещо.
-Не!Идваш с мен!-заповяда ми той сякаш беше разбрал какво ще правя.
-Но...-започнах да се противя аз
-Тръгвай!-двамата забързахме към изхода и излязохме извън замъка.
Още валеше.От небето падаха едри капки и всичко беше много мокро.Имаше и светкавици.Погледнах на страни и видях главната порта.Тръгнахме към нея,но нещо голямо ни препречи пътя.
Беше един много голяма грамада.Посочих на Джейсън да бяга и застанах на позиция.Той започна да размята един меч който беше голям колко него.Все му се изплъзвах и той още повече се ядосваше.По едно време ме удари зад гърба.Паднах на земята и той пусна меча.Помисли си,че съм мъртва.С големи усилия дръпнах меча към себе си.Изправих се и го пронизах право в сърцето.Големия вампир падна и изрева силно.Чух вика на Мортес и се засмях.
-Да предадеш на господаря си,че е пътник.-казах аз страховито и изтръгнах меча.
Пуснах го и се запътих залитайки към портата където ме чакаше Джей.
-Голям герой!-отбеляза той
Усмихнах се бегло и се подпрях на него.Той ме заведе до някаква кола и се качи да кара.
-Къде ще отидем?-попитах леко задъхана
-При Крис Мортес.-съобщи той.
Когато видя,че го погледнах въпросително той добави:
-Споко той е от добрите.
Двамата потеглихме и аз легнах на страни уморена.Още ме боляха ребрата,но се радвах за големия адреналин днес.

Гост

Хах, интересно. В първия момент като прочетох за сина на мортес си представих някое хлапе, което ще освободи главната героиня.

Гост

Глава Пета:

-Мел!Мелиса!-извика някой

-Жива съм!-казах аз раздразнено

Станах права и погледнах,че сме пристигнали в някакъв град.Поогледах се и се прозях сладко.

-Къде сме?

-В Ню Йорк.-оповести Джордж и ми подаде някаква поничка.-Знам,че това няма да те засити,но няма друго.

Аз взех поничката и започнах да я ям.След като двамата привършихме излязох от колата и разглеждах с поглед.Градът беше много хубав.Бях идвала тук преди десет години и имаше промяна.Усмихнах се и погледнах на страни.Усмивката ми веднага се стопи,защото видях хора от “Кабуа”.

-Бързо влизай!-заповядах на Джейсън.

-Как са ни открили толкова бързо?-попита ме той

-Нямам представа,но се наведи.-двамата наведохме глави докато те не минат и после пак се изправихме.

-Мамка му!-изругах аз

-Не търсят вас.-каза някой и се изправи пред мен.

Аз се стреснах и отскочих назад.Джейсън отиде и при него и започна да го прегръща и да му се радва.Аз изкашлях в знак,че още съм тук и той се обърна.

-Това е Крис.-съобщи ми Джей и посочи момчето до него.

Имаше сини очи и руса коса,когато се усмихна забелязах трапчинките му които бяха много сладки.По нищо на отстъпваше на Джейсън.Беше корав,красив,но и ме дразнеше.

-Здравей!-той подаде ръката си за да се ръкуваме.

Поех я и усетих,че кожата му е малко топла.Усмихнах се иронично и тръгнах напред.

-Къде отиваш?-попита ме Джей

-Към мястото в което ще сме сега.-казах аз

-Ам Мел?То е на там.-Джейсън посочи другата страна и аз цъкнах с език.

Тръгнах на там и зачаках докато двете флегми дойдат.Когато стигнаха до мен аз започнах да вървя зад тях.Те си говориха нещо много разгорещено,а аз само се правех,че ги слушам и през цялото време се ядосвах.

-А хора аз ако не забелязвате съм по тениска.-съобщих им на края аз.

-Вярно!Вземи това.-Крис ми хвърли някаква мантия.

-Няма да облека това нещо!Ще приличам на някоя глупачка.-хвърлих му мантията и влязох в един магазин за дрехи.

Всички в магазина ме гледаха странно.Една жена не спря да ме гледа през цялото време и на мене ми писна.

-Какво гледаш?-развиках й се

-Нищо!-тя се извърна уплашена

-Тогава спри да ме зяпаш!-не се спрях

Тъкмо тръгнах да и посягам когато Крис дойде и ме хвана през кръста.Преметна ме през гърба си и ме изведе от магазина.

-Пусни ме!-виках му аз

-Успокой се!

-Да не съм ти някакъв чувал?-попитах го ядосана

-Не не си,но щеше да удариш жената която нищо не ти е направила.-обясни ми Крис.

-Само искам да си купя дрехи!Влез и ми избери!-показах му с ръка пътя към магазина и той влезе.

-Какво ти е направил?-попита ме след дълго мълчание Джейсън

-Да не беше ме носил като чувал!-стреснах се насреща на Джей

Той само ме погледна и се отдръпна.Крис дойде и ми донесе една торба.Взех му я от ръцете без да кажа нищо и извадих дрехите.Беше ми купил някакъв дълъг парцал и едни дънки.Отидох до една кола,подпрях се и започнах да късам парцала.Крис се засили да ми казва нещо,но аз го спрях.Влязох отново в магазина.Преоблякох се в съблекалнята и излязох.

Бях направила парцала в един потник.

-Сега е по-добре.-отбелязах и се усмихнах.

-Може ли да тръгваме?-попитаха ме в един глас момчетата.

-Да вървим!

Минахме през много улици и аз разглеждах всичко,защото ми беше интересно.Видях как една жена си простира килотите на простора и се засмях.

-Хаха аз не бих ги излагала на публично място.-съобщих на момчетата

Джейсън ме изгледа странно и после каза:

-Дръж се като момиче!

-Ох добре!Виж маникюрът ми май се е счупил дали да не го заведем на лекар?-попитах аз и премрежих очи

Крис се засмя,а Джей се нацупи и не каза нищо повече.

Отново тръгнахме и този път пътят беше много дълъг.Съсипах се да вървя докато най-накрая не спряхме пред една къща.Беше на четири етажа,приличаше на хотел,но си личеше,че не е така.Влязохме вътре и там също беше много красиво и голямо.Антрето беше колко моя апартамент,а пък хола по голям от белия дом.

-Хубава къща си имаш.-признах му и той се усмихна.

-Крис?Крис?-едно момиче заслиза по стълбите

Беше красиво и приличаше малко на Крис.Първо си помислих,че му е гадже,но после той каза “Сестричке” и съмненията ми изчезнаха

-Здравейте!-поздрави ни тя и огледа двама ни.-Боже!Ти си Мелиса Блек?-тя започна да се смее с истеричен смях и аз дигнах вежди

-Да....за жалост.-потвърдих