One Real Love....

Гост

Нова и разтърсваща история.....
Скоро...!!

Заглавие: Re: One Real Love.... Съб Юни 26, 2010 1:17 pm

lol корицата изглежда страхотна,пускай,пускай!!!

Гост

Радвам се,че ти хареса =)

Гост

ONE REAL LOVE

Епилог
Ребека пак се бе скарала със съпруга си.Тя си събираше багажа и хлипаше глухо.Вземаше какви дрехи и се мернеха пред очите.Този път беше решена да си тръгне и повече да не се връща.Прибра всичките си вещи и затвори куфара си.Огледна вече полу празната стая и си спомни всички лоши и хубави моменти които бе прекарала тук.Стисна юмруци и се обърна да си върви,но едно малко момиченце и препречи пъта през вратата.
-Моляте мамо!Не си отивай моляте!-каза умолително детенцето
Майка й нея чу,а я избута от вратата и излезе през нея.Ребека зарида още по-силно,но продължи.Излезе завинаги през къщата в която оставяше малкото си дете.
Лора-геройнята в нашата история бе останала без майка....

П.П.Това е само Епилога скоро ще пусна и първа глава (;

Гост

Глава Първа:

Слънчевата светлина надничаше през спалнята на Лора.Тя спеше като бебе,но
вече не беше 8 годишното дете което майка я е изоставило,а беше 17 годишна
красива тиинейджърка.Бяха минали девет години от онзи ден и живота
продължаваше.През тези години Лора обиколи почти целия свят с баща си,спечели
куп награди и куп истинки приятели.

Баща й се провикна от стълбите и тя с мъка отвори очите си.Отново ги
затвори,защото беше заслепена от слънчевата светлина която влизаше и осветяваше
цялата стая.Нещо под завивките и зашава и тя надигна да види какво има там.Беше
котката и,която сладко се бе свила като охлюв и спеше като от време на време си
мърдаше малките ушички.Лора се засмя и стана от леглото.Котката я последва и
двамата влязоха в банята.Ло направи обикновените процедури в банята и зачака
котенцето й да пиине вода.Още от малка тя беше свикнала да пие от една паничка
в банята вода.

-Лори стана ли принцесо?-попита баща й като влезе в стаята.

-Да.-каза Ло като се прозя и разтегна.

Баща й-плешив и висок мъж беше брокер и държеше почти всички къщи в
квартала.Имаше кафеви очи и малко бръчки по лицето си.За разлика от него пък
Лора беше с къса под раменете кафява коса и зелени очи.Той отиде при нея и я
целуна по бузата.

Гост

-Готова си за днес нали?-попита малко по-сериозно той
-Ако питаш за теста по география-да.-отвърна безгрижно момичето.
-Не,не имам предвид за....-баща й спря и я погледна
-И за това съм готова.-призна Лора
Тя направи знак на баща си да излезе за да се преоблече и той взе
Топчо(котката й) и излезе.
Ло отвори големия си гардероп и взе първите дрехи които видя.Облече се
набързо с черния панталон и бялата тениска и слезе долу за да закуси.Баща й
беше приготвил обичайните яйца на очи и за разлика от предишните пъти този път
не ги беше изгорял.Лора закуси набързо и си взе чантата за да тръгва.
-Чао тате.-каза тя и го целуна по бузата.
Момичето излезе и отиде да чака приятелката си Ками до един магазин.След
около минута Ками беше пристигнала с новата си кола.Приятелката й също беше
висока и имаше дълга до кръста коса.Беше облякана с една бяла къса лятна
рокличка.Двете се поздравиха с обичайния си поздрав и влязоха в колата.По пътя
си говореха за момчета,коли,дрехи,момчета,врагове и за....проблема на Лора
-Ще се оправиш.-опита се да я поободри Ками.
-Да сигурно.-каза Лора и се с усмихна с ирония.
Когато влязоха в паркинга на училището паркираха на обичайното място и
излязоха от черния кадилак.Взеха си чантите и влязоха в училището.Там беше
както обикновено.Всички бяха захласнати поразлични теми и проблеми.Ло и
приятелката и отидоха до шкафчетата си и си взеха учебниците които им трябвха
за първия час.Имаха биология при една много чудновата госпожа.Облекнаха се на
шкафчетата и Лора си провери календара.Когато видя коя дата е днес започна да
си блъска главата в ламаринената врата на шкафчето й.
-Днес идват новите попълниния в училището и аз трябва да ги
развеждам.-обясни на учудената Ками
-Ужас.-сподели тя с Лора.
Званеца
[left]удари и двете се запътиха по коридора към кабинета по биология.Бяха първите
които дойдоха в часа.Кабинета беше много странен имаше една голяма кръгла маса
и на нея бяха наредени столове.На бирото на госпожата имаше всякакви грозотии и
противни твари.Зад кръглата маса имаше голям рафт на който бяха сложени буркани
с разтения или с някакво гнусно нещо което учениците не[/center][/center] искаха да разбират какво е.Момичетата заеха крайните места от към прозореца и започнаха да си говорят тихо докато другите ученици не заеха местата си.Професора се изкашля и започна да говори.В началото Лора я слушаше и се опитваше да попие всяка казана дума от нея,но ненадейно заспа подпряла глава на едната си ръка.Както винаги сънуваше някаккъв кошмар.Стоеше на една зела поляна и чуваше странни гласове които повтаряха:”Времето настъпи.Ти си избраната.”
Докато Лора се опитваше да върви към гласовете някой я бутна силно.Тя отвори очи и видя,че часът е свършил и Ками я бута да се събуди.
-Хайде поспаланке пропуна целия “итересен” час.-каза приятелката й
-Ох Кам сънувах отново кошмар.-сподели й Ло по пътя към двора.
-Ами недей да заспиваш и няма да го сънуваш.През цялото време трябваше да слушам и да гледам ужасиите които говореше госпожата.-оплака й се Ками
Лора се засмя и седнаха на една маса.Прегледа си програмата за днес и с ужас установи,че няма да има свободно време да отиде на кино.
-Мамка му!-изруга тихо Ло
-Знам,знам тая Вайлет се прави на голяма работа.-въздъхна Кам
-Не!Днес няма и секунда свободно време.-обясни и Лора
-Какво?-попита стаписано Ками
-Съжалявам Кам,но трябва да се простим с “Принцът на Персия и пясъците на времето”-отвърна със съжаление в гласа и момичето
Кам се завайка и се нацупи,но после след като Лора и купи сладолед тя се поободри.След всичките седем часа прекарани в училище всички ученици с радост си тръгнаха,но Ло остана да чака попълненията за да ги разведе из училището.Облегната на една пейка тя чакаше жълт автобус да пристигне.И когато дойде тя с изненада откри,че се вълнува.От автобуса заслизаха куп ученици.Повечето бяха момчета,но имаше и две три момичета.Когато помисли,че са само толкова от автобуса слязоха момиче и момче които скоро щяха да преобърнат живота й.Двамата бяха на ед

наква височина.Момичето беше бледо и имаше черни очи и къдрава лилава коса.Момчето същи беше бледо,но очите му бяха жълти.Косата му беше къса до шията и черна.Двамата се огледоха и когато момчето забеляза Лора сякъш с очите си я викаше.
-Еди по един си вземете пропуските.-съобщи най-сетне с мек глас тя
Всички се изредиха и когато дойде ред на мистериозните момче и момиче Ло почуства лек полъх на вълнение.

Гост

-Томас Горм.-съобщи момчето и пое от ръката на Лора пропуска.
-Елизабет Горм.-каза момичето с глас като на славей.
-Насам.-едва успя да промълви Лори
Започна да развежда учениците първо из двора на училището.Разказа на всички какви важни събития се провеждат в големия стадион.След това се одправиха в сградата.Там тя ги разведе навсякъде.Показа им петте компютърни кабинета,трите актови зали,двете зали за конференция и класните стаи.Докато ги водеше е единия фисколтурен салон телефона и звънна и тя се отдалечи малко от останалите.Томас я проследи с поглед и започна да я наблюдава докато беше в гръп.
-Лора какво стана?-попита баща й по телефона
-Татко развеждам едни ученици.Ще дойда след двайсет минути.-тя му каза това и затвори.
Лора се върна при другите ученици и ги заведе в стола където беше последната им спирка.
-Тук обядваме,но понякога излизаме на вън.Това беше ще се видим утре когато започвате всички.-тя ги поздрави и тръгна да ги изпраща.Беше забелязала с периферното си зрение,че Томас Горм я гледа и дори не си прави трода да премести погледа си дори от неудобство.”Какъф нахалник”. Помисли си Ло и тръгна към таксито което бе извикала.

Гост

Втора Глава:

След бързото каране към клиниката Лора най-сетне пристигна.Отиде до баща си и с ужас видя,че той е ядосан.
-Татенце на ми се сърди!-помолиго тя и направи умолителната физиономия на която баща й не можеше да издържи.
-Ах ти момиченце.Знаеш слабото ми място.-той се усмихна и я целуна по челото.
Двамата влязоха в клиниката и отидоха до кабинета на лекаря й.На Ло и стана напрегнато и започна да диша по-дълбоко.Бща и я хфана за ръката за да и вдъхне кораж.
-Добър ден!-поздрави ги доктора.
-Добър ден доктор Скот!-отвърна Лора
-Така мила седни на стола.Ще те помоля Франк да излезеш.-той се обърна към баща й
Франк излезе и момичето стана още по разтревожена.
-Не са добри новините нали?-попита го тя
-Няма да те лъжа Лора.Остава ти само година.-призна лекаря и наведе печално глава.
Лора се почуства ужасно.Само година?Не разбираше.Не може да бъде тя се лекуваше усилено.Защо само година?
-Сигурна има грешка.Не може само година.-тя не искаше да повярва.
Очите и се напълниха със сълзи и тя заплака.Излезе тичешком от кабинета и не обърна внимание на баща си който я попита какво става.Франк влезе в кабинета и погледна доктора въпросително.
Той му подаде резултатите и когато той ги прочете върху лицето му се изписа ужас и страх.Той се хфана за главата и седна,защото имаше слабо сърце.
-Съжалявам Франк!Нищо не мога да направя.-заоправдава се Скот
-Ти не се виновен.Още от самото начало знаехме,че това е неизлечимо,но просто не искам да повярвам,ч и остават само дванайсет месеца.-Франк стана взе резултатите под ръка.
Ръкува се с доктора и тръгна към колата.Там Лора още плачеше и когато видя баща си тя още повече се разплака.През целия път двамата не отрониха и дума.Тя се успокой когато дойдоха вкъщи,но веднага се затвори в стаята си.
Вече беше полунощ,но Ло не можеше да спи.Тя вече не плачеше,но още и беше тешко на душата.Само година и оставаше,я тя даже не бе срешнала истинската любов.Лора затвори леко очи и заспа.
На другата сутрин тя стана изненадващо рано.Очите й бяха малко подути,но тя не им обърна внимание.Усмихна се и се облече с една рокличка.Слезе долу и направи вкусни палачинки за закуска.Когато баща й стана беше много изненадан,но не смееше да попита на какво се дължи ранното и ставане.
-Колата ми е тук.Тръгвам.Чао!-тя го целуна по бузата и тръгна
От пред този път с червен мерседес я чакаше Ками.Лора отиде и я целуна по бузата.
-Да и аз се радвам да те видя.-каза леко объркано приятелката й.
Лора й показа една папка и тя я отвори.След като прочете се страписа,
Погледна папката,после Ло,после пак папката и накрая се разплака.
-Лори..-започна да вие тя.
-Да,да знам ама айде закъсняваме.-подкани я Лора
-Да не мислиш,че мога да карам в такова състояние.Сядай ти.-Ками се преметна на задната седалка и после след като Лора седна на нейното място тя се премести от пред.
През цялото време докато тя караше Кам я наблюдаваше внимателно.
-Стига!-извика Лора и заби спирачки точно пред мястото за паркиране.
-Не мога...-Ками прегърна приятелката си и не я пусна поне две минути.
-Хей К аз още съм тук.-понякога Лора наричаше само с първата буква приятелката си
-Знам Л,но....страхме е.-призна накрая тя
-Спокойно остават ни още 365 дни.-опита се да я успокой Конрад
-364.-поправия Кам
-Здрасти!-прекъсна ги по едно време някой
Когато се обърнаха да видят кой е Лора веднага разпозна момчето.Това беше Томас
-З-здрасти.-запелтечи Ками
-О,Лора ще ме запознаеш ли с приятелката си?-попита с мистериозен глас той
-Ками това е Томас,Томас това е Ками.-каза Лора
-Приятно ми е красавице.-Том подаде пое ръката на Кам и я целуна нежно.
На Ло направо и се доповръща от гледката и завлече приятелката си с думите ”Зает е!”.
-Уау той е......той е втория Брат Пит.-съобщи Кам с още замаяна глава
-Той е нахалник.-поправи я тя
-От къде се познавате?-продължи с въпросите приятелката й.
-Той е от новите ученици които вчера развеждах.-отговори и с досада тя
-Оо,значи си е струвало пропускането на филма....-Кам я изгледа и се усмихна
Лора не и обърна внимание,а влезе в час по немски.Там беше със Томас който отново я гледаше сякъш не е виждал човек.Опита се да се средоточи върху учителката,но най-накрая не издържа и седна при него.
-Защо само ме зяпаш?-попита го тя и го погледна право в очите
-Красива си.-беше директен той
-Е кавалерьо това не е културно.-запротестира Лора
-Не е културно и да сядаш при някого без да си го попитал.-не и остана длъжен Том
Лора се смути и стана от чина му.

» One Real Love...coments....
» Ресторант 'Love in Tulsa'