A Different World:the darkness (творчество на Демоник и Луциана)

Гост

Очаквайте скоро!

A Different World:the darkness (творчество на Демоник и Луциана) 2267693S

Гост

Първа глава
Всяко ново начало

Затворете съзнанието си.Погледнете към един свят,през очите на героите ни,така ще ви бъде по-лесно да се втурнете заедно с тях в приключенията им.Не,тази творба не е за сърцераздирателна любов,спокойно.Тук става въпрос за много,много повече.На какво можем да бъдем способни,за да защитим любимите си същества на този свят.Някои ще кажат „всичко”.Но дали е така в този свят,изпълнен с тирания и егоизъм,ще видите нататък.До колко човек е готов да приглътне гордостта си за „всеобщото благо”-също ще останете изнендани.Но стига сте слушали само мен-една проста разказвачка,на която работата е да ви въведе в дълбочина.Така...представете си един свят,в който на дневна светлина почти няма живот,а нощем всичко кипи.Да,хората почти ги няма вече и се гледа на тях като „застрашен вид”.
Но нека ви въведа в един далечен град на север.Тук студа властваше и почти винаги бе заснежено.Къщите бяха големи и в готически стил,излъчваха ужас.Но малко по-встрани от тези големи и студени на външен вид имения една до друга се бяха сгушили малки къщички,с големи дворове.Там,изолирани от студенокръвните същества във господарските имения до тях,живееше и едно момиче.Тя бе неземно красива и сякаш в нея гореше огън.Да,определението за нея е точно огън момиче.Нека ви въведа вътре в къщата им-ето я нея,седнала на маса за 4-5 души и се наливаше със водка.
-Татко?-попита брюнетката,а къдравата й коса се спускаше надолу към коленете й.
-Аня?Какво има,мила?-попита един мъж,който се зададе от стаята остреща.Бе кестеняв,като дъщеря си и много мускулест.Също имаше нейните кафеви,бадемовидни очи.Приликата им бе поразителна.
-Отново ни обявяват война.”Маскарад” ми съобщиха.Бяха ме изпратили да душа около един техен вампир,който уж беше на наша страна,а после се оказа предател.
-Още ли си във войската им?Казах ти да напуснеш,опасно е за теб.-каза разтревожен баща й.-Помниш какво се случи с майка ти.
-Да татко,но аз съм много добър боец.Не се безпокой.-Аня стана и го целуна по бузката,като хлъцна.
-Пак ли си пила?Аня,това не ти оправя проблемите..
-Да,но поне забравям за тях за малко.-прекъсна го и отново го целуна по бузата.Тя взе направо шишето с водка от масата и излезе.Навън бе ярко утро и тя не се тревожеше от вампирите-денем не можеха да излизат.Аня отиде на езерото и седна,след това хвърли шишето във водата.Стоя там в мълчание като гледа към слънцето.-Сигурно съм полудяла...да мисля за него.Та аз трябва да го убия.-говореше тя на себе си с монотонен глас.-Трябваше да отида при шефа...-след което решително стана,със залитане.Вървеше през гората,сякаш очакваха да я намерят.И така стана,само след няколко крачки пред нея изникнаха четирима мъже.
-Голдред,Симънс,Ромуел...-поздрави тя и кимна.След това се обърна специално към мъжа пред тях.-Имануил,господарю...-след което му се поклони,а червената и рокля се развя от вятъра,който се бе появил.
-Иправи се,Аня.Имам задача за теб.-след което тя се изправи.-Моля оставете ни сами.-допълни мъжът.Въпреки че не бе първа младост,от него лъхаше властност,младост и смелост.Бе като стар лъв,а русолявата му коса бе като грива на лъв.Тримата му спътници се поклониха и бездумни изчезнаха бавно в далечината.Бяха облечени в черни костюми и отстрани изглеждаха като зомбита,следващи заповед.
-Заминаваш за Италия.Ти ще водиш преговорите с върколаците.
-Господарю...благодаря ви!Не мога да повярвам..-започна тя невярващо,а той и махна бързо с ръка да мълчи:-Не искам провали.Вампирите са ни притиснали.Това ще стигне до връхната си точка,няма друг изход.А и го заслужават.-каза Имануил със студен глас.
-Да,господарю.Няма да ви проваля.А ако го сторя,вие поемате контрол над живота ми.-каза тя и се поклони отново.Той я хвана за брадичката и повдигна главата й,като я погледна право в очите:
-Залавяй се на работа.-тя кимна и с бързи крачки пое по обратния път,без да погледне назад.Бе решена да изпълни мисията си безпогрешно и нямаше да казва нищо на баща си,тъй като щеше да се безпокои за нея.Аня реши оттук нататък да продължи сама.

Глава втора
Нова задача

Мрак. Тъмнина. Потайност. Гората беше едно мистериозно място, където местното население не обичаше да ходи вечер. И това беше едно от най-правелните решения, които бяха взимали. Кой знае какво обитава гората след като слънцето се скрие зад хоризонта. А вие знаете ли? Някои от Вас може и да изпитат паника от това, с което съм започнала тези редове, но спокойно, не бой се. Включи лампата и продължи да четеш. Нищо няма да ти се случи. Няма да те нараним.
Песента на щурчетата огласяше гората. Дърветата шумоляха, заради лекия ветрец, който полушваше клонките, а луната навън грееше ярко. Сред цялата тази тишина, само един изцяло погълнат от звуковете в нощта човек можеше да долови леките стъпки, които се чуваха. Те не идваха от някое животно, излязло през нощта да ловува, нито от някоя птичка, която си търси подслон. Стъпките идваха от едно момиче, което сега бягаше като лудо към едно имение, което можеше да се нарече неин дом.
Къщата беше огромна и зловеща. Отпред имаше висока черна ограда, която ограничаваше достъпа. Момичето дотича до нея, след това я прескочи и влезе в имението като махна палтото и свали качулаката от главата си, която до този момент я скриваше, в случей, че някой я види.
-Вивиан! Най-накрая!-поздрави я някакъв мистериозен младеж, който седеше до вратата на имението.
-Съжелявам за закъснението,братко.-отвърна вежливо момичето като влезе с брат си в имението.
Не мога да ви кажа как изглеждаха двамата, докато не ги видях под леката светлина по коридора, докато те се движеха към някаква огромна зала. Вивиан беше русокосо момиче. Не беше особено висока. Очите и бяха червени, което и придаваше малко злобен вид, но черните и дрехи я упреличаваха на някакво уплашено момиче. Брат и, Майкъл, беше с кестенява коса и кафеви очи. Той беше една глава по-висок от сестра си и той беше облечен в черно, но неговият вид придаваше чувството, че той беше някакъв кардинал.
Двамата крачеха бързо по коридора, като си разменяха няколко бързи погледа. Очевидно, нещата не стояха добре.
В следващия момент те влязоха в една огромна зала, която имаше кръгла маса по средата и столовете бяха наредени около нея, а на главното място седеше един човек. Той не изглеждаше особено млад. Видът му придаваше усещането, че беше някаква властна личност, което не би ме учудило, понеже Вивиан и Майкъл веднага се поклониха, щом влязоха в стаята.
-Близнаците Тайлър! Радвам се, че дойдохте!-поздрави ги той.
-Не бихме могли да не уважим поканата ви, г-дин Сориено.-отвърна Вивиан като се изправи, докато брат и гледаше втренчено и като на нокти човека пред себе си.
-Вивиан, Майкъл...-започна Сориено като ги гледаше, сякаш ги изучаваше.-Знаете, че на вас ви имам най-голямо доверие.-продължи той.-Върколаците смятат да се съюзят с други свои побратими от Италия. Така тяхната мою ще нарасне. А вие знаете, че това не бива да се случва. От вас, Тайлър, се иска да отидете до Франция. Знаете, че там има много от нас, вампирите, и искам от вас да ги убедите да се включат към нас.
-Разбира се!-отвърнаха Вивиан и Майкъл в хор.
-Кога заминаваме?-попита Ви.
-Утре вечер.-отвърна сурово Сориено и поклати глава, което означаваше, че сега са свободни да си тръгват.
След като двамата Тайлър отново бяха в коридора, Майк започна първи:
-Значи сега Франция.
-Да! Утре ще съобщим на останалите, че всички отиваме до там. Не моем да се справим сами, братко. Вярно, справамя се вече цял век сами, но върколаците ни застрашават. Трябва да сме сигурни.-отвърна сестричката му.
След което близнаците излязоха от имението, сложиха си палтата, загърнаха лицата си с качулки и изчезнаха в мрака на приближаващата зора.

Гост

Глава Трета
Съюз

Аня стигна до гарата.Влаковете там бяха стари и изписани с графити.Явно бяха от много години и сигурно повечето хора биха се учудили как тези раждясали развалини все още се движат.Вече се смрачаваше и Аня седна на една пейка,като зачака влакът да тръгне.Изведнъж някой я стресна,като изкрещя и брюнетката подскочи:
-Лия,за бога!Какво правиш тук?-попита бързо момичето и стана,като хвана червенокосото момиче за ръцете.Тя бе със жълти очи(които бяха доста стряскащи)бя по-ниска от другата и бе слаба.
-Сестра ми!Как какво правя тук?Да не си мислеше че господаря е пратил само теб?Ако се провалиш той прати мен,да ти помагам,а също и още върколаци ще ни следват,но скришом,за да не привличаме излишно внимание.Около 20 човека са...Джаксън също е с тях.-каза Лия и направи лукава усмивка.-А какво става със...
-Нищо.Само се заглеждаме,но нищо повече.Сладък е,но много нахален...
-А така ли?Да знаеш че той постоянно ме пита за теб.
-Не се учудвам.Голям е нахалитет!-въздъхна тя и извъртя очи на горе.-И сега идваш с мен,така ли?А останалите,които ще ни придружат?
-Идвам със теб!Останалите ще ни следват на глутница,ще са трансформирани.
-Ох,сега и ти ли ще си ми на главата!Защо изобщо се присъдини и ти към „Маскарад”!Татко ще ме убие,ако нещо се случи с теб!
-Не съм малка,Аня,имаме разлика само с две години!А и ще имаме подкрепа!Последните новини са от господаря,той научи чак след като те прати-вампирите са отишли във Франция,да набират последователи.Очевидно знаят,че и ние правим същото в Италия.
-О,не!-възкликна Аня и удари с юмрюк по пейката.
-А твоят...хм..възклюбен Майкъл,дали ще бъде там?-попита подигравателно Лия.
-Той е вампир!Враг!Кръвопиец!Изобщо нищо не чувствам към него..вампирите застрашиха хората,че и сега си създадоха „фалшива кръв”.Дори и хората да изчезнат те пак ще си продължат да живеят!
-Влакът тръгна,Аня!Побързай!-възкликна сестра й и хукна към влака,като наметалото и се развяваше след нея.Аня също хукна и двете в последния момент се хванаха за вратата на вагона и се промушиха в едно купе.
-Ъргх!-възкликна Лия,като стана от някаква стара обувка,на която беше паднала.-Щеше да е по-добре да тръгнем пеш...влаковете са неремонтирани от панти века,когато хората се разбягоха...
-Да, но кой знае кога щеше да пристигнем пеш!А колкото по-скоро,толкова по-добре.
Двете сестри седнаха и краката им останаха отвън.Наблюдаваха гледката с часове.Говориха си само от време на време.
-Татко знае ли,че сме на мисия?-попита тихо Аня.Тя се притесняваше най-много за баща си,защото бе вече стар и воювал много,сега не искаше да го тревожи.Искаше да има спокоен живот,което бе невъзможно.
-Знае разбира се.Как няма да му кажа?-скастри я сестра й.
-Казал си му?!Как можа,сега знае че и ти си се присъединила към воиските!Трябваше да останеш в къщи и да се грижиш за него...
-Той не е толкова стар!А аз не съм дете.Татко може да се грижи за себе си.
-Да,но ако се случи нещо със нас,ще остане сам.Съвсем сам.-каза тъжно Аня и сведе глава.
-Аня,Аня...ние не отиваме към смъртта си!Всичко ще бъде наред!Господаря знае какво прави.
Сестрите се умълчаха.Когато пристигнаха скочиха и се превърнаха във вълци.Когато върколаците се превърнат,те могат да общуват мисловно.
-Къде ще ги търсим?-попита Лия.
-В селата,в гората,в града...някои се укриват,а други си живеят съвсем спокоен живот.
Лия и Аня се разбягаха всяка в отделна посока,като вълкът Аня-голям жълтеникаво-кафяв вълк се запъти съм селата,а Лия-голям червеникав вълк,към горите.

Глава Четвърта
Мисия

Вивиан и Майкъл прекараха деня в тъмната къща на хълма, която хлапетата от местността наричаха "Къщата на духовете". Да, определено тази къща си беше страсничка, даже по страшна и от имението, но какво можеше да се прави. Нали именно тази сграда пазеше вампирите от слънчева светлина. Никога Тайлър не бяха очаровани от тази обстановка, но бяха принудени да се примирят, ако искаха да продължат да живеят.
-Не ми се виси тук! Искам да тръгваме! Искам да се махна от това място!-мърмореше Майк като се разхождаше из голямата зала, където сега беше цялата група вампири.
-Къде ще ходите?-попита веднага Алексия.
-Във Франция и вие идвате с нас. Всички вие. Ще се махнем от тази съборетина, за да изпълним мисията на Сориено. Върколаците заминават за Италия. Трябва да се погрижим те да не нараснат значително.-отговори Ви.
-Тогава защо не ги нападнем. Жаден съм! Не ми се стои тук. А и какво толкова ще правим във Франция. Хайде де. Сориено ще е много по-доволен, ако ги унищожим. Кой е с мен?-жадно попита Майкъл.
И тогава, докато се усети, сестра му вече го беше притиснала към стената и го гледаше кръвнишки, което създаваше ясна представа, че току-що брат и беше направил огромна грешка с това, което беше казал и така беше предизвикал гнева на сестра си.
-Ще следваме пълно заповедите на шефа! Никакви отклонения! Ясно?-попита вампирката с остър тон, какъвто Майкъл не беше чувал досега. Явно той доста беше загазил.
-Добре! Добре! Ясно!-отвърна Майк, след което Вивиан го пусна.
-Кога заминаваме за Франция?-попита Алексия, след като разбра, че вече адреналина е спаднал.
-Заминаваме днес, щом слънцето се скрие зад хоризонта, Лекси.-отвърна и Ви след което погледна към цялата група вампири.
-Ще се движим само нощем. С нашата скорост ще сме във Франция в полунощ. Задачата ни е да убедим останалите вампири там да се присъединят към нас. Не искам никакви жертви. Знаете, че това е много важно. Няма да се пръскаме. Трябва да действаме заедно. Ще дадем знак, че сме дошли, за да те да разберат. Но никой друг, освен френските вампири не може и не трябва да разбере, че сме там. Всичко ли е ясно?-попита настойчиво близначката Тайлър.
-Имам само един въпрос.-чу се тих мъжки глас от дъното на стаята.
Всички се обърнаха да погледнат към момчето, което беше задало въпроса.
То седеше до Алексия, младо момиче с кафява коса и кафеви очи. Момчето до нея се казваше Иан и беше висок, с черна коса и сини очи.
-Кажи, Иан!-подкани го Майкъл.
-Може ли да се снимаме от върха на Айфеловата кула?-попита той с усмивка.
В залата настана лек смях, но всички гласове замряха, щом вампирите видяха изражението на Вивиан.
-Съжелявам за въпроса.-бързо се извини Иан, иначе отлично знаеше, че щеше да загази.
Ви отклони погледа си към него и погледна часовника.
-Прогответе се. Тръгваме след час.-отреди тя и всички излязоха от залата, с изключение на Майкъл.
-Защо се държиш така грубо с тях?-попита вампирът, вглеждайки се в очите на сестра си.
-Защото иначе мога да изтърва нещата от контрол. Толкова много години труд положих, за да стигна до тук и не искам никой да ми отнеме постигнатото.-отвърна тя и погледът и омекна.
-Ще се справим. Франция няма да е толкова тежка задача.-каза Майк като прегърна Вивиан.
-Дано да не е. Но и не искам да се заплесваш по Аня от върколаците. Знаеш, че това ще навреди на цялата група и Сориено няма да е доволен, а ако нареди да те убият. Аз няма да мога да ги спра.-отвърна с разтревожен вид Ви.
-Спокойно! Всичко ще е наред. А сега трябва да се приготвим.-подкани я брат и и двамата излозоха от залата.

След един час всички вече бяха готови. Дългите палта с качулки ги закриваха идеално и ги правеха мистериозни, потайни и даже страшни.
-Следвайте мен и Майкъл.-нареди Вивиан и останалите от групата кимнаха одобрително.
Така в далечината се долавяха няколко черни сенки, които препуснаха бясно из гората и вече съвсем скоро бяха излезли извън пределите на града, на страната, и насочвайки се към Франция. За мисия, която беше съществено важна. Точно тази задача можеше да промени хода на събията.
Именно това през целия път притесняваше Вивиан. Дали ще успее? Ако не какво ще прави? Дали ще разочерова шефа?
"-Спокойно, Виви!"-чу вампирката мислено от брат си, който сега тичаше остремено напред до нея.
"-Имам лошо предчувствие, а знаеш, че моите предчувствия са истински и винаги се сбъдват!"-отвърна му сестра му и го погледна бързо.
Да, Вивиан имаше шесто чувство за такива ситуации, а това, че имаше чувство, че ще се случи нещо лошо особено много я тревожеше.
Вампирката ускори с една крачка напред като се затича с все сила към Франция, следвана от Майкъл и цялата група вампири.

Гост

Глава четвърта
Преговорите

Черният вълк препускаше измежду дърветата с огромна ловкост.Лия душеше във въздуха миризмата на нейните побратими.Стигна до някакъв водопад с гъста растителност наоколо-всичко лъхаше на пролет.Тя стоеше на брега на водата и се взира през водопада.Ловко и бързо скочи във водата,като заплува както хората плуваха под вода-разперваше напред и назад лапи и се отблъскаше с задните крака.През бистрата вода това изглеждаше доста стряскащо.Вълкът мина през водопада и стъпи на твърда почва,а капки закапаха от козината й.Тя се вгледа-тук бе като тунел в права посока.Забяга по него.Към средата спря и се огледа-в ляво имаше някакво помещение от който идваше миризма на вълци.Стъпваше леко и надникна-вътре имаше глутница около петдесетина вълци,грамадни,с големи муцуни и зъби.Вълкът Лия влезе и я посрещна отпор с ръмжене.Без да погледне никой от тях,а с очи вперени единствено в центъра към най-едрия вълк в помещението,който седеше на задни лапи и просто я гледаше.Бе изцяло бял, като снегът.
-Не идвам за да ви навредя.-мисловно каза тя на всички.Изненадващо вълците до един се превърнаха в хора,мъже,жени че имаше и тийнейджъри,които сред вълците изглеждаха най-дребните.Лия също се превърна и се загърна по плътно в черната си мантия.
-Идвам да ви помоля за помощ.-каза червенокоската и този път огледа всички,заедно с водача.
-Така ли?-попита той и се приближи към нея,като се вгледа директно в очите й.-И защо да го правим?
-Защото всички сме братя и сестри.-отвърна просто тя.
-Ние се отделихме от семето на хората.Сега живеем напълно като вълци и много рядко се показваме в човешката си форма.Избрали сме си този начин на живот,за което осталите върколаци възнегодуват.Мислят че така губим разсъдъка си.А ние ставаме по-силни.Еволюираме.-завърши просто чернокосият мъж.Той бе силен и млад.Явно затова бяха избрали именно него за водач.
Лия замълча.В този миг мислите се завъртяха в главата й,всичките неприятни.Как за бога можеха да си причиняват това?!Кой знае в какво щяха да еволюират.Тя прогони мислите от главата си и насочи вниманието си обратно.
-Нуждаем се от вашата помощ.Воюваме срещу вампирите в нашия град.Все още няма победител,но имаме надмощие.Те правят същото като нас.-тя замълча и зачака отговор.Той дълго мисли над това и накрая попита:
-А ако ви помогнем какво ще има за нас?
-Ще можете да останете или да идвате в града ни,когато си пожелаете.Ще станете пълноправни граждани.
-Хм,нас това не ни интересува.Тук сме си добре,не ни трябва цивилизация.-каза студено мъжът.
-А славата?Не ви ли блазни?Богатство?-попита бързо момичето.
-Нито едното,нито другото...за какво ни е слава сред дърветата?За катериците?!А богатство?Къде ще го харчим?На нас нищо не ни трябва,ние не сме като вас.-завърши той и погледна към две момчета срещу него.
-Мисля,че няма повече какво да си кажем.Водете я.-те кимнаха,а Лия гледаше объркано.Хванаха я под мишниците и я затеглиха към входа на пещерата.
-Чакайте,какво правите?Правите ужасна грешка,не трябва да го слушате,ше се превърнете в животни!Това не е живот!-завика Лия,като се задърпа.Те се засмяха и я хвърлиха във водата.Момчетата се върнаха,а Лия излезе цялата мокра от водата.
-Животни!Недорясляци!Бива ли да причинявате такова нещо на децата си?!-закрещя към водопада тя ядосано.Никой не се показва и момичето изръмжа яростно.Превърна се отново във вълк и затича,като си мислеше:Какво ли е станало със сестра ми?Дали Аня е успяла?Трябва да я намеря,сигурно поне тя има някакъв успех,все пак отиде при здравомислещи върколаци.

Аня се трансформира в човешката си форма и закрачи по улицата.Вече се бе съмнало и горещината се надигаше.Жената запретна ръкави и решена влезе в двора на някакво голямо имение,което светеше от всякъде.Бе в стар,древногръцки стил и бяха нарисувани луни по мрамора.Брюнетката почука на мраморната врата и зачака.Показа се някакъв прислужник,който бе човек.Аня го подушваше,във въздуха се носеше миризмата му.Той бе облечен в костюм,пълен и опешивяващ.Явно добре му бе заплащано.
-Какво ще желаете,госпожице?-попита той,а гласът му бе доста писклив.Това малко подразни жената.
-Искам да говоря с господаря ви.
-Добре,изчакайте за момент.-след което затвори вратата.Аня чакаше търпеливо появата на човека.Когато той се върна й каза:
-Господаря ще приеме да говори с вас.-каза и се усмихна,като отвори широко вратата.През голямото фоайе той я въведе в голяма билярдна зала на горните етажи.Затвори вратата след нея и тя остана поразена.Имаше толкова много хора тук,някой пишеха,пиеха,разказваха си вицове,играеха...Аня огледа всички,докато се сети че трябва да пита някой.Тя се приближи до най-близкия мъж и му прошепна:
-Кой е шефа ви?
-Господин Сабатино?Той е ей там,до онази билярдна маса и двете човешки момичета.-каза и отнесено помаха с ръка към него,а след това отиде да се натиска в някакво момиче до стената.Тя явно нямаше нищо против и облиза устата му.Аня с отвращение отиде до мястото-Сабатино ухажваше двете блондинки.
-Извинете,господин Сабатино.
-Да,вие трябва да сте госпожицата,която е питала за мен.-каза и се усмихна.
-Да...трябва да ме чуят и останалите върколаци.Само те.-каза и кимна към двете жени до него.Сабатино плесна с ръце и двете си тръгнаха.
-Дано да е важно..-промърмори и се изправи.-Така,моля за вниманието на всички.Тази госпожица...
-Блейк.Аня Томас Блейк.-представи се тя,като гласът и се извиси високо.
-Та...тя иска да говори с нас за нещо.Вие сте.-каза и отново си седна,като разроши кафявата си коса с ръка и я загледа,като нетърпеливо дете.
-Идвам отдалеч.Градът ни все още воюва с вампирите.Вие вече сте ги надмогнали и повечето са се разотишли.При повечето е така.Ние от дълго време сме врагове с вампирите.Всички върколаци.Така че братя,приканвам ви да възстанем и да се вдигнем всички срещу кръвопийците!Да ги прогоним!-каза тя,а гласът й ставаше все по-войнствен.Всички гледаха към нея,някой с предкрепа,други не.Аня се обърна към старичкият Сабатино с въпросителен поглед.
-Защо ни е да ви помагаме?Ние отдавна приключихме войната си за територия!-възкликна един старчок в дъното.
-Как защо!?Нали всички сме смъртни врагове с вампирите?!!-извика му тя в отговор.
Сабатино се намеси:
-Ние отдавна сме свършили с войната си.Никой не ни е помагал,когато ги прогонвахме.Не сме искали и помощ.Сега живота ни е нехаен,не желаем никой да ни безпокои.Вървете си.-каза той с монотонен глас.Но ясно в гласа му се четеше нотката на решителност.
-Почакайте!Ние всички трябва да се подкрепяме...
-Искаме да бъдем оставени на мира!!-започна да реве мнозинството и забутаха Аня към изхода.Тя излезе ядосано от къщата,като силно захлопна вратата след себе си.
-Говеда!-след речта си на неприязъм,в която с гневни тиради се нахвърли срещу върколаците в Италия,тя завървя към центъра.Не знаеше какво да прави сега.Да се връща ли?Да потърси помощ от други върколаци,в друг град?Нямаше успех сред тези,и се отчая...тя не гледаше къде върви и се блъсна в някого.
-Лия?О,ти ли си!Какво стана?-попита тя бързо,като я прегърна.
-Нищо!Едно голямо нищо!Те са побъркани!-извика тя ядосано и почервеня-от яда си се нагорещи и трудно подписна вълка в себе си,който сега искаше да се покаже.-А при теб?
-И при мен!О,Лия,сестричке,какво ще правим?-попита отчаяно Аня.
-Ще се върнем.Ще разкажем какво се е случило,ще ни разберат.И сигурно вече знаят.Като идвах към теб срещнах опашката,която господаря ни прати.Някои следяха мен,други теб...но успяха да прочетат мислите ми.-каза тъжно Лия и като прегърна Аня й прошепна:
-Знаят какво се е случило при мен и напълно е сигурно,че знаят вече и за теб.Трябва да се върнем и да искаме нови заповеди.-двете момичета се пуснаха и си кимнаха в мълчание.Трансформираха се в огромните вълци и бързо,сякаш летейки,запрепускаха назад,към дома...вече не се притесняваха че няма да успеят навреме,или че ще ги разкрият...най-лошото бе станало.

Глава Шеста
Нервираща обстановка

Вивиан, Майкъл и останалите от групата вампири бяха настъпили във Франция или по-точно в центъра на вампирската общност-Париж. Тази прекрасна столица, където се издига величествената Айфелова кула, която покорява туристите, дошли, за да я видят.
Вампирите пристъпваха бавно по тъмните улички на солицата като около тях постоянно се чуваше музика, долитаща от подземните заведения, които бяха навсякъде по този мистериозно улици. Или както ги наричаше Майк-улиците на вампирите. Да, през нищта тези тъмни и мистериозно улички бяха свърталищата на тези същества на мрака, но и това не беше напразно. Тийнейджърите обожаваха да минават от там, в знак на това, че показват колко са смели. Колко глупаво от тяхна страна! Да се изправят пред смъртта и съдбата им да зависи само от един вампир, или няколко. Това си беше забавна история.
Докато вървяха из тъмните улички, Вивиан, Майкъл и останалите дочуха стон, който всъщност беше песен, която идваше от женски глас, който по-точно се опитваше да пее, но ясно си личеше, че това момиче, което пее е пиано и надрусано.
-Свежа плът!-простена Алексия.
-Лекси, не сега. Имай търпение!-каза Вивиан.
-Но, Виви, всички тук сме гладни. А и трябва да дадем знак, че сме тук, за да останалите от нашия вид сами да ни потърсят. Помисли за това.-отвърна близнакът на вампирката като я погледна настойчиво.
-Да, Майк, прав си. Трябва да го направим.-накрая се съгласи близначката Тайлър, след като до края не искаше да се съгласи с брат си.
Из групата се чуха одобрителни и щастливи възгласи и вампирите се уведриха повече и вече бяха готови за всичко, за да си извуюват плячката.
Вивиан плавно се доближи до момичето, което сега лежеше на асвалта, очевидно препила в някое заведение. Виви клекна до нея с широка усмивка, която наподобяваше на момиче, което цял живот е била приятелка на пианото момиче.
-Здравей! Как се казваш?-попита Тайлър като даде знак на групичката да се скрият в мрака, както те и направиха.
-Серина.-едва отвърна момичето.
Серина беше с дълга руса коса и бретон, който почти закриваше очите и, но сега той беше повдигнат и стърчеше напосоки. Явно по-рано той и беше пречил.
-Серина,Серина,Серина, не бива да излизаш през нощта сама! Серина,Серина,Серина, не бива да излизаш през нощта сама! Серина,Серина,Серина, не бива да излизаш през нощта сама! -започна да пее Вивиан и постепенно и цялата група вампири започна да пее заедно с вампирката като се показаха от мрака.
Така момичето се унесе в песента на вампирите и се отпусна. Майкъл клекна до Серина и оголи шията й. Така прекрасната шия на момичето беше така изящна и привличаше Майк като магнит. Близнакът целуна шията на момичето, след като заби зъбите си в нея. Серина изтена леко, след което се отпусна, сякаш безжизвена.
-Майкъл, стига! Майкъл! Ще я убиеш!-кресна Вивиан и издърпа брат си от момичето.
След това и останалите от групата отпиха малко от кръвта на момичето и накрая и Вивиан заби зъби в нея, но вампирката умееше да се контролира и знаеше колко да отпие от Серина, за да не я убие напълно. След това Тайлър остави момичето до стълбите на един вход. Това изглеждаше добре, понеже хората щяха да си помислят, че Серина е паднала и се е ударила и така е изгубила кръв.
-Сега трябва просто да чакаме.-каза Вивиан и погледна към останалите.
Но когато се обърна, зад групата тя видя някого другиго....

-Какво правите тук? Тук не ви е мястото. Не сте добре дошли.-каза студен мъжки глас, който долетя зад гърбовете на групата вампири на Вивиан и Майкъл.
-Дошли сме с мир. Искаме само да преговаряме.-отвърна близначката Тайлър и пристъпи напред до мъжът, който беше целия облечен в черно, но от мрака лицето му не се виждаше толкова ясно, но това нямаше голямо значение.
-Ние не преговаряме. Както казах, не сте добре дошли. Не искаме да ви нараним, затова се върнете там, откъдето сте дошли.-каза мъжът, който продължаваше да стои в тъмното.
-Вижте, ние сме дошли от далеч. В нашия град върколаците постепенно се стараят да вземат надмощие, а ако това се случи ние можем да загинем. Вампирската раса ще е със забит нож в гърба, а не от който и да е, а от смъртните ни врагове.
-Нас не ни вълнива при вас какво се случва. Няма да ви помогнем. Ще останем тук. Оправяйте се както искате.-отвърна мъжът, а зад него се беше показала ця;а група вампири, които сега бяха с оголени зъби, които лъщяха в тъмното.
-Ще ги....-започна Иан и се засили напред, но Алексия го хвана.
-Няма смисъл. Остави ги. Вивиан ще каже какво ще правим.-посъветва го Лекси и му кимна и Иан се съгласи и пристъпи отново назад сред редиците от вампири.

Докато близнаците Тайлър наблюдаваха вампирите срещу тях, на Вивиан и стана ясно, че нещата не вървяха добре. Преговорите бяха неуспешни. Първият и провал. Толкова се беше борила, за да сотигне позицията, която Сориено и беше поверил, а тя го беше подвела. Какво щеше да му каже сега? Как щеше да го погледне в очите?
Но въпреки мрачните мисли, които обгръщаха вампирката, отвъртре тя се чувстваше спокойна. Всякаш всичките и страхове бяха отминали, но и все пак нещо я смущаваше. Не се касаеше с върколаците, нито с мисията. Тревожеше я това, което тя щеше да завари, когато се прибера в града. Имаше чувство, че нещо там не беше наред.

-Да вървим!-нареди Майкъл и вампирите отново облякоха черните си палта, които ги покриваха изцяло и наметнаха качулките.
След миг те вече бяха изчезнали от улицата, където се бяха срещнали с другите от техния вид. Бяха напуснали Париж. Този така прекрасен град, който обаче не им донесе щастието, което те очакваха да срещнат с отворени обятия. Бяха напуснали Франция. Прекрасна държава, но не с така прекрасни вампири, с които близнаците Тайлър и групата вампири очакваха да се срещнат и да се убединят.
Мечтите, с които бяха дошли се бяха провалили. Сега трябваше да се върнат и наведени глави пред шефа, но именно Майкъл и Вивиан щяха да помесат гнева на Сориено най-тежко. Дори и самите близнаци не знаеха дали ще останат живи, когато се върнат в града с лошата новина, с която сега трябваше да се примирят.