House of Night (Version 2)

Гост

Първо ще кажа горе долу какво е това. В него се разправя за друго Училище Дома на Нощта, което се намира в Азия. Там са всички белязани азиатци. Като в подобие на нормалната книга има специално надарен герой. Общо взето е това. Скоро ще постна и първата глава.

Гост

Глава I

Бях тотално изперкала и шокирана. Тук беше пълно с вампири, а аз си се разхождах спокойно. Всъщност не съм изперкала. И аз съм вампир, но ако бях човек досега да съм се разбягала на всички посоки. Вървях през двора на училището заедно с Висшата жрица, Кариса. Дома на Нощта се намираше близо до Такамацу. Бях ходила много пъти до там, но не бях се натъквала на това градче близо до него. Въпреки, че беше четири след полунощ имаше много ученици навсякъде. Въздъхнах шумно, а Кариса ме погледна и ме попита:
-Проблем ли има, Хината?-Гласът и се разнесе мек и нежен.
Хината не беше истинското ми име. Избрах го при Промяната, защото значи Слъчноглед. Преди се казвах Каиджу, а това значеше Чудовище и имах подозрения, че е мъжко. Отговорих на Кариса, която ме гледаше загрижено и топло:
-Не...Бях се замислила.-Това на беше никаква лъжа. Имаше и още нещо, но реших да си го премълча.
Когато вървях всички ме гледаха. Помислих, че е заради Кариса. Разбира се всеки спираше пред нея и й отдавеаше уважение с един жести с юмрук на сърцето и поклон. Но те не гледаха Кариса. Гледаха мен. Когато забелязах, че всъщност гледат челото ми разбрах какво всъщност става. Бяха се ококорили пред запълнения ми лилав полумесец. Бях си помислила, че всички са такива, но не бяха. Техните полумесеци бяха само очертани. Единственият вампир, който имаше такъв беше Кариса. Очудих се и реших да попитам Висшата жрица:
-Ъм…защо всички гледат в полумесеца ми?-Звучах като пълен идиот, но това живо ме интересуваше и зяпнах Кариса с очакване и неразбиране.
Тя замълча за малко и ми каза с нежния с майчински глас, в който имаше и твърди нотки:
-Защото той е уникален. Самата аз бях очарована, когато го видях.-Кариса спря за малко и си пое дъх.-Гледат го, защото той е завършен. Такива са полумесеците само на възрастните вампири.
Аз кимнах и замълчах. Започнах да опознавам по-добре обстановката около себе си. Беше много красиво. И това беше само двора. Имаше свежа трева и разноцветни ароматни цветя. Който казва че вампирите са зли и задръстени-много се лъже. Досега никой от тях който срещнах не се беше опитал да ме изяде или да ми се нахвърли. Добре де, зяпаха полумесеца ми, но поне не искаха да ме схрускат, а това беше в плюс за тях. Пък и бяха много красиви. Дали и аз щях да стана такава? Бях потънала в мислите си. Тогава нежния глас на Кариса ме събуди:
-Искаш ли да продължим с разглеждането утре.
Аз кимнах:
-Да моля. Уморена съм.
Тя ми се усмихна топло и каза:
-Ще те срещнем със саквъртирантката ти и ще си починеш.
Усмихнах се в знак на благодарност и й казах:
-Благодаря.
Минахме по една голяма пътека. За моя радост пътя не беше дълъг. Вървях само от половин час, но и това ме измори. Кариса отвори една врата и направи жест, с който да ми каже да влизам. Видях няколко момичета да стоят на удобен диван и да гледат някаква стара американска сапунка и да ядат ябълки. Помахах им. Тогава излезе ангелско личице. Една висока чернокоска със сини очи и малко по-тъмен грим отколкото е трябвало изкочи от кухнята с усмивчица. Направи жеста с юмрук на сърцето пред Кариса и каза:
-Жрице, искате ли аз да разведа новачката.
Кариса се замисли за миг, а аз се молих ‘’Не! Не! Не!’’. Тогава Висшата жрица каза:
-Много ти благодаря, Ида. Ще бъде чудесно.
Въпросната Ида ме хвана за ръка и изчака докато Кариса си тръгне. След това ми се ухили и ми каза:
-Аз съм Ида Лий. Ти коя си?
-Аз съм Хината Самaура.-нямаше да си кажа истинското име.-Ида? Хубаво име. Мисля, че беше индонезийско. От Индонезия ли си?-Попитах я. Исках да изглеждам като самоуверено момиче.
-Да. Ами ти, слънчогледченце си от Япония.-усмихна се. Радвах се че не гледаше белега ми.
-Точно така.
Кимнах и си отдъхнах. Тя ме качи по едни стълби. Почука на една дървена врата и каза:
-Аз съм. Ида.
-Няма да влезеш.-чу се глас отвътре.
-Водя ти новата съквартирантка.-каза Ида с подкупващ глас.
След пет секунди тя отвори. Пред мен излезе русо, кафевооко и белокоже момиче. Изглеждаше…хм….като по-дребна и сладка Барби. Но не толкова розова и синеока.
-Заповядай.-каза момичето и бутна Ида по-далеч.-Ти се махай.-каза на Ида, а мен ме дръпна в стаята.
Заоглеждах се. Стаята беше боядисана в зелено. Момичето беше окачило някакви цветни мотиви над леглото си. Погледнах на другата старана. Въздъхнах уморено и се приготвих да легна на леглото, но тогава забелязах леглото си. А…Модел А3579 в цвят слъчева зора. Любимото ми легълце. И защо да не ми беше любимо? Беше високо, малко по-широко от единичните и беше много оранжево. На него бяха моите завивки. Бели на жълти и зелени, малки и големи точки. Върху завивките лежеше г-дин Сузуки (татко ме накара да го кръстя така. Колата ни беше Сузуки и той много я обичаше, а аз бях на три.), моето малко мече. Беше плюшен и мекичък. Изведнъж нещо наруши мислите ми.
-Ъм..аз съм Мин Барк. Ти как се казваш?-Попита ме Барби. Така де, Мин.
-Аз съм Ка…Хината Санаура.-леле...за малко да кажа Каиджу,
Но за жалост Мин заподозря нещо:
-Кахината. Интересно име. Сменила си си го ли? Как ти е било старото, Кахината.
Знаеше как да прониква в хората. Аз се сепнах и казах:
-Всъщност се казвам Хината и отказвам да ти кажа истинското си име.-тя ме погледна проницателно.
-Аз не съм новачка. Аз съм петти курс и мога да използвам дарбите си. Да видим как е истинското ти име.
Усетих че прави нещо. Какво ли беше то? И за какви дарби ми говореше? Предпочитах да кажа името си отколкото да ми направи нещо.
-Ка…-започнах.
-Каиджу.-каза ми тя.-Звучи ми добре. Защо не ми го каза?
-Защото значи ‘’чудовище’’ и имам подозрения, че е мъжко.
Тя се разсмя и ми каза:
-Разбирам те, Хината.
Аз въздънах и легнах на леглото си. Не знам кога заспиваха тук, но на мен много ми се спеше. Легнах и не след дълго запсах.

» House of Night (Version 2) [Characters]