Sunrise: Пробуждането

Гост

Ами това е моят ФенФикшън. Дали е добър или не, вие ще решите, а аз ще се постарая да го направя приятен за четене.

Супер.Нямам търпение.

Гост

Смъртта е бягство. Бягство от всичко, в което си
вярвал. Предателство към хората, които те обичат. Ако сте чудовище какво бихте
избрали смъртта или живота. Ако сте същество, което убива за да се храни? Смъртта
е нещо, което всеки човек може да получи. Но, ако сте безсмъртни?
Ако не можете да умрете? Как бихте постъпили….?

Начало
Казвам се Лия Елезар и съм на седемнадесет. Имах идеален живот в малкото градче
Кембъл. Бях известна мажоретка с прекрасно гадже. Имах отлични оценки.
Всичко беше идеално до сега ..

Денят

Първа глава

Беше началото на Март. Точно тогава започваше дъждовния период в щата.
Прогнозата беше, че днес се очаква буря и трябва да се внимава по пътищата.
В понеделник сутринта, часовникът ми забръмча както винаги, а аз флегматично се
протегнах, за да спра неприятното му бръмчене. Беше време за ставане. Мразех да
ставам рано за училище. Също така флегматично, аз станах от леглото и се
отправих към банята, за да се оправя. Миенето на зъби ми отне само няколко минути. Сега идваше време за обличане.
Аз трудно избирах дрехите си за деня, защото бях доста претенциозна.
-Тази не става…-промърморих аз докато избирах тениска.

След петнадесет минути избиране на облеклото се
отправих отново към банята, за да си сложа малко грим. Не би трябвало главната
мажоретка да ходи из училището без приличен вид. Докато нанасях малко пудра
около скулите си осъзнах нещо. Изглеждах доста повърхностна с всички тези
приготовления за един учебен ден. Всъщност не ми пукаше какво казват другите за
мен. Пукаше ми само за едно. За прекрасният ми приятел, който винаги ме
подкрепяше. Казваше се Мат Танер. По филмите с гимназисти винаги имаше двойка,
която се състои от мажоретка и футболист, но при нас беше различно. Мат мразеше
американския футбол. Повече си падаше по бейзбола, както и аз. Приключих с
нанасянето на пудрата. Пристъпих към спиралата. Започнах с бавни движения да
слагам на едното си око. Очите ми бяха зелени и когато си сложех подходяща
спирала те изпъкваха.
Свърших и с грима. Тогава взех четката си и започнах да разресвам златисто
русата си коса. Никога не бях я боядисвала и бях от малкото такива момичета.
Изведнъж от долният етаж се чу гласът на
по-големият ми брат Ерик, който разсея размислите ми.
-Лия слизай .. закуската е готова…
Аз оставих четката си за коса на едното нощно шкавче и се запрепъвах към стълбището.
Ерик вече ядеше.
Той беше с година по-голям от мен и понякога ме
караше на училище.
Стигнах до прага на кухнята. Закуската вече беше
готова, а Ерик вече ядеше.
-Къде са мама и татко?-попитах и се засмях на начина по който Ерик ядеше.
-Тръгнаха за Чикаго. Извикаха ги
спешно, защото са открити някакви нови разкопки. Не знаят кога ще се върнат. За
сега ще сме само двамата … ще ядеш ли това?-попита Ерик, докато все още ядеше.
-Не, изяж го.. Значи мама и татко ще стоят доста в Чикаго, жалко.
В този миг погледнах часовника. Трябваше вече да тръгваме.
-Ерик, хайде ще закъснеем.
Брат ми веднага скочи от стола и
тръгна към врата. Аз останах след него и заключих вратата. Когато погледнах към
гаража колата вече я нямаше вътре, а беше спряна на пътя. Брат ми беше вътре и
ме чакаше. Аз забързах крачка към бръмчащата вече кола, влязох и треснах
вратата след себе си. Ерик потегли и
включи един от неговите дискове. Аз се замислих. Първо се зачудих защо да не
закарам колата на автомивка. Тази кола я бяха подарили родителите ми на мен и
на Ерик за коледа. Беше сребристо Волво, което возеше идеално.
Без да се усетя се озовахме да училището. Ерик паркира на обикновеното място, а
Мат ме чакаше както обикновено до колата си. Аз слязох от Волвото и се насочих
към него. Брат ми също слезе и завървя към Лизи, приятелката му.
-Здрасти Мат.-казах и го целунах по бузата.
-Здрасти.-каза той на свой ред и настоятелно допря устните си до моите. След
това ме хвана за ръката и така тръгнахме към първия си час-английски. Двамата
стояхме почти по всички предмети, така че винаги преди часовете се чакахме на
паркинга. Е, вероятно и да не стояхме заедно пак щяхме да се чакаме.
-Как е днес?-попита ме Мат и се усмихна с красивата си широка усмивка.
-Ами понеделник е..как може да е.-засмях се аз, а след това и той.-Майка ми и
баща ми заминаха за Чикаго. Това значи, че ще сме сами с Ерик, а той постоянно
ще е с Лизи. Искаш ли да гледаме някой филм довечера?-попитах аз и направих
физиономията, която винаги го размекваше.
-Разбира се, че искам. Без това баща ми винаги е на работа. Към колко да
дойда?-той присви очи, които бяха ужасно сини.
-Към осем става ли?
-За теб винаги.-Мат ме притегли към себе си и ме
целуна още по-настоятелно от предишният път. В този момент господин Шан,
учителят по физическо ни прекъсна.
-Младежи, тук не е мястото, където трябва да правите това.-учителят си замина,
а аз осъзнах, че сме вече до кабинета по английски.
-Хайде да влизаме.-казах аз и се намигнах на доста по-високият от мен Мат.
След часа по английски излязохме от кабинета и се насочихме към физкултурния
салон, където щеше да бъде следващият ни час.
-Лия, искаш ли да сме у нас, а не у вас. За всеки случай.
Аз се замислих. Може би наистина бе по-хубаво да бъдем у тях, защото Ерик можеше
да заведе Лизи в къщи.
-Да, става.
След това отново завървяхме към салона.
И така часовете минаха един по един, бавно и мъчително.
Последният час прекарахме на паркинга в целувки. С Мат се бяхме разбрали да
няма изяви в училище, които да изложат и двама ни.
Брат ми вече беше излязъл от час и идваше към паркинга. Мат тръгна към своята
кола, а уговорката за осем още си стоеше, но щеше да бъде у тях.
-Не си ли карала последния час?-попита Ерик и се намръщи.
-Да, не го карах.-усмихнах му се аз и се качих в колата.
Ерик също се качи и запали двигателя. Когато потеглихме той отново както
сутринта пусна един от неговите дискове, но този път по-ниско. След това
заговори.
-С Лизи довечера смятаме да гледаме филм. Ъм…можеш ли да си стоиш в стаята?
-Ерик, не смятам довечера да оставам в къщи. Ще хода у Мат. И ние ще гледаме
филм. Така, че не се притеснявай, няма да ти разваля вечерта.-аз се усмихнах, а
Ерик отново както на паркинга се намръщи.
-Знаеш, че мама и татко няма да одобрят това, нали. Все пак си на седемнайсет.
-А ще одобрят ли, че синът им води момичета в къщи, докато по-малката му сестра
е там. Помисли си.
Тогава видях, че тъкмо стигнахме в къщи. Аз слязох от колата и затръшнах
вратата.
Когато влязох в къщи се качих в стаята си, включих си компютъра и пуснах
музика. След това взех една малка чанта от дрешника и започнах да слагам
най-важните неща, като паста за зъби, четка за коса, няколко тениски и два
чифта дънки. Сетих се и за чифт маратонки. Сложих и тях. Когато ходех у Мат
винаги си взимах най-важите неща, защото някога оставах повече от ден.
Тогава телефона иззвъня. Когато го дигнах беше Мат.
-Приготви ли си нещата?-попита той с весел и енергичен глас.
-Да, разбира се.-казах аз също толкова бодро.
-Сега е четири и половина. В пет съм у вас. Ще отидем на малко пазар, а след
това ще гледаме някой страшен филм. Кой предпочиташ?
-Хъм, ами „Петък 13”
е хубав. Може да го гледаме.
-Лия..-гласът му отекна в слушалката.
-Мат какво стана?-попитах, а в гласът ми явно се четеше паника.
-А нищо, не се притеснявай. Трябва да затварям. Баща ми иска да натоварим
багажа му в колата. След половин час съм у вас.
-Добре, чао.
Затворих слушалката. Тогава се чу почукване.
-Влез Ерик.-провикнах се и зачаках да се натресе.
-Какво правиш?-попита той, докато влизаше.
-Приготвям се да ходя у Мат, а ти?-попитах докато слагах още няколко неща в
чантата.
-Ъ..ами искам да ти кажа нещо.
-Казвай.
-Ъм..ами..нали знаеш, че Мат е с година по-голям от теб?
-Знам, сега какво имаш да казваш?
-Внимавай! Нали знаеш какво искат момчетата на неговата възраст?!
-Разбира се, че знам. Но той нищо няма да ми направи освен, ако аз не искам.
-По-добре е да не искаш..-каза Ерик, а от долу се чу бибиткване.
В този момент аз грабнах чантата си и тръгнах към вратата, а брат ми тръна след
мен.
-Пази се!-провикна се, докато аз вече отварях входната врата.
-Добре, чао.-казах аз на свой ред и затръшнах вратата.
Мат ме чакаше опрян на колата си и ухилен до уши. Аз завървях към него също
така ухилена и когато стигнах до него направо му налетях. Той ме целуна, а след
това ме поведе към предната седалка на колата си.
Когато стигнахме до тях Мат излезе от колата и отвори моята
врата.
-Ти подмазваш ли ми се?-попитах и се засмях.
-Може би и какво?-попита той и повдигна вежди все така ухилено.
-Харесва ми.-казах и се усмихнах.
Мат ми подаде ключовете за къщата и каза.
-Влизай, а аз ще прибера колата.
Аз завървях към входната врата с чанта в ръка. Мат имаше огромна къща. Е, все
пак баща му беше кмет на Кембъл. Хубавото беше, че вечно пътуваше и ние можехме
да се усамотяваме много често. Аз отключих, влязох и се качих в огромната стая
на Мат. Оставих си дрехите на един стол и отново слязох на първия етаж. Мат
вече беше там и слагаше пуканки в микровълновата. Тогава се обърна и каза.
-Трябваше да ходим на пазар,нали? Съвсем забравих. Искаш ли да отидем?
-Не, няма проблем. Стига ми само да съм тук. Заемам се с приготвянето на вечерята. Какво искаш?-попитах и се
усмихнах.
Мат се намръщи и каза.
-Мислиш, че ще те оставя да готвиш? Все пак си гост. Аз ще сготвя. И не се
притеснявай, няма да те отровя. Винаги си готвя сам, защото татко никога не е в
къщи.
-Знам, че няма да ме отровиш, но все пак трябва да правя нещо. Да имаш идеи
освен готвенето?
-Хмм, имам няколко да ти ги кажа ли?
-Да.-казах аз и се засмях на физиономията на Мат.
-Като начало искам целувка. А после, ако искаш може да ми помагаш с вечерята. А
ти какво искаш да хапнем.
-На мен и пица ми стига.-казах.- А за целувката, тя ще е по-късно. Боже, много
бързо се стъмни. Колко е часа?
-Осем. Късно е.
Да поръчам ли пица?
-Разбира се. Аз отивам да пусна филма.
Когато отидох в големия хол и започнах да тършувам за диска с филма на ужасите,
който щяхме да гледаме, чувах как Мат поръчваше пица за нас двамата.
Изведнъж се чу звънеца. Явно Мат тъкмо беше затворил телефона.
-Аз ще отворя..-провикна се той.
Чух бягането му към врата и как тя се отваря. След това мълчание. Тръгнах към
вратата.
-Мат, кой е…?- попитах и в този момент видях как Мат лети във въздуха, а едър
мъж го държи за врата.
-Мат!-Извиках и се затичах към огромния мъж.-Кой си ти? Остави го!
Мъжът пусна Мат на земята, а след това се приближи към мен и ме удари. Не знаех
какво стана. Явно съм била в безсъзнание няколко минути, когато чух гласа на
Мат.
-Лия бягай иначе ще пострадаш!-викаше той.
Аз се протегнах за ключовете за колата на Мат. Той все още лежеше, а мъжът явно
беше на втория етаж. След като взех ключовете, аз тръгнах към Мат. Опитах да го
дигна, но той не ми помагаше.
-Остави ме и бягай!-викаше отново той.
Чух стъпките на мъжът горе, които се приближаваха към стълбището.
-Не мога да те оставя.-запротестирах аз.
-Махай се!-извика той, а стъпките приближаваха.
Аз затичах към отворената врата, а след това към джипа на Мат.
Отключих колата и колкото можах, толкова по-бързо запалих. Потеглих. Натиснах
газта и започнах да търся из колата телефон. Не можехме да повикаме някой
съсед, защото къщата беше извън града. Трябваше да намеря телефон. Обърнах се
към задната седалка. Когато се обърнах отново срещу мен идваше камион. Опитах
се да предотвратя удара, но полетях към мантинелата. Чак тогава се усетих къде
съм. Бях на моста. Тогава полетях към водата.
Колата потъваше. Какво можех да направя. Тогава започна да се пълни с вода.
Опитах се да отворя, но не можех. Колата се напълни с вода и въздухът ми
свършваше. Последното, което видях бяха светлини от повърхността на водата.
Тогава очите ми започваха да се затварят, а аз не можех да направя нищо. Виждах
само светлина. Не можех да помръдна. Очите ми се затвориха нацяло и тогава
всичко свърши.

Това е за начало. Надявам се да ви хареса! Чакам критики, за да знам къде да се поправя Sunrise: Пробуждането Icon_smile

. Главата е дълга, но се надявам поне някои от вас да я прочетат. Знам, че на места има грешки, но все пак съм неопитна и не съм писател.
Това е! Ако ви хареса ще пусна и втора глава... Sunrise: Пробуждането Icon_smile

ХАРЕСВА МИ.Кога ще ме включиш(ако искаш разбира се)

Бива го,но злато,както и аз бях допуснал грешка,много наблягаш на речта,а описанието изостава на заден план.

Да и аз това забелязах.Има доста подоробности,нещото което видях при втори прочит е че много бързо се развиват нещата.

Гост

[b] Възстановяване
Втора глава

С Събудих се от ярка светлина, която
ме прогаряше. Всичко беше бяло. Какво правех тук? Къде бях? Огледах се.
Изведнъж видях брат ми, който беше заспал на стола до мен, а главата му лежеше
на завивките на леглото ми. Опитах се да помръдна, но не можех. Виеше ми се
свят и сякаш бях завързана за скапаното легло. Напънах се да произнеса името на
брат ми.
-Ерик, Ерик.-казах с изтощен глас.
Опитах се да помръдна ръката си и успях. Побутнах леко Ерик. Както си лежеше,
той подскочи и потърка очи. Тогава ме погледна и каза.
-Будна си, будна си. Не мога да повярвам. Сестра…!
-Какво стана? Къде са мама и татко …Мат? От колко време съм тук?
Ерик наведе глава и отново потърка очи.
-Лия….мама и татко починаха при катастрофа във същия ден,
когато и ти падна от моста. А Мат изчезна, след като бяхте заедно онази вечер.
Тук си от месец и половина..
Не можех да повярвам. Сълзите напираха в мен, но не можех да заплача. Болеше
ме. Не само физически,а и психически. Сърцето ме болеше. Изгаряше от
разяждащата болка на внезапната самота, която ме обзе. Какво щеше да стане с
мен? С Ерик? С живота, който имахме до сега….?
Пак започна да ми се вие свят.
-Добре ли си?
-Не, не съм. Аз съм виновна за катастрофата, нали? Бързали
са да се приберат и са катастрофирали.
-Не. Първо ми се обадиха за тях. Тъкмо щях да ти звъня, но тогава Лизи дойде и
каза, че си паднала от моста. Веднага тръгнах. Беше в кома. Докторите не ти
даваха много време, но се събуди. А какво стана в Мат онази вечер. Посегна ли
ти? Защо си избягала с колата му? Ти си единственият свидетел и може да
помогнеш.
-Мат?-започнах да хлипам.-Тъкмо щяхме да гледаме филм. Тогава се звънна. Мат
отиде да отвори. Не се чуваше и звук. Отидох до вратата и някакъв огромен,
мускулест мъж го държеше за врата. Мат летеше във въздуха. Аз се затичах към
мъжа и започнах да му викам да го пусне. Той наистина го пусна, но изведнъж.
Тогава дойде към мен и ме удари, а явно Мат се беше строполил преди това.
Когато се събудих мъжът беше на втория етаж, а Мат ми крещеше да се махам.
Явно. Аз, разбира се не го оставих. Мъчех се да го вдигна, но той не искаше.
Тогава отново започна да ми вика да се махна, а през това време се чуваха
стъпките на мъжът. Аз тръгнах към джипа на Мат. Потеглих. Започнах да търся
телефон, за да звънна в полицията или на някой, който да ни помогне. Обърнах се
към задната седалка и когато отново се обърнах камиона беше срещу мен. Блъснах
се в мантинелата, а след това полетях надолу към водата. Тогава усетих, че съм
била на моста. Това е. Не разбирам защо по дяволите Мат ми крещеше да го
оставя. Даже и когато се опитах да го вдигна от пода.
Ерик се намръщи. Изненадващо започна да ми се гади. Може би беше от хапчетата. Нямах
сили за нищо. Отпуснах се на възглавницата.
-Добре ли си, Лия? Сестра….-викна отново Ерик.
Този път сестрата дойде.
-О, госпожица Елезар е будна. Нормално е да е изтощена. Все пак беше дълго в
кома. Добре ли си миличка?
-Аз..аз..чувствам се отпаднала и ми се гади.-едва изрекох тези думи. Както
преди малко едва се движех.
-От хапчетата е, миличка. Спокойно, скоро всичко ще спре.-увери ме сестрата, а
след това излезе от стаята.
-Значи не знаеш къде е Мат, така ли?
-Разбира се, че не знам.
Изведнъж осъзнах, че никога повече няма да видя мама и татко. Този път нещото,
което предишния път не ми даде да заплача го нямаше. Заплаках с глас.
-За какво плачеш.-попита ме Ерик, а в гласът му се четеше съчувствие.
-За всичко. Повече никога няма да видя мама и татко, а вероятно скоро ще
открият Мат някъде мъртъв. Това беше единственият човек в който се влюбих. А ти
как преживя всичко? Бил си сам.
-Беше ми трудно, да. Но всъщност…
Чу се почукване. Тогава влезе един мъж. Беше ми познат. И то доста. Отне ми
време, за да го разпозная.
-Будна е?-каза мъжът, а аз все още се опитвах да го разпозная.
-Лия, ще живеем с чичо Том.-каза брат ми.
Сетих се кой беше мъжът. Това беше брата на баща ми, който се вясваше понякога.
Имаше син, Колин. Той идваше често в къщи, а сега щяхме да живеем в една къща.
-Ще живеем с теб?-попитах Том.
-Да. Баща ти би искал така. Ще дойдете в моята къща. И двамата ще имате отделни
стаи. Къщата е голяма. Колин се радва, че ще дойдете.
-Кога ще ме изпишат?-попитах и се насилих да се усмихна.
-Мисля, че ще е съвсем скоро. Предвид доброто ти състояние ще помоля да е още
днес.-каза Том и също се усмихна.
-Моля те Том, искам да се махна от тук. Искам да се прибера
в къщи.
-Отивам да помоля да те изпишат, а ти си поспи. Все още си доста слаба.
-Добре.-казах, хванах ръката на Ерик и затворих очи.
Том излезе от стаята.
След около час се събудих. Ерик все още държеше ръката ми и
спеше. Огледах се. Изведнъж усетих, че има
още някой в стаята. Отново се огледах и видях Том да седи на канапето в другия
край на стаята. Гледаше ме.
-Том, ще ме изпишат ли?-попитах и опитах се фокусирам погледа си върху него.
-Да. Сестрата скоро ще дойде, за да ти помогне. И Колин ще дойде. Той наистина
беше много притеснен за теб.
Вратата на стаята изскърца. От външната страна се подаде една глава. Тогава
влезе някой. Това беше Колин. Познавах го добре. Косата му беше черна, а очите му ярко зелени. Беше на деветнайсет, с година по-голям
от Ерик, и с две по-голям от мен.
-Здрасти Лия, как си?- попита Колин и се приближи до мен.
Чак тогава осъзнах колко е висок. Вероятно, ако се изправех щеше да е с глава и
половина над мен.
-Ъм … добре съм. Боже, много си висок.-казах и се засмях.
-Да, все пак съм на деветнайсет.
Сестрата почука и влезе.
-Съжалявам господа, но ще трябва да излезете. Госпожица Елезар трябва да се
преоблече.
Ерик още спеше. Не ми се искаше да го будя, но го побутнах леко и казах.
-Ерик, трябва да излезете, за да се преоблека.
Той подскочи, но след това се надигна.
-Да, да излизам.-каза той докато се прозяваше и се запъти към вратата. Стаята
се изпразни и останахме само аз и сестрата.
-Миличка, да ти помогна ли да се облечеш?- попита дружелюбната сестра.
-Не благодаря. Мога да се справя сама.-опитах да се изправя, но сякаш имах
чувал на корема си.
-Чакай да ти помогна.-каза сестрата и бързо се приближи.
Тя леко ме надигна от леглото и ме изправи на крака. Чувствах се нестабилна.
-Да ти помогна ли да се облечеш?-отново попита сестрата.
-Да, моля.-отговорих аз.
Сестрата ме поведе към банята. Дрехите, които Ерик беше донесъл явно бяха
избирани от Лизи. Бяха идеално съчетани. Боже, дънките ми бяха големи. Бях
отслабнала с няколко килограма.
Без да се усетя вече бях готова. Бях преоблечена и сестрата ме водеше към
леглото, за да поседна.
-Изчакай тук миличка. Ще отида да повикам роднините ти, за да ти помогнат.
Тогава останах сама в стаята. Осъзнах, че родителите ми ги няма, а Мат също.
Бях почти сама. Нищо нямаше да бъде същото. А така исках всичко да се оправи и
това да е от онези кошмари, в които се събуждаш в най-гадния момент от съня.
Повтарях си „Събуди се, събуди се”, но нищо не ставаше.
Врата се отвори и влезе Колин.
-Ерик и баща ми отидоха да оправят всичко за изписването ти. Аз ще ти помогна.
-Много съм силен.-каза и се засмя.
-Благодаря Колин. Благодаря за всичко.-опитах да се изправя.
-Не ми благодари, а се оправяй. Това сега е най-важно. А лятната ваканция, може
би ще те взема в Италия. Малко време в Европа ще ти си отрази добре. Но ще
видим.-Колин се усмихна леко.-Хайде, да тръгваме.
Той дойде до мен и ме повдигна. След това сложи ръка на талията ми и ме
предържаше към себе си докато вървяхме към вратата. Защо бях толкова слаба?
Поне трябваше да мога да вървя.
Излязохме от болничната стая и тръгнахме по дългия коридор. Струваше ми се, че
беше дълъг километри. Най-накрая стигнахме до рецепцията, където бяха брат ми и
Том.
Том направи някакъв знак на Колин и той ме понесе към изхода.
Отидохме до паркинга.
-Изчакай само да отключа колата, а ти се придържай към нея.
Колин отключи и ме настани на задната седалка. В колата беше студено. Колин
веднага включи парното, извади от някъде одеало, зави ме и седна до мен. Аз все
още треперех. Той седна още по-близо до мен и ме обгърна с ръце. Стоплих се и
явно съм заспала.
Усещах дъхът на Колин до мен. Усещах го на шията си. Колин бе допрял глава до
моята все така обгръщайки ме. Колата вече се движеше. Аз отново заспах.
Събудих се след време, когато Колин ме пренасяше към къщата на Том. Той направо
ме носеше.
Когато отново отворих очи бях в стая, която имаш подобни мебели на моите. Боже,
това бяха моите вещи. Беше новата ми стая. Беше уютно и приятно. Отново
затворих очи.
Оказах в някакъв град, който беше много красив. Мисля, че беше италиански.
Стъмни се. Аз тръгнах в някаква посока. Някой ме следеше. Аз бягах. Този, който
ме следваше се приближаваше, но не можех да видя лицето му.
Тогава се събудих. Опитах да се изправя и този път успях. Обух някакви домашни
чехли, които бяха до леглото ми и тръгнах към вратата.
Отворих и излязох. Вече бях в голям коридор. Аз бях в края му. Тръгнах към
другия му край придържайки се за стените. Стигнах до стълбището. На първия етаж
пред мен стоеше Колин и говореше по телефона. Тогава аз се строполих на земята.
Той погледна и явно ме видя, защото затвори телефона и тръгна по стълбите. Отново
ме вдигна.
-Какво правиш?-попита ме той и се намръщи.
-Опитах се да стигна до първия етаж, но не успях.-отговорих и се насилих да се
усмихна.
-Видях. Защо не ме извика?
-Не знаех къде си. А къде са брат ми и баща ти?
-Отидоха у леля Фран. Ще се върнат в други ден. Сами сме. Искаш ли да гледаме
филм?
-Ами… да, може.
-Кой филм? Искаш ли Писък?
-Да, става. Може ли да ми обясниш къде е хола?
-Сега ще те заведа.
Сякаш с лекота Колин тръгна с мен в ръце надолу по стълбите. След това отидохме
в голяма стая, която беше обзаведена в последна мода. Колин ме остави на
огромния и много мек диван, който беше в средата на стаята точно срещу голямата
плазма.
-Отивам за одеало. Не мърдай.-заповяда ми Колин и затича отново към стълбите.
Върна се с одеало, което приличаше повече на юрган. Той легна до мен на дивана
и натисна копчето на дистанционното за включване на филма.
Филма започна. Тогава изненадващо Колин каза.
-Осиновен съм. Научих скоро. Знаеше ли?
-Какво? Не, не знаех. Не мога да повярвам.
Е, все пак си оставаш мой братовчед.
И двамата млъкнахме. Филма течеше. Да, имаше доста кървища, но на мен това си
ми харесваше. При една от страшните сцени аз подскочих и ръката ми се оказа
върху тази на Колин. Той ме погледна. След около десет минути се оказах в
неговата стая. Целувахме се. Не можех да спра. Не исках да спра. Чувствах се
много по-добре отколкото с Мат. Защо ли? Това не знаех. Оставих чувствата си да ме завладеят.
Събудих на сутринта в леглото на Колин. Той спеше до мен. Беше толкова красив.
Черната му коса блещукаше. Изведнъж той отвори котешките си,
зелени очи. След това се протегна и ме притисна до мускулите си. Беше толкова
студен.
Аз отново затворих очи. Обичах Мат. Обичах го толкова много, но той беше
изчезнал. Дали не беше нагласил всичко, за да може да избяга от баща си?
Вероятно. Но защо ме остави сама? Може би е обичал друга. Това нямаше значение,
защото вече и аз обичах друг.
-Будна ли си?-прекрасният глас на Колин прекъсна мислите ми.
Отворих очи. Колин се беше надвесил над мен, а бледата му кожа сякаш светеше.
-Да, явно съм будна.-отговорих му и се засмях.
-Какво ще стане сега? Ще признаем ли? Аз искам.
-Аз също................

Това е и Втора глава. Може би има същите грешки както и в Първа глава. Това се дължи на факта, че когато пуснах първата част и втората беше готова. Така, че ще се опитам в Трета глава да се справя много по-добре. Е, разбира се, ако има Трета глава. Това е за сега!

Искам още..Колин е ВАМПИР!!! Sunrise: Пробуждането Icon_cheers

Нали
Кога ще включиш и мен?

Гост

Съвсем скоро ще те включа.....вече съм измислила какъв ще си във фика. Само трябва да изчакаш действията да се развият до там. Колкото до Колин, ще видите какъв е. Sunrise: Пробуждането Icon_smile

Предлагам да съм изгубин брат на Колин???И да съм като Колин(незнам какъв е Колин,затова казвам така)

Гост

Бъдеще…
Трета глава

Дойде денят, в който Ерик и чичо ми Том трябваше да се приберат от леля Фран –
сестрата на баща ми и Том. Не знаех за какво точно бяха отишли у тях. Всъщност
не знаех нищо. Какво щеше да стане с мен. Ерик скоро навършваше осемнайсет и
щеше да замине някъде с Лизи. А аз щях да остана тук и да живея с Том и Колин.
Излязох от стаята си и тръгнах към кухнята, където беше Колин и приготвяше
закуската. Аз исках да я приготвя, но той ми попречи. Бях свикнала да готвя.
Вече бях до кухнята. Когато влязох Колин ме погледна и попита.
-Как си?-след това се усмихна и дойде до мен.
-Добре съм. Не смятам да падам.-усмихнах се и аз.
Колин хвана ръцете ми и ме целуна.
Изненадващо външната врата се отвори и двамата подскочихме. Тогава влязоха Ерик
и Том.
-Здравейте, какво става?-попита Ерик и ме целуна по бузата.
-Правим закуската.-отговори Колин.
-Как прекарахте дните, в които ни нямаше?-попита чичо Том докато внасяше
багажа.
-Гледахме филми.-отговорих този път аз.
-
Лия, как си?-попита Ерик.
-Съвсем добре.-отговорих, погледнах Колин и се засмях.
Въпросът, който Колин зададе на баща си ме стъписа.
-Татко, мога ли да взема Лия с мен в Италия?
-Разбира се, но Ерик какво мисли?
Ерик явно не беше чул, защото ровеше из хладилника.
-Какво..?-попита.-Да, Лия може да отиде в Италия. Там може да оздравее по-бързо. Пък и какво ще прави цяло лято
тук ….след всичко това, което се случи. Лия, по добре да отидеш.
Не знаех какво да кажа. Исках да съм с Колин, но не исках и да оставям брат си
сам. Но пък можеше той наистина да замине някъде с Лизи и аз щях да остана сама
с чичо си. Трябваше да замина.
-Добре. Брой ме Колин. Ще дойда.-аз се усмихнах.- А вие за какво бяхте у леля
Фран?
-Взехме някои вещи на майка ти. Бяха останали в Фран.-отговори Том и също се
усмихна.-Кога смятате да
тръгвате за Италия, Колин?
-Лия..?-отговори на въпроса с въпрос Колин.
-Днес сме сряда, нали?-попитах и аз.
-Да.-обади се Ерик докато още ядеше.
-Искам да заминем, ако може още в петък. Е, ако Колин е свободен още тогава,
разбира се.
-За теб винаги.-усмихна ми се Колин, а думите му ми напомниха за Мат.
Думите, които ми каза в последния ни ден заедно. Зави ми се свят. Не беше
ставало от няколко дена, но явно се бях разтроила. Залитнах. Хванах се за
плота, но не за дълго. Изведнъж Ерик се озова до мен и ме хвана, за да не
падна. След това ме взе на ръце и тръгна с мен към стълбището. Колин и Том
тръгнаха след нас. Не можех да си обясня защо всички ме разнасяха из къщата.
Едва ли бях толкова лека. Успях да уловя погледа на Колин. Беше притеснен.
Всичко спря. Световъртежа спря. Болката. Всичко.
-Ерик, моля те пусни ме добре съм. Искам да замина колкото може по-бързо. Чичо,
можеш ли да уредиш още утре вечерта да заминем? Колин може ли?
Ерик бавно ме пусна на земята и още ме придържаше да не падна.
-За мен няма проблем.-отговори Колин и ми се усмихна.
-Добре. Тогава аз отивам да уредя заминаването. Вие си приготвяйте багажа.
Всичко беше щеше да се нареди, но в кой град щяхме да сме?
-В кой град ще живеем?-попитах аз Колин докато баща му излизаше от къщата, а
Ерик вече беше в хола.
-Волтера.-отговори той и ми намигна.
-Гледал ли си Здрач? Казва се, че в този град има вампири. Невъзможно.-аз се
засмях.
Изведнъж Колин се вцепени и сковано каза.
-Това е просто филм, Лия. Не трябва да вярваш на всички митове.
-Знам. А сега отивам да приготвям багажа си. Къде ми е стаята?
-Ще ти покажа.
Двамата с Колин тръгнахме към стълбището, а след това
завървяхме по огромния коридор. Стигнахме до края на коридора, където беше
моята стая. Колин отвори вратата и ме остави да вляза първа. След това той също
влезе и заключи врата. Аз се усмихнах, а след това и той. Изминах крачката, която ни делеше и го
целунах. Той отговори на целувката ми. Аз го задърпах към леглото, което не
беше ползвано от деня, в който ме изписаха от болница. Беше ми по-удобно да спя
при Колин и хладната му кожа, която ме охлаждаше. Трудно ми беше да призная, но
с Колин се чувствах много по-добре, отколкото с Мат. Но с него се чувствах
спокойна, а Колин ме плашеше с красотата си. Със силата си. Не знаех защо. Просто
ме плашеше. Изведнъж се сетих
за брат си на първия етаж, който можеше да ни хване, а ние с Колин бяхме
стигнали много далече.
-Ами Ерик?-попитах Колин, а той докато се целувахме отговори.
-Излезе. Преди малко, докато бяхме на стълбището. Не го ли чу?
-Явно не съм.
След около час погледнах часовника. Беше тринадесет часа. Трябваше да приготвя
нещо. Колин спеше на леглото ми и аз реших да не го будя. Станах от леглото и
отидох до дрешника си, за да си облека нещо. Облякох черни, къси панталони и
риза в с каубойски стил. Бавно отворих вратата на стаята и излязох от нея. След
това се затичах към кухнята. Тя както всички стаи беше модерна. Аз отворих
хладилника, за да намеря някаква храна. За жалост той не беше пълен. Трябваше
да отида до супермаркета. На една масичка в коридора бяха оставени пари и
ключове за една от колите на чичо ми. Взех парите и ключовете и се запътих към
гаража.
Когато стигнах започнах да натискам копчето на ключовете, защото не знаех за
коя точно кола е. Изведнъж от черното порше на Колин се чу пюлкане. Аз отидох
до него и отворих предната врата. За малко да забравя, че първо трябва да
отворя вратата на гаража. Отидох и натиснах копчето за отваряне, а след това се
върнах до колата и влязох в нея. Потеглих. Не ми беше трудно да карам. Не бях забравила нищо. Е,
вече знаех едно. Не трябваше да се обръщам с гръб към пътя, когато шофирам.
Стигнах до главния път на Кембъл, който водеше до града и до магистралата. Завих
към града.
Карах около пет минути докато не стигнах до един от най-големите супермаркети в
Кембъл. Спрях колата на малкия паркинг до супермаркета и извадих ключовете от
стартера. След това заключих колата и се насочих към магазина.
Когато влязох магазинерката, госпожа Саймън ме гледаше все едно идвах от отвъдното.
Всъщност така си и беше. Била съм месец и половина в кома. Какво можеше да си
помислят хората. Взех една от големите пазарски колички и започнах да обикалям
около щандовете. След повече
от десет минути лутане, нещо в джоба на късите ми гащи започна да вибрира, а
след това и леко да звъни. Явно някой беше сложил там телефон,
за да ме следят навсякъде, където отида. Започнах да ровичкам по джобовете си,
докато най-накрая не намерих телефона. Извадих сребристия телефон, който все още
звънеше и го вдигнах.
-Лия, къде си?-от слушалката се чу гласът на Колин.
-В супермаркета, пазарувам за обяд, защо?
-Как може да си толкова безотговорна? Съвсем скоро претърпя катастрофа, а сега
шофираш. В кой супермаркет си?
-Колин, супер съм …. Няма за какво да се притесняваш.
-Попитах те в кой супермаркет си.- Колин ми зададе отново въпроса и този път аз
се предадох.
-В този на госпожа Саймън, защо?
-Изчакай ме на паркинга. След малко съм там…-заповяда ми той и веднага затвори
телефона.
Аз флегматично се запътих към касата, където госпожа Саймън щеше да ме гледа изтрещяно.
-Здравей Лия, как си?-попита ме тя докато маркираше продуктите, а аз чаках
докато го направи.
-Здравейте госпожо Саймън. Добре съм, благодаря. Възстановявам се след
връщането от отвъдното.-пошегувах се аз, а дамата явно реши, че това е истина.
-Моля?-истерично извика тя.
-Шегувам се. Бях единствено в кома. Това е.-усмихнах се аз.
След като приключих с пазаруването отидох до колата и оставих продуктите в
багажника. После видях Колин, който тичаше към мен.
-Как стигна толкова бързо до тук?-попитах го, докато той вече беше на
сантиметри от мен.
-Ами … с такси. Влизай в колата аз ще карам.-отново ми заповяда той.
През целия път никой не каза и дума. Накрая Колин се обади.
-Тръгваме днес за Италия..
Аз останах с отворена уста. Колин ме изненада тотално. Как щях да си събера
багажа толкова бързо. Е, все някак щях да успея, но все пак бях изненадана.
-Какво?-изкрещях аз.-Как така днес? В колко часа? Но защо?
-Защото утре няма полети. В шест ни е полета. Аз ще направя обяда, а ти ще си
приготвиш багажа.......................

Гост

Искам да питам някой чете ли Фика? За да знам да си правя ли труда да го пускам или да търся друг сайт, в който да го пускам ....

Гост

чета го спокойно ..супер е

Гост

Може ли без да го прочета?Много добре знаеш, че ми харесва Very Happy

И на мен ми харесва ФИКА ти,кога ще ме включиш?

Гост

Четем го разбира се искаме продължение!!!

да и не го спирай

Гост

Много ми харесват...И аз искам да участвам хДДД(бъзикам се)
Сериозно:
Много е добре...има малки забележки,но да не им обръщаме внимание
Чакам 4 глава

Гост

Ерик Найт написа:: И на мен ми харесва ФИКА ти,кога ще ме включиш?

Ще участваш от четвърта или пета глава ... Sunrise: Пробуждането Icon_smile

Гост

Фика ти е супер!
Ще се радвам ако пуснеш още!
Sunrise: Пробуждането Icon_cheers

Гост

Лоф ит.
Прекрасно е! ^^
Пишеш мноого увлекателно : )

Гост

Искаме още!!!
Лия ти си супер!!! Sunrise: Пробуждането 207742

Гост

яко е

Гост

Италия
Четвърта глава

-Колко е часът?-провикнах се аз от моята стая.
-Пет без петнайсет…-отговори ми Колин от своята стая, където той също
приготвяше багажа си.
Аз, разбира се бях много по-развълнувана от него. Той много често ходеше в Италия,
но този път щеше да остане по-задълго. Не бях сигурна, че Колин си събираше
багажа. Чувах гласовете от телевизора. Реших да погледна какво точно прави.
Леко започнах да стъпвам по пода на коридора, докато не стигнах неговата стая.
Леко надникнах. Тогава видях Колин, легнал на малкия си диван да гледа някакъв
сериал.
-Какво правиш?-попитах го, тогава се сетих, че той не бе видял досега.
Колин подскочи леко след това ме погледна глуповато.
-Стресна ме.-обвини ме той и след това се подсмихна.
-А ти ми каза, че си оправяш багажа.-обвиних го на свой ред аз и след това също
се усмихнах.
-Оправих го. Сега ела и
седни до мен да погледаме малко телевизия.
Запътих си към Колин, но изведнъж от долу се чу гласът на чичо ми.
-Колин, Лия, слизайте! Колин, вземи багажа на Лия!
Тогава Колин стана от диванчето си и изгаси телевизора. След това се запъти към
моята стая. Аз тръгнах след него, за да взема по-леките неща.
След като натоварихме куфарите в джипа на Том потеглихме за летището.
Пътят не беше дълъг. Около петнадесет минути. Беше до съседния град Уотървил.
-Пристигнахме!-изведнъж се
обади Том.
Всички излязохме от колата. Вече беше шест без двайсет и пет. Трябваше да си
вземем довиждане със Том и Ерик, а след това да минем през детектора и багажното. Чак тогава трябваше да се качим на самолета и да полетим.
Полета щеше да продължи шест часа, ако разбира се няма усложнение, на което се
и надявах.
-Довиждане Ерик.-казах аз и целунах и прегърнах брат си за довиждане.-Довиждане
чичо.-целунах и чичо си.
Колин си стисна ръцете и с двамата, а след това тръгнахме към детектора. След
това преминахме през всички места, където трябваше да отидем и най-накрая
тръгнахме към терминала. От тук започваше всичко, а може би свършваше всичко. Предстоеше ми да
разбера.
В самолета, двамата с Колин седнахме един до друг. Той не спираше да ме гледа
сякаш скоро ще ме загуби. Какво ли щяха да кажат родителите ми, ако разберяха,
че излизам с братовчед си. Добре, че поне не беше биологичен.
-Как се чувстваш?-попита ме Колин и се подсмихна.
-Идеално.-отговорих му и го целунах.
Тогава се чу гласът на стюардесата.
-Всички пътници да си затегнат коланите, моля. Предстои ни излитане.
Аз се отдръпнах от Колин, но го държах за ръка. Бях много добре, когато съм с
него.
Не бях усетила, че съм заспала, докато не усетих дъха на Колин до врата си.
Погледнах го леко. Той се усмихна.
-Събуди ли се? След около петнайсет минути ще кацнем.
-Колко часа съм спала?-попитах изненадано.
-Пет.
-Пет?! Защо не ме събуди?
-Не исках да те будя. Пък и от доста време не беше спала повече от три часа.-на
лицето на Колин се появи игрива усмивка.
-А колко е часа?-попитах пренебрегвайки неговата шега.
-Дванайсет и половина. Скоро ще сме в град Близо до Волтера. Не му помня името.
След това ще взема една от колите на баща ми, която винаги седи там за всеки
случай. И най-накрая ще пристигнем във Волтера. Тогава може да правим
нещо.-Колин повдигна вежда, а усмивката му не угасваше.
-Може ни.-казах аз и се подсмихнах.
След това затворих очи, докато стюардесата не каза.
-Моля пътниците отново да си затегнах коланите, предстои ни кацане!
Минаха около десет минути и бяхме в града, на който не знаехме името.
Колин взе една от колите на чичо и потеглихме за Волтера.
-Пътят е двайсет минути. Ако искаш поспи. Ще те събудя когато пристигнем.
-Добре.-казах и целунах Колин по бузата.
След това се облегнах в седалката и затворих очи. Отново се озовах в града от
първия ми кошмар след катастрофата. Красивият град. Старинните къщи. Отново
бягах. Този, който ме гонеше отново ме настигаше. Обърнах си към него, за да
видя лицето му. Боже, това беше Колин. Отново тръгнах да бягам. Изведнъж се
събудих. Бях в някаква тъмна стая. Разпознах един силует в тъмнината. Беше
Колин.
-Колин, къде сме?-попитах и станах от леглото.
-Във Волтера.-отговори ми той студено.
-Какво става? Какво правим тук?-попитах отново истерично аз.
-Аз те пазя, а ти посрещаш съдбата си.-също толкова студено ми отговори той.
-Каква съдба? Да не откачи?
-Нека ти покажа.
Той ме задърпа нанякъде. Чак след това разбрах, че всъщност ме водеше към
вратата. Излязохме в много голям коридор, където нямаше нито един прозорец.
Имаше няколко лампи, които го осветяваха. Поведе ме по коридора. Накрая
стигнахме до огромни железни врати, зад които сякаш се криеше нов свят. С лек
натиск Колин ги помръдна и пред нас се разкри огромна зала, която беше ужасно
величествена. Пред нас имаше пет трона. Какво ли значеха тези тронове. За
секунда отместих поглед и когато отново ги погледнах на тях имаше някакви хора.
-Какво значи това?-попитах отчаяно.
-Това са Арон, Ерик, Алекса, Тара и Арго Елезар, твоите предци.-гордо изрече
Колин.
Арон, млад около двайсет и няколко годишен, блондин, беше неземно красив.
Всичко до един бяха красиви като богове, както и Колин. Ерик, който приличаше
много на брат ми, беше както него висок и много мускулест. Алекса и Тара бяха
изключително красиви. Наистина бяха богини. Приличаха си много, освен по това,
че едната беше с катранено черна коса, а другата с златисто руса коса. Всъщност
много приличах на тях. С едно изключение. Техните очи бяха странни, а моите си бяха просто
зелени. Този, който наричаха Арго сякаш беше най-величествен. Косата му черна,
а очите му отново толкова странни като на момичетата, Арон и Ерик.
-Вие хора не сте наред.-извиках аз и се опитах да избягам.
Тогава Колин се озова до мен и ме хвана за кръста. Какво правеше, по дяволите?
Какво искаше от мен?
-Какво искате от мен? Не съм ви нужна-отново извиках истерично.
-Нужна си ни.-каза Колин и затегна хватката си.
-Колин, обясни на Лия какво прави тук.-изведнъж каза Арго.
-Лия, ти си тук, защото си избрана. Трябва да станеш като нас.
-Какво сте вие?-извиках и ухапах Колин. Той даже не трепна.
-Вампири.-каза той студено.
-КАКВО? Пиете кръв? Човешка?-не можех да повярвам.
Изведнъж започнах да хлипам. Как можеше това да се случва? Как можеше всичко да
е вярно?
-Да, прием кръв. И да, човешка е.-каза Тара и се засмя.
-Искам в къщи. Искам при Ерик. Оставете ме.-вече не хлипах, а плачех с глас.
Не исках да оставам тук. Изведнъж ми дойде най-страхотната идея. Можех да
избягам от тук през някой прозорец.
-Добре, а аз за какво съм ви?-попитах аз, вече по-спокойна.
-Ти си нашето спасение. Е, не само нашето, а на целия ни клан. Брат ти, чичо
ти. Когато станеш вампир, ти ще имаш повече от една сила и ще бъдеш най-великия
вампир съществувал някога.-каза Арон
-Аз? Бъркате ме.-отрекох аз.
-Напротив. Точно ти си. Ще бъдеш превърната. Колин, ти ще я превърнеш. Още тази
седмица.-този път говореше Арго.
Колин замръзна. Лицето му стана още по-студено.
-Toвa е за днес. Заведи я в стаята
ви. Ще я пазиш и превърнеш.-властно каза Ерик.
Тогава Колин се обърна и тръгна. Завлече ме със себе си.
Когато стигнахме до стаята той блъсна вратата, след като влязохме.
-Седни!-каза ядосано той.
Аз седнах на леглото отново, хлипайки.
-Лия, ужасно съжалявам. Обичам те, но това беше задачата ми. Те не трябва да
разбират за нас иначе може някой друг да те превърне, въпреки, че аз искам.
Аз поогледах стаята. Имаше библиотека,гардероб, малък диван и най-накрая
търсеният от мен прозорец.
-Искам да се изкъпя. Моля те излез от стаята, за да се преоблека.-казах аз,
прекъсвайки го.
-Аз съм те виждал.-отговори той без да се замисли.
-Няма значение, излез.-повторих аз.
Тогава той се обърна и тръгна към вратата. След това изляза от стаята.
Аз отидох и пуснах душа в малката баня, за да си мисли, че наистина се къпя. Знаех
някои неща за вампирите. С нетърпение отидох до прозореца, дръпнах плътната
завеса. Боже, беше ден. Можех да се измъкна. Отворих прозореца. Имаше плет, по
който можеше да сляза. Е, не беше и много високо. Без да се замисля, аз стъпих
на плета. След това тръгнах надолу, докато не стигнах до края му. Едва слязох и
започнах да бягам. Не знаех на къде. Виждах само кула. Мисля, че беше центъра
на града. Там щях да намеря спасение.

Гост

Много е хубава.Искам и пета глава,а Лия ще стане ли вампир.