....ssSilence...

Гост

Това е една моя измишлиотина..Няма нищо общо с Здрач или пък с тия книги ..училище за вампири или какво беше xD

Заглавие: Re: ....ssSilence... Съб Юни 05, 2010 4:13 pm

Готина картинка.Обаквам с нетърпение,дано има КРЪВ дано е СТРАШНА и дано МЕ има там!?!

Гост

Ами .. Ок .. Може би в втора глава?!? Защото първата е готова само я дооправям..АКо искаш пиши ми на ЛС да се разберем....

Гост

Глава Първа
Истината

-Руди..Така се казваш запомни го...
Момичето се събуди с писък който окънтя в целия замък.Веднага в стаята й влезнаха прислуги, а след тях се дотътри и господин О’нийл подпиращ се на черния си бастун.Той беше нисичък човек с рядка и бяла коса. Облечен в сако и панталон с лачени обувки.Явно не спеше нощем и също така нямаше вкус..Или поне според Руди.
-Добре ли сте госпожице??- Запита изплашено едно момиче от прислугата.
-Да..добре съм..поредния лош сън.- Руди разтърка очите си и погледна с празния си поглед камериерката.
Младото момиче още не бе свикнало с хладния поглед на племенницата та господин О’нийл. Беше назначена едва вчера.Горкото момиче изтръпна когато видя червената коса на Руди която стигаше до глезените й.
*Смъртта ..Дошъл е да ме прибере*
Мислеше си Елизабет докато се вкопчваше в иконома.
- Съжелявам, че ви събудих- Измъмри Руди. Господин О’нийл махна с ръка и прислугата излезе от стаята.
-Руди какво сънува, дъще?- Запита разтревожен чичо й .
- Отново онзи сън..
- Странната жена която повтаря името ти и настоява да го запомниш?- Попита изплашено той.
- Да ..- Каза Руди тихо с равен тон. Побиха го тръпки.Дали не беше време да й каже истината??
- Тя е толкова...страшна..- И наистина беше така.Тази жена имаше толкова рани по тялото си ..и особено по лицето си.Все едно беше болна от проказа.Гласът й беше странен.Някак тежък..мъжки ..Побиха я тръпки.А и тези очи. Бяха като на змия.Момичето не подозираше, че ще види тази жена на живо ..след около ден два....
- Поспи мило мое дете.Утре навършваш 16 трябва да поспиш.
Господин О’нийл излезе от стаята.Руди се зави и затвори очите си.
Шеснайстия ми рожден ден...Какво ли ми е подготвил този път чичо*
Мислеше си Руди неподозирайки какво я очаква.

След няколко часа

Руди се събуди щастлива днес навършваше 16 години. На бюрото й бе приготвено облеклото което уж трябваше да облече. Черна рокля и черни сандали.Любимия й цвят.За разлика обаче от чичо си Руди имаше друг вкус. Не обичаше официалните дрехи. Отвори гардероба си и извади една черна туника и винен цвят къси панталонки. Обу маратонките си и взе чантичката си на Пума.Знаеше, че щяха да излизат някъде-както всяка година. Излезе от стаята си и бавно закрачи по коридора.
Минаваше покрай странни картини.Всеки път като минаваше от там я побиваха тръпки. Особено от една...Приличаше на изрод.Странен мъж беше чичо й .
*Защо по дяволите трябваше да е в такава близост до стаята ми*
Когато беше малка сънуваше кошмари заради това чудо.А понеже нямаше майка нито баща страхът се усилваше.Вярно, прислугата идваше бързо , но това не и стигаше.Когато порасна Руди спря да се страхува, разбира се, но все пак този изрод приличаше на дявол...
Мина покрай кабинета на чичо си .На пода имаше пентаграм.
*Странен човек*
Мислеше си Руди.Никога не бе влизала там.Руди бе много люпопитна.Понечи да отвори врата, но както винаги нещо й попречи.Чу гласове от долния етаж. Някакво момче разговаряше с чичо й и по гласа му Руди разбра, че е млад.Щом стигна до стълбите надникна на долния етаж и потърси чичо си .Какво винаги замислен,но и се струваше леко угрижен.Щом мина под полилея той се заклати.
*Така е ..като е толкова стар*
Мислеше си тя, но найстина ли беше само заради това?!?
- Чичо..Готова съм..
- Какво по дяволите..къде е...Все едно- Господин О’нийл се беше учудил, че Руди не е облякла роклята си, но по-важното днес беше как ще приеме съдбата си.Той държеше дебела книга с пентaграм на корицата.Руди много пъти бе виждала тази книга в библиотеката и искаше да я прочете...заради пентаграма. .Очакваше нещо много интересно, но винаги щом понечеше да я вземе Чичо и й казваше, че е прекалено малка за тази книга.
*Може би вече не мисли така *
Усмихна се Руди и се доближи. Господин О’нийл изглеждаше блед и разтревожен
- Чичо..Какво има??- Запита Руди..тревожеше се за него ..Все пак той беше стар.Тя не предполагаше колко е стар той всъшност.
Момчвто разтвори книгата и даде знак на Руди да застане до него..Показа й нещо и чичо й проговори
- Ти не си обикновено момиче.. Ти си специална.. За всички същества ..Ти си избраната
......

Заглавие: Re: ....ssSilence... Съб Юни 05, 2010 5:17 pm

Интересно!Искам още!!!кога ще пускаш втора глава?

Гост

Когато я напиша xD ..радвам се че ти харесва ^^

Гост

Ммм много добро начало, интересно се заформя. ^^ Чакам още!

Гост

Мн убавааа бее .... ....ssSilence... Icon_razz

Гост

мерси мерси...надявам се и, че нататък ще ви хареса...макатр, че още няма идеи xD АМА ТЕ ЩЕ ДОЙДАТ.. Спокойно baby

Заглавие: Re: ....ssSilence... Съб Юни 05, 2010 5:35 pm

Супер,надяваме се да успеешда ни задържиш като читатели

Гост

И аз така се надявам -_-''

Гост

Интригуващо. Харесва ми стилът ти. Браво. : )

Гост

Благодаря..радвам се, че ти харесва...
Готова е втората глава ама няма да ви я дам сега а сега пукнете се xD bounce2

Заглавие: Re: ....ssSilence... Съб Юни 05, 2010 6:41 pm

Кога ще я пускаш?!? ....ssSilence... 556136

Гост

Когато усетя, че сте готови xD

Заглавие: Re: ....ssSilence... Съб Юни 05, 2010 6:44 pm

Оки,ще чакам

Гост

Глава Втора
Нежен Демо
Руди бе разбрала всичко.Истината за родителите й за самата нея.
*Какво означава това*
Мислите и бяха прекъснати от чичо й.
- Това е Алекс- Каза чичо й и посочи момчето до нея. Руди го погледна и се усмихна.Беше много хубаво момче. Имаше средно дълга черна коса и страхотни сини очи.Бе облечен в суичър на черни и бели квадратчета и джинси.
- Здравейте милейди – Каза той с нежен и топъл глас. Хвана ръката й, наведе се и я повдигна към устните си,целуна я.Щом го направи Руди усети как се зачервява..
*аз съм луда*
Помисли си тя.
Посъщото това време, но в друга част на света върколаците.. (или поне така ги наричаха) бяха разбрали, че избраната се е проявила.Върколаците се състояха от върколаци в изгнание и други същества на тяхна страна. Главният беше баща на един съученик на Руди. Той се казваше Лорд.. Всъщност никой не знаеше името му.Всички го наричаха Лорда..а той себе си наричаше господин ‘’Прекрасен’’. Беше много суетен и горд...върколак.. Беше мускулест и красив, привличаше жените.Също като баща си Ерик-сина му- Беше такъв.Единствената разлика бе, че беше по-млад.И може би това , че баща му убиваше с цел..каквато и да е тя, а Ерик..Убиваше за забавление.
Ерик беше досадния капитан на отбора по футбол. Руди го мразеше от първия ден в който го видя. Беше толкова надут.Бяха пълни противоположности.
- Кълна се, че някой ден ще го пребия- Бе казала тя на най-добрата си приятелка.Но тя не я слушаше.Беше заета да го наблюдава.Руди бе направила тъпа физиономия.
*Какво толкова намират в него*
Беше си казала тя.Вярно, че беше секси, но това не компенсираше характера му...
Ерик и още двама върколаци измъчваха някакво същество.Маг...Разпитваха го уж за избраната.Но той горкият не знаеше нищо. Те го знаеха, но това да го измъчват им доставяше удоволствие.
През стената влезе някой.Някакво тяло.. не можеха да определят съществото, защото бе облечено в черна роба и лицето му бе закрито от качулка. Ерик се изсмя
-Ако си дошъл да го спасиш страннико, няма да можеш- Ерик щракна с пръсти и двамата върколаци нападнаха съществото.
- Какво нахалство- Чу се женски глас.Явно бе жена.тя замахна с меча си и уби върколаците.Последно втори замах.Отряза главата на мага..Цялата стая бе в кръв, главите и на тримата се търкаляха около Ерик , а той гледаше решително.
Жената свали качулката си и все едно хипнотизира момчето.Тя беше много красива.Косите и бяха като от коприна със сребърен блясък.Лицето й беше снежно бяло, а дъха опияняващо студен.Устните й бяха алени като безценни робини. Очите-изумруди като на отровна змия. Момчето неволно я докосна, усети нежната й кожа.Демона впи нокти във врата му и прошепна нежно нещо в ухото му.Когато баща му влезна за него тях вече ги нямаше..Тя го бе пленила с красотата си.Той вече беше в неин плен.
….

ЗЛЕ Е ...ама....Сори за това xD

Гост

Еее, толкова ли трудно беше да я постнеш?? ;дд Супер е, чакам още! : )

Гост

Глава Трета
Пещерата

Демона се казваше Моргана. Сравнително млад демон. На 560 години.Но тя бе специална.Бъркаха я често с нимфа заради красотата й , но силите й подсказваха каква всъщност е тя.Живееше в пещера като вещица.Нормално при положение че в рода й имаше вещери..На пръв поглед пещерата обикновена.Съвсем нормална.Занемарена...Но щом влезеш вътре..разбираш какво е това всъщност.
Модерна стая за мъчения *
Помисли си Ерик. И наистина бе така.Моргана използваше пещерата точно за това..За да изтезава.Преди тя бе добра, но грозна.Много грозна.Измъчваше се.Докато не сключи зделка с най-отвратителното и коварно същество на земята. Бихте си помислили.Това е сатаната..Но не.Сатаната бе ангелче сравнение с него.Истинско изчадие бе той.Името му бе забранено да се споменава.И не заради страх или нещо подобно.Имаше повери, че който го спомене се погубва.Това стана и с Моргана.Горката не вярваше това.Но поне оцеля..Никой не бе стигал толкова далече.Ето как тя получи красотата си .Но от вътре..от вътре тя беше същата както преди..
Тя се доближи до Ерик.Сочните й устни докоснаха неговите.Щом го целуна все едно изпи енергията му.Той се свлече на земята и тя го постави върху един стол.Завърза го, за да може да върши работата си на спокойствие.След 8 часа Ерик се събуди.Моркана седеше до него и го наблюдаваше.
- Какво искаш от мен вещице- Каза той презрително.
- Вещица??Обиждаш ме- Отвърна тя и избухна в смях.
- Аз съм демон миличък – Изсъска тя и погали бузата му.
- И какво искаш от мен? Пари ли?
- Пха..пари..не искам листчетата ти
- Какво тогава- Очудено запита момчето.
- Ти си пътят ми към избраната..
-Избраната с какво пък мога да ти помогна аз?-Ерик вече се изнервяше
* Тази е луда*
- Добре знаеш, че тя не би оставила да те убия..- Каза тя и погали един нож
- Защо?..Защото ме харесва ли- На лицето му се появи самодоволна усмивка.
- Не тъпако..Ох..Защото не може да остави съществата ...
* Боже..този наистина е много горд...харесва ми..*
- Уф добре тогава защо просто не...- Ерик неможа да довърши изречението си .Моргана впи коварните си устни в неговите и той отново изпадна в безсъзнание.
- Скоро ще разбере за теб..и когато дойде...ще я чакам- Щом изрече това се изсмя зловещо.Изведнъж заби нож в облегалката на стола на който седеше момчето и придоби сериозен поглед..
* Чакам те червенокоске...*
….

Гост

Третата глава е станала мнохго хубава...

Гост

Благодаря ^^

Гост

Страхотно е

Гост

xD Радвам се че ти харесва ^^ bounce2

Заглавие: Re: ....ssSilence... Пет Юни 18, 2010 2:57 pm

Наистина са готинки,ще пускаш ли следващите?

Гост

Ами... нека и аз кажа мнението си за тази глава.
Много е хубава, на мен лично ми харесва, и както казаха, очертава се добре. Има места, на който поне аз не разбрах много-много.
Само един съвет. Преди да започнеш да пишеш книгата си, трябва да напишеш план, на който да има всичко, което ще пишеш в нея, всички глави и във всяка за какво ще се разказва и по тези планове да я пишеш, но все пак това е просто съвет, ти както искаш можеш да правиш