Vampire's Academy


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход


...

Ако виждате само няколко теми , просто се Регистрирайте , за да използвате форума ни пълноценно.И моля не крадете!
Latest topics
Top posters
Ерик Найт
 
Крис Халиуел
 
Лейна Лий Дайен
 
Джесика Хафк
 
Анни Вал Горденс
 
Роберта Пардо
 
Haki_960921
 
Селена Найт
 
Юри Хирано
 
Лия Волтури
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Юни 03, 2010 8:34 pm

Share | 
 

 Blood Drops over old photo

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Blood Drops over old photo   Пон Юни 07, 2010 11:44 pm

First topic message reminder :



Експериментално изображение...
Време е и аз да си пусна разказчето, само че това ще стане утре, когато ми свърши изпита... :р


Последната промяна е направена от Дерин Арлайн на Пет Юни 25, 2010 9:47 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down

АвторСъобщение
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Blood Drops over old photo   Сря Юни 23, 2010 9:28 pm

Глава 12



Ново почукване на вратата, точно когато Дитрих обясняваше на гостенката си за езика, на който книгите в апартамента му бяха написани:
- Майкъл?- изненада се младият вампир и повдигна вежди:- Има ли някакъв проблем?
- Не, нищо особено. Единствено, че госпожица Арлайн е вече дълго време тук, а преди малко получих обаждане за извънредна тренировка под ръководството на лейди Ноел. Изглежда е подготовка за демонстрация пред Съвета.- отвърна мъжът и отклони очи на страни малко нервно.
- Само това? Кого викат на тренировката?
- Всички млади двойки и тези, на които предстои свързване, включително итеб, но без госпожицата.
- Чия е тази идея, по дяволите.- промърмори недоволно и изгледа вампира с прошарената коса ядно:- Добре тогава.- обърна се през рамо и присви устни:- Дерин, няма да можем да прекараме този ден заедно в разговори. Съжалявам.
- Това е глупаво.- приближи го и опря показалец в челото му, като той примига объркано:- Не ми се извинявай, да вървим. Щом имаш тренировка, на мен ще ми се отвори възможност лично да разговарям с Кардинала.
- Тя не е там.- обади се пак Майкъл:- Отиде на съвещание с още трима кардинали, утре ще е в отдела, когато ще се проведе и демонстрация пред основния Съвет на подглавните.
- Е, в такъв случай ти ще ми обясниш всичко, което каза до сега. Съвет, подглавни и демонстрация... не ми е известно.- отвърна Дерин и излезе през вратата, като кимна на Дитрих спокойно и бавно.

- Съветът е нещо като марко събрание на първите кардинали, които Главният е назначил в тази позиция, те се наричат подглавните. По принцип ролята им е една от основните, тъй като ако Главният не може да вземе решение по даден въпрос, то те се събират и преценявай най- правилното.- докато черният Мерцедес, със затъмнени стъкла, прекосяваше улиците на Рим по посока Ватикана, Майкъл обясняваше до колкото може на Дерин:- Сега, тя събира няколко от тях на едно общо мероприятие, но точната причина не ми е известна. При положение, че Главният е в положение да вземе самостоятелно решени, а свиква другите...
- Може да се дължи единствено на това, че иска общото мнение по дадения въпрос, какъвто и да е.- допълни Дитрих и скръсти ръце. Кестенявата му коса още мокрееше, но поне се беше вкарал във вид, разбира се в черно от глава до пети, изчистено и някак елегантно.
- Наричате я Главният и после ползвате друг граматически род за назоваването й.- забеляза момичето, като отнесено гледаше през мрачния прозорец на колата.
- Да, трудно е да я назоваваме по друг начин. До колкото ми е известно обаче, има хора, които знаят истинското й име, но не се знае кои са, освен...
- Само господаря Дрейк, тоест Дракула. Той я нарича "черешке" и единственото обяснение на това негово изказване е, че очите й са с цвета на черна череша.- шофьорът се засмя леко, но бързо върна концентрацията си.
- Не ми се струва редно да издаваш такава лична информация.- Дерин извърна поглед към него, но само това, тъй като седеше на задната седалка, диагонално на Майкъл.
- Така е, но е интересно. Двамата добре се познават.- разсмя се пак, но този път замълча след като Дитрих го стисна за рамото, също от задната седалка:
- Млъкни! Стига толкова клюки по адрес на Главният. Нищо не знаеш за нея, шофьор!- процеди през зъби и отдръпна ръката си.
- Много смело, хлапе, но не се мисли за нещо много, че можеш да пострадаш.- отвърна злобно възрастният вампир.
- Нима?
- Престанете и двамата.- промълви тихо и опря върховете на пръстите си до челото си, като признак на отчаяние.
- Само момент, да довърша...- тросна се Майкъл и се озъби срещу Дитрих все още карайки със същата скорост, не особено ниска:- Ти ще умрех, хлапе, но първо тя!- стрелна с поглед Дерин и стисна зъби, оголмайки кучешките. Това очевидно беше и грешката му. Дитрих стисна ръцете си в юмруци гневно и след миг замахна с ръка нанасяки прорезна рана с нокти от страни на лицето на другия. Това успя достатъчно да изнерви, но най- вече изненада и дори стресне Майкъл. Автомобилът излезе от контрол и се преобърна по наклонената павирана улица, почти веднага след като Майкъл опита да завие на кръстовището:
- Дерин?- няколко минути по- късно в целият дим и парчета, откършени от метала на скъпия автомолиб, се улови слаб глас.
- Вие сте като побъркани.- отвърна му друг. Азиатката беше жива, както и германецът- вампир:- Дитрих, остани на място, докато намеля някакъв сенник. Слънцето е още силно.
- Ранена си.- отвърна той плахо и протегна ръка, улавяйки нейната. Топлата течност покри дланта му и го ужаси още повече.
- Остави това сега.- дръпна се рязко, като опипа вратата за да опита да отвори:- Майкъл?- погледна към шофьорското място, но него го нямаше:- Какво?- очите й се разшириха за момент изненадано. Вампирът беше изчезнал.
- Дерин...- уплашеният глас на Дитрих я стресна допълнително.
- Какво има?- обърна се към него, като пусна дръжката на втарата, не можеше да отвори от тук, явно при преобръщането беше заяла.
- Това е...- заговори тихо, гласът му трепереше някак странно:- Дерин... кръв... твоята кръв...- дранта му беше покрита с червената кръв от ръката, за която я хвана първоначално.
- Дитрих.- свали поглед към раната си, нейната длан беше прерязана от стъкло, дори още имаше малки парченца, но толкова беше изтръпнала, че дори не чувстваше болка:- Дитрих, успокой се.- тонът й стана сериозен и леден, като със здравата си ръка обхвана лицета му и го погледна в очите:- Това е само драскотина, затвори очи и ме следвай.
- Не е до гледката, а до... аромата.- отвъра на пресекулки и стисна зъби, пробивайки малко долната си устна с единя си кучешки зъб:- Махни се от колата. Веднага!- повиши тон накрай и се дръпна от нея. Само миг обаче и последва силен звук от удар. Сега не само дланта му беше с кръвта на Дерин, но и бузата:
- Глупак!- изрече остро и се смръщи:- Ако искаш кръвта ми, пий, но не ми минавай с номера да ме гониш от тук, защото няма да се получи.- в главата й нахлуха спомени от онзи ден. Денят, в който загуби брат си, по същият начин той й крещеше да се маха, да бяга от там, а тя бешеостанала като вцепенена от страх. Този път не, сега нямаше да допусне страх дори за миг. Повече от три години беше живяла без чувствата си, нямаше тепърва да ги отключва.
- Не, Дерин.. не мога, ти още не си... трябва да...
- Нищо не трябва. Спри да мислиш за това, което се изисква от теб, това което ти е наредено или което някой е определил като закон преди векове...
- Хилядолетия.- поправи я несъзнателно.
- Подобно. Ако не можеш повече да издържаш на онези заместители, тук съм и ти позволявам.
- Не е редно. Обещал съм... пред себе си, че... че ще вкуся от кръвта ти само, когато ти си готова, когато си преминала Пробуждането. Сега... сега можеш да пострадаш повече... не искам да те губя.- разклати рязко глава и стисна зъби, като в някаква невъобразима агония.
- Инат си.- промълви тихо и въздъхна:- Отвори вратата от твоята страна и да намерим Майкъл. Той е отговорен за това.
- не, остави го.
- Няма как да се получи. Опита да ме удоши в подземието докато излизах.- думите й удариха Дитрих като тежест по челото. Отвори очи и ги впи в порцелановото й лице:
- Повтори.- изрече ясно и монотонно:- Не, няма да има нужда.- спря я и докосна устните й с показалец. Тя кимна леко, но и ясно доволно от съвземането му. Беше предположила, че ще се случи така и наистина се получи. Единственият начин да го изкара от обладаващата го депресивност, беше да предизвика гнева му.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Blood Drops over old photo   Чет Юни 24, 2010 2:58 pm

Глава 13




- Какво се случи?- още с влизането си в отдела, Ноел ги пресрешна пред вратага на главния коридор:- Дитрих, Дерин?- огледа ги и потръпна. Вампирът стоеше по- встрани със стиснати юмруци и ясно гневни очи, а момичето беше увило многоцветният шал, който носеше често около ръката си:
- Произшествие.- отвърна германецът.
- Само това? За Бога, Дитрих, на вън е ден, можеше да обгориш!
- Имаше чадър в колата, нямаше проблеми.- отвърна тихо и пристъпи напред, като опита да се размине с чернокосата жена, но тя го стисна за ръката, почти до лакътя иго дръпна назад:
- Не ми се измъквай така. Какво се случи, искам пълно обяснение?
- Автомобилът излезе от контрол, нещо в управлението блокира иМайкъл не успя да го удържи, преобърнахме се, половината стъкла се начупиха и едно ме сряза. Само вратата от страната на Дитрих можеше да се отвори, така и излязохме, като взехме чадъра от джапката от пред и се придвижихме по сенчестите улици до тук. Това е.- обясни набързо Дерин.
- А Майкъл?- продължи Ноел.
- Нямаме представа къде е. Нямаше го в колата след като се преобърнахме.- вдигна рамене млазежът. Вампирката го пусна и въздъхна:
- Отивай в сектор Алфа, ще има малка тренировка, като приветстване на новобранците от последния месец.
- Знам.
- Знаеш?!- почти извика Ноел:- Няма от къде да знаеш, решението за тренировката е от преди час и половина.- присви очи и скръсти ръце в очакване, а Дитрих се сепна и погледна за момент Дерин:
- Майкъл каза, че е подготовка за изпълнение на способностите пред подглавните от съвета.
- Глупости. Подглавните не са тук. Тя си имаше спречкване с един от тях заради разминаване в общите мнения и манипулация на чуждо решение, скоро няма да видим никой от сребърните маски тук.- обясни и присви устни:- Дерин, иди в медицинския кабинет, надолу по коридора и два пъти в ляво. Дитрих, ти отивай в залата за подготовка. Има нещо не както трябва в цялата работа, но ще го проуча после.- махна на момчето и продължи нататък, но със странно забързана крачка, като тънките токове на обувките й звучаха сякаш ще пробие мраморните плочи по пода.
- Добре.- въздъхна някак отчаяно:- Това какво значи... "не както трябва"? Май е редно да внимаваме, струва ми се, че Ноел подозира Майкъл в нещо.
- Може би.- отвърна Дерин с леко пресипнал глас, което накара момчето да се обърне към нея с малко притеснено изражение:- Нищо ми няма. Просто ми дойде в повече всичко днес.- отвърна на погледа му и отмести превързаната си с шалчето ръка зад гърба си:- Върви, ще се видим по- късно.
- Сигурна ли си?
- Напълно.- кимна и му обърна гръб рязко, пристъпи няколко крачки в показаната от зеленооката жена посока, но немецът я спря:
- Дерин, как разбра, че има чадър в колата?
- Всеки уважаващ себе си шофьор ще държи чадър там. Просто предположих, ако грешах щяхме да ползваме шлиферът ти за сенник.
- хитро.- подсмихна се и се завъртя в посока Ноел, като закрачи равномерно. Дерин си пое дълбоко дъх и се облегна на стената щом вампирът се скри от погледът й. Обхвана срязаната си длан с другата ръка и стисна зъби:
- Боли.- пророни едва едва и затвори очи, поемайки си дълбоко дъх наново.

- Стюар, опитай се да доловиш мислите на твоя побратим, без да гледаш в нея. Обърни й гръб и се отпусни.- Ноел обясняваше нещо от разстояние, с един високоговорител в ръка. Намираха се в широка зала с размерите на плувен басейн, като от едната страна бяха чернокосата и още няколко младоци, повечето бяха по двойки и си личеше, имаха разноцветни ленти, прикачени към дрехите на раменете им. Имаше и такива с бели ленти или дори без никакви. Един от тези без ленти беше и Дитрих, но стоеше близо до Ноел и подпълваше някакви списъци, докато тя говореше на високоговорителя, диктуваше действията на новобранците с жълти ленти на елипсовидната арена пред тях. Бяха момиче и момче, къдрокоси и леко мургави, като момичето изглеждаше ясно по- малка от момчето, може би с около две години, не повече, но на ръст беше колкото него. Стюар, както го нарече вампирката първоначално се намръщи недоволно, но затвори очи и се обърна с гръб към момичето, като разтърси ръце и ги отпусна свободно надолу:
- В момента си мисли за...- замисли се, но моментално изстреля думата:- Как по- късдно да ме блъсне в басейна!- обърна се рязко към нея искръцна със зъби:- Марта, това ще бъде гадно. Няма да идвам с теб при басейна тогава!- къдравото момиче се разсмя и поклати глава:
- Как беше, мадам?- обърна се към Ноел с широка усмивка, но изричайки думите си, трябваше да повиши глас за да я чуят там, където се намираха:
- Много добре.- отвърна и кимна положително, като свали устройството от пред лицето си:- Дитрих, въведи показателите... 4,82 секунди след като се подготви за вникване в разума на побратима си, отгатна мислите й.
- Добри показатели.- допълни младежът.
- Да, но могат и повече. Не са достатъчно концентрирани, Стюар може и без да да отделя две- три секунди за концентрацията, може да го направи от раз.- вдигна високоговорителя и продължи:- Опитайте отново, но... искате ли противник?
Двамата на терена се обърнаха изненадано, спогледаха се и се ухилиха злобно:
- Разбира се, но може ли да е някой по- голям?- заговори Стюар, като сините му очи паднаха върху Дитрих. Той усети това и повдигна едната си вежда:
- Ноел?
- Искаш ли да се пробваш, Дитрих?
- Не бих отказал.- икмна и подаде папката и писалката на друг от обучаващите се, слезе набързо по стъпалата, тъй като залата наподобяваше и амфитеатър и след малко застана срещу Марта и Стюар.
- Добре, ето правилата. Марта стоиш на едно място, като предаваш телепатични послания на побратима си. Дитрих, ти като самостоятелен можеш да поределиш периметър и да атакуваш пръв. При блокиране на послание, Марта имаш право да се преместиш, така че очите ти да са във връзка с очите на Стюар. Ясно, нали?- усмихна се спокойно и щракна с пръсти, което отбеляза началото на спаринга. Къдрокосото момиче мина две крачки назад и зае позиция точно зад нейният съотборник- побратим, който вдигна ръцете си като в отбранителна поза. Дитрих му кимна леко, а Стюар отвърна със същото. Бяха готови. Германецът опъна рязко ръката си в страни, като прозвуча необикновен шум, сякаш от изваждащ се меч от ножница ,накакъв вид съскане, но резултат беше само узължаването на ноктите му почти до размер на меч. С невъобразима скорост се насочи към противника си, но беше париран от някакъв вид енергийно поле, което Стюар изгради с допиране на едната си длан върху другата. Марта се подсмихна лукаво и допря пръст до устните си, като подобна физиономия се изписа и на лицето на побратимът й. В следващият момент друг вид енергия отблъсна Дитрих назад, причинявайки и поръжения кърху удължените нокти до толкова, че бяха почупени, а това причини и болки:
- Сам едва ли ще се справиш.- подшушна тихо кърдавото момче.
- Какво целиш?- попита също толкова тихо вампирът.
- Имам заповеди. Отстраня ли те сега, после всичко е лесно.
- Какво имаш предвид?
- Много питаш!
- Интересно ми е. За първи път се изправям срещу голем и то все още в човешкия си вид.- една малка усмивка се появи на лицето на германеца, като се изправи на крака и изпълни същото като преди малко, този път ноктите на лявата ръка. Осъзна, че няма да му е много удобно да атакува от ляво, но нямаше избор. Резултатът при тази атака обаче, беше различен. Сякаш ръката му потъна в някаква яма, която се затвори от две страни с тежки камъни, когато беше на сантиметри от рамото на Стюар. Това беше един вид трансформация, едната страна на тялото му се обви в каменна броня, дебела итежка, която придаваше на вида му зловещо излъчване, дори да беше само половината му тяло, останалата половина си беше все още човешка:
- Бърз си, но не достатъчно. Остриетата не могат да пробият бронята на голем, знаеш го, вампирче и все пак се пробваш.- разсмя се и поклати бавно и мудно глава.
- Довърши го, Счупи му ръката.- произнесе отчетливо Марта и се доближи до съотборникът си, плъзгайки ръка по рамото му, а на лицето й играеше една самодоволна усмивка.
- Дитрих. От митологията е известно, че слабото място на голем са ставите.- едва доловим глас достигна слуха на вампира, извърна глава на страни и очите му се разшириха. Дерин стоеше до Ноел, скръстила ръце и наблюдаваше безизразно. Забеляза белият бинт на ръката й и стисна зъби, сякаш измъчван от вътрешна болка.
- Какво има, смелчато?- Марта наклони глава на страни и проследи погледа му, като се изненада от вижданото:- Не сте свързани, няма полза от присъствието й, така или иначе.- обърна се след миг към него и присви очи.
- Грешиш.- отвърна внезапно, като опря свободната си ръка в старата на каменното рамо, в последствие и нанесе удар с коляното си, свивайки го нагоре. Стюар остана като ужасен, захватът на камъните се освободи и самата му броня се разпадна на пясък на пода:
- Как, по дяволите го направи?!- извика гневно и впи очи във вампира:
- Имам си помощник.- подхвърли и обхвана ръката си, болеше го и явно беше изкълчена, но щеше да мисли после за това. Хвърли един поглед на Дерин и се усмихна спокойно, връщайки вниманието на противниците си. Изненада имаше и в погледа на Ноел, която се обърна към момичето до себе си и примига няколко пъти:
- Можеш ли да разговаряш с него чак от тук?- попита тихо, почти шептейки.
- Не е проблем.- отвърна без да я поглежда, вниманието й беше отнето единствено от това, което се случваше на арената и то главно от Дитрих:- Слушай. Атакувай ниско, за препъване, ако успее да го избегне... знаеш какво е аксел от фигурното пързаляне, нали?
- Знам.- това, което изрече обърка прекалено Марта и Стюар:
- Чакай! Ти я чуваш? Чак тук? Невъзможно!- паникьоса се къдрокосото момиче и отстъпи назад, като застана зад побратима си:- Стюар, размажи го!- очите й сякаш пламнаха разгневено.
- Тогава с аксел нанеси челен урад с длан, пази ранената си ръка. Щом той е извън равновесие, снижи се и удари слънчевият сплит, малко над пъпа... тук обаче ще се наложи да ползваш именно тази ръка. Може да се контузиш повече, но така ще го сразиш със сигурност.- обясни спокойно, а всички около нея я гледаха шокирано и неразбиращо. Дитрих кимна едва и присви очи, дръна единя си крак назад за опора и в следващият момент приложи описанието на Дерин. Както се и очакваше, Стюар успя да избегне подкосяването, но осткока и завъртането на Дитрих не бяха предвидени, удари го право в челото и щом момчето- голем залитна, вампирът сви първоначално заглобената в каменната броня ръка в юмрук и нанесе ударът си, причинявайки на Стюар тежко падане с вик. Няколко минути в залата цалеше пълна тишина, дори Ноле гледаше в тримата долу съсредоточено, Марта беше увила ръце около врата на Стюар и гледаше Витрих с треперещи очи, а той... пое си дъх и свали поглед към ръката си, след последният удар вече трепереше и не можеше да свие пръстите си. Неусетно и без да обърнат внимание, Дерин се беше доближила до тях и обхвана ръката на вампира със своята, превързаната:
- Свърши.- отбеляза спокойно.
- Как го направихте? Не би трябвало да е възможно при положение, че тя не е преминала пробуждането и още не сте свързани. Как се случи?- къдравото момиче беше на прага на истерията.
- Просто се случи. Никога не подценявайте противниците си. А твоят побратим, заведи го при лекар... предполагам след този удар има вътрешен кръвоизлив.
Марта се ужаси още повече, а очите й едва удържаха сълзите след думите на Дерин. Не можеше да разбере, изобщо не проумяваше как това момиче беше успяла да предаде думите си на Дитрих от такова разстояние, без да се наложи да повиши глас, а просто така, с едва доловим тон и още повече, че с такова спокойствие приемаше и гледаше на всичко около себе си. напълно лишено от увства лице, бледо като порцеланова кукла.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Blood Drops over old photo   Съб Юни 26, 2010 12:20 am

Глава 14



Вратата на кабинета се отвори с трясък и Ноел връхлетя вътре с някакво странно зиражение ,съвкупност от напрегнатот, изненада, малко недоволство и още толкова развеселение. Наистина необичайна гледка. Тръшна вратата след себе си и скръсти ръце като в очакване:
- Видя ли какво се случи?- директно насочи въпроса си към фигурата с червените дрехи и бялата маска.
- Нещо в това те притеснява ли?- вдигна глава бавно и затвори папката с текстовете, която преглеждаше, най- отгоре беше изписано с равни печатни букви " Дирен Арлайн: Засекретено! "
- Не разбирам защо още не си пратила Будещите, време й е.- тропна с крак настоятелно:- Тя осъществява връзка със своя побратим без да се нуждае от визуален контакт или пък от необходимостта от кръв, каквато се очаква да бъде техният вид свързаност и енергийно предаване. Времето напредва, нужно е Дерин да се пробуди колкото се може по- скоро...
- Не!- извика и удари с длани по масата пред себе си:- Ноел, не ми дръж такъв тон. Аз ще реша дали Дерин Арлайн и Дитрих ще се свържат под съдействието на Будещи или не.
- Или не?
- Точно така. Искам да видя до къде ще стигнат двамата с осъществяването на връзката си ез тя да е наясно с това, което може да притежава като сили и искам да стане ясно дали той може да черпи сили от нея, без физически контакт.
- Това е лудост. Някой от тях няма да издържи дълго така.- възрази Ноел, но Кардиналът не й обърна внимание и отвори отново папката:
- Върви си и ме остави. Взех решение и няма да се отметна.
- Ще съжаляваш.
- Никога не съжалявам, дори да осъзнавам грешката си, съм убедена че съм сторила правилното.- направи жест с ръка, сякаш я пъди от кабинета си и запрелиства страниците на въпросното Засекретено досие. Мернокосата стисна зъби и промърмори нещо тихо, а след миг отново тръшна вратата след себе си на излизане.
- Това прекрачи границата.- измърмори пак и се завъртя едва ли не на токовете си, като пое забързана крачка по един от разклонните коридори на главният такъв.

- Получи се интересно.- слънцето залязваше, а Дитрих и Дерин стояха в двора на отдела и наблюдаваха отиващият си ден на плазмените монитори, окачени по сградите. В самият център на двора имаше величествен фонтан, абсолютно копие на този на площада " Св. Петър" пред Ватикана, само че стуите вода се издигаха по- нависоко от оригиналния. Двамата седяха на ръба, на десетина сантиметра един от друг, като азиатката следеше някак замечтано вълните на немирната вода в коритото на фотната, а вампирът пък не откъсваше очи от лицето й:- Не очаквах да можеш да говориш с мен така, сякаш беше плътно до мен и ми шептеше в ухото.
- Не знам как се получи. Когато отидох в залата първата ми мисъл беше да ти кажа нещо, но съвсем тихо. Като някакво странично чувство, което ме водеше тогава.- обясни Дерин и отмести погледа си за момент към него, но за един кратък миг и пак се вледа във водата.
- Знаеш ли... казвали са ми, че двойка побратими могат да извършват такъв контакт и да разговарят така помежду си дори да са на километри един от друг, но това го научават едва след години на съвместно съществуване. Ние се познаваме едва от...
- По- малко от 24 часа, но имам усещането, че съм те познавала цял живот.- този път вдигна глава към него, лицето й се прромени малко, стана някак тъжно и очите й издадоха известна доза състрадание:- Дитрих... уплаших се.- сподели едва доловимо, като слаб стон на вятъра. Младежът повдигна вежди изумено от думите й, но поклати глава и постави ръката си върхе нуйната, на белият мрамор на фонтана. И двамата бяха превързани, тя със зашита прорезна рана, той със силно стегнати бинтове от изкълчването:
- Няма да се боиш.- опита се да й отвърне със също толкова тих тон, но не успя да го докара по същия начин.
- Не ми говори така, все едно съм дете. Уплаших се не от друго, а от болката. Усетих я, Дитрих, когато влязох в залата ми се стори, че нещо притисна силно моята ръка и чак тогава видях какво се случва с теб, тогава и дойде онази мисъл... да ти кажа как да се спасиш и думите сами се изнизаха от устата ми.
- Това определено е... странно. Нямаме връзката все още, а ти проявяваш признаци на донор- побратим, тоест човек де, още от сега. Май ще е добре да попитаме някой от Наставниците, като Ноел или направо Главният.
- Не знам. Не ми се ще да става ясно, че мога да извършвам някакъв вид контакт с теб, без да съм преминала Пробуждане и без да сме физически... кръвно свързани.
- Все още толкова упорито желаеш това пробуждане. Има време.- усмихна се ведро, но острият й поглед го сепна.
- Няма време. Помниш какво се получи в колата, когато усети кръвта ми... едва се удържа, няма да позволя да се случи същото, не желая повече да се измъчваш с някакви изкуствени добавки, които както сам каза, намаляват силите ти постепенно ,вместо да ги увеличават.- стисна ранената си длан и постави другата си ръка на лицето му внимателно:- Искам да помагам. Загубих прекалено много в този живот, загубих предишната си същност, брат си, доверието на мнозина и се убедих, че с всяка своя крачка през тези няколко години съм нанасяла щета върху някой, който сега чувствам близък колкото собственият си брат и...- Дитрих я прекъсна, постави пръст на устните й да замълчи и се усмихна топло:
- Колкото собственият си брат...- повтори някак странно, някак отнесено. Обхвана ръката й със своята й я дръпна внезапно към себе си, като свободната си плъзна през кръста й така че съвсем да се приближи до нея, и тази нейна ръка, която до преди миг се допираше до бузата му, сега се отмести през врата му:- Сигурна ли си?- прошепна съвсем тихо, гледайки я право в очите. Дерин остана безмълвна, дори не трепваше, а и не опитваше да отмести погледа си от черните очи на Дитрих. Той извърна глава на страни, като двата кучешки зъба се удалжиха до толкова, че закачи бинта на превръзката, така както я и беше хванал за китката, го разхлаби и оголи шитата рана. Момичето само проследи действията му с поглед, затаи дъх, но не можеше да помръдне, буквално усещаше вцепенение, все едно някой друг владееше тялото й, не тя. Острите зъби на Дитрих се допряха до дланта й, малко под раната, но не пробиха тънката бледа кожа. Останаха така няколко минути, като вкаменени статуи на вампир и жертва, или поне така можеха да се оприличат от страни. Той вдигна глава и се подсмихна загадъчно:- Видя ли?- погледна я пак и от този момент, Дерин върна контрола над себе си:
- Какво беше това?- все още бяха така, Дитрих я държеше през талията с една ръка, докато едната нейна минаваше през врата му.
- Доказах ти, че не съм ти близък колкото брат ти, но ти ми позволи. Видя ли колко лесно един вампир може да докосне чувствата на човек? Можеш да ти сторя всичко, което пожелаех и ти нямаше да се противиш, защото ми имаш довелие.
- Вярно е.- съгласи се с думите му, беше изненадана, но бързо си връщаше предишната сериозност и безчувственост на изражението.
- Да, но тук е разликата между вампирът- хищник и вампирът- побратим. Аз не бих ти причинил нищо, ако ти не ми позволиш и не си убедена в това, а от значение разбира се са и моите представи за собствените ми действия и последиците. Аз ще те защитавам, защото е определено още с раждането ни да сме свързани като двойка побратими. Тази връзка се изгражда с годините и растежа ни, а когато ти ми дадеш от квърта си, връзката се отключва напълно и става в пъти по- силна, в последствие ти би ми позволила да ти сторя всичко, без да се боиш или да се съпротивляваш, ако в последствие се откажеш от първоначалното си решение. Разликата тук е, че никога не би позволила на брат си това. Вие също имате връзка, но е различна, близнаци сте и силите ви са равни, няма какво да взимате един от друг повече, имате всичко което може да имате. до колкото до нас, вашите... да го кажем слуги, на нас можете да давате много. Разбираш ли ме?- кимна й и я погледна въпросително, но само това. Момичето си пое рязко дъх и потвърди също с кимване:
- Сега вече ми е по- ясно.
- Затова ти казвам, не можеш да ме чувстваш близък като брат си, след Пробуждането си напълно ще осъзнаеш, че аз съм много повече за теб от него и... моля те, прости ми за тези думи.- чак сега я пусна и се изправи, като смирено сведе глава:- Мисля, че прекалих с действията си. Усетих страхът ти.
- Наистина?- подпря се с ръце на ръба исе изтласка, като също се изправи на крака:- Моят страх от болка.
- Сега в мен се породи страх, че мога да ти причиня по- голяма болка при осъществяването на първата и главна връзка.
- Дитрих, това е без значение. Нали аз го искам? Позволявам ти, така че не искам ти да се отмяташ. говорихме за това и си толкова твърдоглав, че не знам вече какво да ти кажа за да го проумееш. Взела съм своето решение за това Проуждане, пък и сам видя че още сега мога да ти дам това, от което имаш истинска нужда.
- Не, чакай... това беше резултат от манипулацията ми.
- Тук ти грешиш.- посочи го с пръст и го тупна няколко пъти в гърдите, от което той се разсмя леко.
- А после аз съм бил упорит и твърдоглав.
- О, каква забавна картинка!- ехиден женски глас прекъсна разговорът им. Дитрих дръпна Арлайн зад себе си и присви очи. Срещу тях имаше две жени, една русокоса и една червенокоса и именно червенокосата беше проговорила първа, очевидното беше, че тя е побратимът- човек от тяхната двойка.
- Червени ленти.- процеди през стиснати зъби вампитър:- Те са много високо ниво, вероятно са напуснали отдела си по обучение преди няколко месеца или тепърва ще бъдат освободени от обучение.- обходи ги с поглед, като отбеляза присъствието на мервени ленти на раменете им:- Желаете ли нещо, дами?- скръсти ръце и наклони глава на страни.
- Да, определено.- изхили се червенокосата:- Аз съм Стефани Сипт, а това е моята половинка- Никол Уати. Искаме вас, вашите глави на колове.
- Много днес желаят смъртта ни, да не би да е някаква масова акция?- скромният и смирен Дитрих прие друго лице изведнъж, арогантно и нахакано, с известна нотка ирония в гласа си.
- Ах, устато хлапе си, нищо че си две години по- малък от нас. Да ви видим двамата какво можете.- Стефани продължи със същото ефидно и високомерно държание, докато Никол не проронваше и дума, а стоеше като статея до червенокосата.
- Не сме свързани.
- Това нас не ни засяга. Все пак ти си бил първоначално под ръководството и закрилата на Главния кардинал, преди да преминеш в нормална обучаваща група, нали? По- напред си в материала от други, пък и малката... тя е потомка, какво те притеснява, че ще пострада ли?- засмя се злобно и сериозно дразнещо и обхвана раменете на Никол:- Скъпа, покажи им.- прошепна и целуна русокосата по бузата нежно. Тя замахна с ръка и водата от фонтана зад Дитрих и Дерин сякаш ги обгърна и дръпна назад, като след миг се озоваха в коритото, а стуите вода падаха над тях:
- По дяволите.- промълви тихичко азиатката и стисна очи:- Каква е тя?
- Сирена е. Те са могъщи, особено около вода.- отвърна вампирът и се надигна внимателно, подавайки ръка на момичето до себе си:- Добре ли си?
- Шевовете се скъсаха.- не пое ръката му, а се изправи сама, като капки кръв закапаха в бистрата вода и я оцветиха. Ароматът отново удари с голяма тежест Дитрих, той затаи дъх и прехапа устни като ужасен от нещо:- Дитрих!
- Ще се оправя.- пророни и разтърси глава, като излезе от фонтана бавно и изтръска ръцете си:- Това ли е всичко?- извърна поглед към двете жени и стисна зъби гневно. Те се спогледаха и се усмихнаха една на друга:
- Определете периметър, ние ви предизвикахме, вие приехте. Нека играем по правилата.- заговори Стефани и улови ръката на съотборничката си.
- Дерин, определи геометрична фигура и периметър. Такива са правилата, а ти като човешкият представител на отбора казваш тези неща.
- Имаш предвид, че това е вид игра?
- Не точно, но е близко. Това са официални правила при провеждане на какъвто и да било вид битки, само при приятелските двубои и спарингите, тези правила могат да се избегнат. Геометричната фигура определя вида на полето, което се обхваща, така че ако някой напусне определените от предизвикания отбор граници- губи автоматично и е длъжен да се оттегли унизен, периметърът е самият размер, в метри или километри, тук двата показателя- фигура и размер се препокриват и са с еднакво значение.
- Чудничко се получава.- въздъхна и въздъхна едва:- Кръг, с радиус 28 метра... мразя математиката.- назова изискваното и отбеляза като последно.
- Хубав избор.- кимна Стефани и мина крачка зад Никол. Сирената вдигна ръката си срещу Дитрих и кимна леко, в отговор и той направи същото.
Бързите атаки на вампира изглеждаха безмислени в сравнение с водните бариери, които Никол издигаше. Почти постоянно Стефани й подаряваше по една целувка по бузата, което правеше бариерите или атаките много по- силни:
- Можете да се откажете.- усмихна се самодоволно червенокосата, прокара ръка през кичурите си и ги отмести назад, като попадаха вълнообразно по гърба й:- Или да ви довършим по- добре.- сви вежди и се нацупи изведнъж, приемайки една злобна физиономия:- Никол... дай им една двойна засада.- сирената кимна едва забележимо и събра ръцете си пред лицето си, като в молитва. След секунди отдели дланите си и рязко разпъна ръце в страни. Две водни копия се издигнаха от водата на фонтана, пиеха формите на змии и се понесоха към двамата им противници:
- Дитрих?- погледна го, а после и двете жени пред тях. Думите й този път не бяха полезни, за сирените не знаеше нищо, не можеше да определи как тя може да бъде победена, а всичко което беше изрекла в помощ на побратимът й не беше достатъчно, водните защити бяха мощни, а атаките им...
- Отдръпни се!- долови гласът му като вик, докато се взираше във хвърчащата към нея хищна водна змия, една тъмна сянка скри гледката й. Водната атака премина през германецът като десетки ножчета, макар и от чиста вода, бяха като същински остриета. Дерин потръпна, сякаш яполазиха хиляди насекоми и обви ръце около раменете си. Сведе глава, проследявайки Дитрих, който коленичи първоначално, но после съвсем се отпусна и падна на земята. Периферното й зрение улови втората змия, която щеше да се превърне в същите такива водни остриета щом достигне целта си и тя отново беше вампирът. Нещо в момичето изригна, вълна от енергия, съвкупност от уплаха, тревога и гняв, такива каквито чувстваше в онзи момент, щом се събуди и родителите й съобщиха да забрави, че някога е имала брат. Непоносимото. Водата се разплиска по земята, като разлята от кофа, а Никол потръпна и залитна назад гледайки Арлайн с разщирени очи:
- Тя... парира... тази енергия...- заговори с пресипнал глас, като жена, която не ползва гласа си често или дори изобщо. Стефани я хвана преди да е паднала от шока при унищожаването на водната й атака и също погледна азиатското момиче невярващо:
- Истина ли трябва да е?
- Трябва ли?- зледеняващият глас на Дерин накар и дрете да потреперят:- Кой е казал, че нещо трябва да е точно определено? Предайте му, че е глупак.- пристъпи няколко крачки напред и коленичи до Дитрих, полагайки главата му на коленете си:- И ти си един... хич не се пазиш.
- Важно е да пазя теб.- отвърна тихо, но не отвори очи, а се усмихна лекичко. Струйка кръв се стичаше от устните му. Момичето прокара пръсти и я избърса, като се приведе над него:
- Сега е времето.- отмести косата си на една страна и го прегърна, облягайки този път главата му на рамото си. След всичките поредици то събития днес, всичките въздържания и налагане на воля, се беше изчерпал, не можеше повече и секунда да удържи желанието си, затова и не опита. Едно познато от миналото чувство на ужас и нереална болка се стовариха отново върху Дерни ,щом Дитрих впи зъбите си във врата й. Сякаш времето спря, а животът й бавно щеше да се отдели от тялото й. Болката я обхвана цялата и я парализира, точно както едното време, преди три години, но тогава беше против волята й. Отпусна се в захвата на немеца и притвори очи, избавяйки съзнанието си от всякакви милси и чувства. Силна енергийна вълна се отдели от тях двамата почти моментално, помитайки всичко около тях дори отвъд границите, които момичето беше определила в началото на тази битка. Стефани и Никол... бяха мъртви.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Blood Drops over old photo   Съб Юни 26, 2010 11:47 pm

Глава 15



` Вървеше по лед. Боса, с тънка копринена рокличка, която се олюляваше при всяка нейна затруднена стъпка, заради леда, по който стъпълцата й залепяха. Кълбета пара излизаха от устата й при всяка нова глъдка въздух и издишване за поемане на нова. Студът беше непоносим, сякаш от сън беше излязла в навечерието на Коледа по улиците, дори по- лошо. Улиците поне бяха покрити със сняг, не с огледален лед. Огледа се плахо, беше като животинче в кледка, не виждаше нищо около себе си, само мрак, тъмнина и студ. В един момент оглушителен звук я накара да стисне уплашено очи и да обгърне раменете си с ръце. Отваряйки ги, видя образа си в огледало. Беше бяла като тънката дреха ,с която беше, и чиито краища бяха накъсани, като издрани от тръни. Драскотини имаше и по лактите и коленете си, а нямаше представа от къде са, изобщо не можеше да проумее и от къде идва този безумен страх у нея в този момент. Друг шум се появи зад нея, като се обърна рязко и силна болка във врата й я преряза. Обхвана се с длан и стисна зъби. Кървеше. това беше единственото топло нещо наоколо, собствената й кръв. В един момент долови и тих кикот, огледа се наново и осъзна обграждението си, беше като в кутия от ледени огледала, затворена от всички страни, но един от образите беше различен, мрачен и сякаш се движеше по своя воля, не като огледално подобие. Очите й се разшириха ужасено щом го различи. Лице като нейното, коса до раменете и една луда усмивка, толкова плашеща, лудостта дори си личеше в тъмните очи на момчето срещу нея. Опита да произнесе името му, но той поклати глава и вдигна рапира в лявата си ръка. Намигна й и заби върха на рапирата в челото й.`
Събуди се и се изправи рязко, дишайки учестено. Силната светлина от заобикалящите я лампи я заслепиха и стисна очите си силно:
- Добро утро, сладурче.- мъжки глас привлече вниманието й, но очите й оче бяха замъглени от улмисцентрана светлина и различи само местоположението му:
- Къде съм?- попита с пресипнал глас, дори и онова да беше сън й се струваше, че гърлото я боли от неописуем студ, където е била.
- В медицинска стая.- отвърна мъжът и се приближи до нея, като колкото повече го гледаше, толкова повече й се проясняваше:- Кофти кошмар, нали?- усмивката му беше някак странна, една необичайно мила и топла, така чаровна. Кестенявата коса падаше на неравномерни вълни до раменете му в приятно оформена подстрижка, а пред кафеникаво- зелените му очи се мъдреха едни овални очила.
- Нещо такова.- отвърна тихо и докосна врата си или по- точно там, където чувстваше нещо не на място.
- Не се притеснявай за това. Зараства добре, а само се чудя, кой некадърник ти беше зашил дланта, та конците се бяха разкъсали?- изправи се и скръсти ръце пред гърдите си. Беше доста висок, с широки рамене и сиви, лекарски дрехи.
- Медицинска сестра. Само тя беше в лазарета, когято отидох.
- Явно те е прецакала гадно. Не беше направена хубава зашивка, катова така лесно са се разкъсали, но ги оправих. Наложи ми се само да ти дам и антибиотици за да зарастне по- бързо.
- Не зараства ли като...- не довърши, той се разсмя леко и поклати глава.
- Не, ухапването от твоя побратим зараства за не повече от три дни, докато тези контузии... на тях им трябва време.- приведе се към нея и затвори едното си око, като я помилва по лицето:- Но ти имаш изключителна имунна система и великолепно здраве. Впечатли ме дори вкуса на кръвта ти.- прошепна й и се отдръпна назад, когато Дерин го погледна остро:
- Кой сте вие?- избълва въпроса си и стисна тънкото одеало върху себе си с ръце.
- Доктор Дрейк, или само Дрейк или...
- Дракула.- прекъсна го и повдигна вежди.
- Да, и това също, но е много глупаво име, измислено от хората. Аз съм такъв какъвто ме виждаш сега, не съм бил човек никога.- усмихна се галантно и вдигна рамене.
- Не си ви представях така.
- На ти.- поправи я и въздъхна:- Мога да сменям външния си вид, цвета на косата и очите си, дъста си или да ставам по- млад, по- стар... това е основната ми способност. В много литератури съм предстаовян по различен начин, дори това лице, което вижаш сега не е истинското ми. А всъщност... сега като се замисля, дори не помня как изглеждах до преди няколко хилядолетия.- пак се засмя и извърна поглед към нея:- Нали не се сърдиш, че си позволих да опитам вкуса...- не успя да довърши, заради възглавницата, която се удари в лицето му:
- За лекар, се държиш странно.- стана от болничното легло, като хвана здраво възглавницата си и погледна мъжът сериозно.
- Е, добре, съжалявам и за това, просто исках да те попитам.
- Нямаш право.
- Сигурно, но ас съм неограничен.- вдигна ръце на нивото на раменете си и поклати глава, беше като някакво дете:- Другите вампири, които са избрани да са в съюз със побратими са ограничени от този избор на живота им, тези които заемат определени позиции, както Ноел, аз, охраняващите... не, и при тях има ограничения, но общо взето, тези които имаме по- специални длъжности, сме неограничени и можем да се храним с кръвта на когото пожелаем.
- Да не си ме доближил.- потръпна при думите му, а той я погледна изненадано и се подсмихна:
- Не се плаши. Няма да ти направя нищо, все пак съм лекар. Докоснах раната ти само с пръст и опитах от кръвта ти, нищо особено, нали?- Дерин присви очи и пестеливо кимна с глава:
- Тогава...- снижи възглавницата в ръцете си:- Защо ми се струва, че това не е болнична нощница?
- Не е, моята риза е, тук нямаме често оставащи, повечето минават за някоя превръзка илипромивка и си плюят на петите, а ти си тук от два дни.- обясни и си отнесе повторно възглавницата в лицето, което го развесели значимо. В следващият момент се озова зад момичето и я обхвана със силните си ръце:- Какъв нрав в такова малко същество като теб. Сладка си.- прошепна тихо, Дерин потръпна и се дръпна на пред, за да се освободи като и се извърна рязко към него. Някаква невидима енергия го изтласка назад, но не достатъчно че да го нарани или събори. Момичето изтръпна пак и се взря в ръцете си:
- Какво беше това?
- Още нещо, за което не бива да се притесняваш. Сега връзката ти с Дитрих е напълно завършена, макар и да не си минавала Пробуждане, сега двамата сте неограничени, но лошото е, че без Пробуждането си ти не знаеш какво можеш да дариш на своя партньор- побратим, а и не знаеш какви сили самата ти притежаваш. това е една от тях, стабилна защита, но трябва да свикнеш да я прилагаш по- често и по- бързо.- обясни и прибра ръце в джобовете на панталоните си, под лекарската престилка.
- Но аз дори не разбрах как го направих!- вдигна глава към Дрейк и присви устни.
- С времето ще се научиш. Това е да си неограничен, учиш се сама и откриваш силите си, без да са ти поднесени на поднос. Получи се интересна двойка, такава не е имало никога, не, всъщност имаше... когато аз се присъединих към преградният отдел преди две хиляди години, тогава имаше една двойка, една вампирка и човек, които бяха свързани без пробуждане. Има ги в хрониките, те са най- могъщите, или поне бяха, до последната война преди осемдесет години.- говореше много, това беше повече от ясно, често тоеше с притворени клепачи и явно това му помагаше при размишленията, нищо че в момента говореше само за спомените си.
- Войната след която родителите ми са се отказали?
- Те бяха освободени от длъжност тогава. Не си ли разбрала още, че всички двойки побратими представляват военна сила. Защитници, стражи, обикновени наемници... всякакъв вид военни представители.
- Заради тези войни.- пророни и скръсти ръце, наистина, въпростана риза беше дълга и широка, подобно на нощничка, но си беше риза:- За защита на човешкия свят от другите, които желаят властта тук.
- Именно.- съгласи се и въздъхна:- Нали ти казах, ограничените побратими получават информацията за способностите си с пробуждането си, а ти- сама ще се наложи да се оправяш. Поне си имаш разумен партньор.
- Дитрих?- сепна се и погледна Дрейк:- Къде е той?
- От както си тук, вече два дни, той не е спрял стренировките. Последното, което чух от него, беше, че ако е бил по- трениран е нямало да се наложи да използва дар от теб ,за да се справи със Стефани и Никол. Чувства се виновен, затова сега си скапва физическите сили с непрестанни тренировки.
- Това е глупаво.
- Казах му го вече, но не чува.
- Ще ме заведеш ли при него?- приближи мъжът и обхвана със зашитата си ръка яката му.
- Е, щом ме питаш. Като те гледам си добре вече, само, че вземи дългото палто от закачалката. Ноел ще ме гони с ятаган, ако види с чия дреха си.- посочи към вратата и закачалките зад нея, а Дерин го изгледа замислено и се дръпна назад:
- Чуда се дали да ти имам доверие.
- Не можеш, но нямаш избор. Но и не се притеснявай... не съм никак лош.- отвърна й, докато обличаше тгънкото черно палто, което достигаше пода и дори се повлачваше по него. Дрейк опря брадичка на рамото й и се усмихна по неговият си необичаен приятен начин:- Последвай ме, но върви тихо. Този сектор тук е за напредналите, тоест тези по- висока степен от червената лента.
- Има по- висока степен? Мислех, че тези ленти се определят както в бойните изкуства с коланите.- щом излязоха, тя се изравни с него и потърси погледа му, зад диопретните очила, още нещо което й направи впечатление освен странното му държание, беше дългата до кръста изящна плитка. В анфанс изглеждаше с нормална коса до раменете, в профил- притката се стускаше все едно е някак си прикачена към кичурите му на тила, но ерално си беше изцяло негова коса.
- Не точно. След червената има още няколко степени и всъщност тази червена лента се пада средно ниво и се полага според заслуги, не според времетраене на обучение. Стефани и Никол са побратими от друг отдел, очевидно са наемници, защото спазваха правилата при предизвикателство и битка. Ако бяха своеволни убийци, нямаше да се интересуват от достойна битка.- обърна глава към Арлайн, изведнъж стана сериозен и дори леко смръщен:- Можеха да ви убият лесно, ако не беше предприела това... Никол е сирена от могъщ военен род, а щом партньорът й е жена, това я прави още по- силна.
- Какво имаш предвид?
- Това, че някои създания черпят енергия и способности като дар от своите човешки побратими с тяхната сила, те черпят сили и от половото разграничение. Сирените са двойно по- могъщи в съюз със същия пол човек, Големите по същия начин. Гномите може да не са нищо особено, като ги гледаш така, но ако побратимът им е мъж, тогава стой на страна. кентаврите са в същото положение, силата им идва не само от силата на побратима им, но се удвоява ако той е мъж. Сложно е, тъй като има много и различни създания, срещу които ще се изправите с дитрих или ще срещнете като приятели. Няма да научиш всичките, затова пък си има книги.
- Не ме обнадежди.- проговори тихо:- Не мога да нося книги постоянно със себе си.
- Е, тогава ще заучаваш механично, като зубърче.- подсмихна се и й намигна развеселено.
- Дрейк, не ти отива държанието.- промърмори и снижи поглед към краката си. Беше боса, а чак сега обърна внимание на това.
- Така е, но съм вече на възраст, за да ми пука.- усмихна се доволно, сякаш думите й бяха комплимент и я хвана под ръка внезапно:- Сега само ми се довери и ме следвай послушно за да си нямаме вземане- даване с ветераните, които скоро ще бъдат прехвърляни в други отдели спорет титлите и нивото си на обучение.- прошепна и я дръпна към стената на коридора, като и той мина в страни и насочи цялото си внимание напред.

- Открихте ли телата?
- Не, мадам.- един мъж се поклони пред Главният кардинал след въпросът й и събра ръце зад гърба си. Беше с военна униформа в черно и няколко сребърни и зланти медала, сочещи високият му чин.
- Това е... този път е различно, така ли?- обърна му гръб и дръпна завесите на прозорецът си в страни, в същият този момент Дрейк извеждаше Дерин от медицинското крило и е превеждаше през двора, но далеч от мястото на събитията от преди два дни.
- Много различно. Предполагам двете наемници са се сблъсквали с току- що изграждана побратим- връзка и преди...
- Не, бяха мъртви. Някой е отнел телата им.- прекъсна го с леден тон и се обърна към него:- Генерале, проверете всички, имаме предател сред нас.
- Непременно, мадам.- мъжът се поклони отново и вдигна черна маска пред лицето си, като се обърна стройно и напусна кабинета.
- Непременно да...- заговори сама на себе си:- Преди някой да е пострадал по- тежко.- засмя се изведнъж и поклати глава:- И в крайна сметка какво се получи... допуснах да се появи двойка побратими, способни да ме погубят, когато пожелаят... а само ако знаеха това.- дръпна обратно завесата пред прозореца и обхвана бялата маска на лицето си, като я свали внимателно и остави няколко прави кестеняви кичура да се плъзнат напред по раменете й.
Върнете се в началото Go down
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Blood Drops over old photo   Пон Юни 28, 2010 12:51 am

Глава 16


- Ето, виждаш ли го?- шмугнаха се през някаква висока, но тясна врата и Дрейк придърпа момичето към себе си, като й посочи с ръка трерировъчната площадка надолу. Залата беше същата, като другата, в която бяха преди дни- амфитиатрално разположение на пейки и арена:- Като зомбиран е, че дори самите зомбита изглеждат по- разумни от него.- поклати отчаяно глава, но пък се усмихваше развеселено. Дитрих наистина не изглеждаше кой знае колко добре, с едни широки патналони и... само това, вилнееше из цялата тренировъчна площ, като не пестеше сили за движенията си, неестествената скорост и ударите, които нанасяше на някаква мишена от цимент:
- Защо го прави?- прошепна Дерин и присви недоволно очи.
- Кой знае, прихванала го е депресията... такасе получава с новаците.- Нали, Дитрих "Първи"?!- извика вампирът и помаха на момчето с една ръка, докато с другата прегърна Дерин повече. Щом младежът се извърна стреснато към тях, изражението му се измени внезапно и в следващият момент беше пред тях:
- Какво правите тук?- запита троснато и се намръщи ядно.
- Гледаме ти сеира.- отвърна Дрейк и се ухили самодоволно:- Как не те е срам да се държиш така пред момичето си... та ти си побратим слуга, а тя побратим- дарител, свързани сте по необикновен начин.
- Откриха ли телата?- пренебрегна всичко, което мъжът изрече и премина на нова тема. Дрейк стана сериозен и въздъхна:
- Нито следа. Затова ти я доведох, не мога да стоя през цялото време в Спешното за да я пазя, това е твоя отговорност, ако имаме враг наоколо, трябва да сме внимателни.- свали поглед към азиатката и дръпна ръката си от рамото й. Дерин го погледпа объркано, но тръсна глава и пристъпи напред към Дитрих със серизоно изражение и хладен поглед:
- Защо се подлагаш на това?
- За да... да те предпазя по- добре.- отвърна тихо и избегна очите й, откланяйки погледа си в страни,сякаш се притесняваше или срамуваше да я погледне.
- А защо си мислиш, че не ме пазиш?
- Допуснах да се нараниш, допуснах да бъда повален и да те оставя незащитена, а също и не успях да удържа волята си... това не беше редно.- едва го изрече и тя обхвана лицето му с длани, като го обърна към себе си:
- Не искам и да чувам повече за това. Щом се случи, значи е трябвало, а и аз го исках.
- Нали мразеше тази дума... трябва?
- Да, но сега не намерих друга по- подходяща.- опита да се усмихне леко, но безуспешно, за сметка на това обаче Дитрих успя да се разсмее дори.
- Добре, добре. Не искам да спорим, но смятам, че беше...
- Тихо!- прекъсна го:- Не е било грешка, ясно. Нека Дрейк ти потвърди също.- погледна през рамо към доктора, а той вдигна рамене и се подсмихна дяволито:
- Вярно, вярно. Ако не се беше получило така, кой знае какъв щеше да е другия ефект... можеше сега да съм на двойно погребение, вместо да ви гледам как си оправяте отношенията. Интересно ми е как обаче връзката ви се е иградила така бързо и здраво,че разговаряте и се държите един с друг, сякаш цял живот сте били заедно. това е знак.- разприказва се отново без да си поема дъх и потърка дланите си:- Сега искам и двама ви да ви видя да почивате... ходом към спалните помещения. Дерин, ти си имаш стая, сладуранке, нали?- намигна на момичето, а дитрих изглежда се изнерви от това и стисна зъби. Азиатката го хвана с две ръце около лакътя, което му подейства като успокоително и се усмихна леко. Кимна към Дрейк, а той се изсмя за момент:- Добре, добре... Тъй като, драги ми Дитрих, не се очертаваше и ти да нощуваш в главният център на отдела, ще се наложи май...
- Дори... не... го изричай!- процеди през зъби немецът и присви още повече очи, гледайки ядосано другият вампир, който така спокойно и мило се усмихваше, сякаш изобщо не му пукаше.
- Ех, какво избухливо хлапе си. Харесваше ми повече, когато беше самотен, поне беше и по- спокоен.- поклати глава и вдигна рамене някак пренебрежително:- Хайде и двамата, в една посока сме.
- Докторе?- Дитрих го спря и въздъхна, за един момент целият гняв, който се изливаше от изражението и очите му беше изчезнал, още малко и щеше напълно да заприлича на предишния Дитрих, този от преди два- три дни, скромен, спокоен, уравновесен:- Какво искате от нас?- зададе дирекнто въпроса и кимна леко към дерин. Дрейк го изгледа объркано и изцъка с език:
- Ама, че си... нищо не искам. Малки сте за мен, единственото, което ме интересува е здравето ви. Не успях да спася Ейнджъл и Доминик след последната битка на границата, затова сега няма да допусна вие двамата да пострадате. Чувствам ви прекалено важни, ценни и близки... наподобявате ми на тях.- усмихна се горчиво и въздъхна:- Отивайте да почивате, хайде. Стига съм ви пълнил главите с глупости, особено твоята, Дерин, имаш по- важни неща, които да учиш и знаеш за напред.- махна към вратата с ръка и излезе преди двамата, а след по- малко от минута и те, но Дрейк вече беше изчезнал, нямаше и следа от него по коридора.
- Бърз е.- отбеляза момичето.
- Той е много повече.- отвърна Дитрих замислено, най- вероятно над думите на доктора.
- Кажи ми... кои са Ейнджъл и Доминик?
- Първата в света двойка побратими, при които не е имало Пробуждане, а са изградили връзката си на принципа на необходимостта... така, както се получи при нас. Те са били най- могъщите в историята но войната, Ейнджъл е била вампир с неверотяна физическа и психическа сила, нуждаела се е дори само от спомена за своя побратим- Доминик, за да използва пълният капацитет на мощта си. Покъртителна и разрушима, нищо не е оставало живо следнейната атака, а защитата на Доминик е била неразрушима по никакъв начин... такава силна енергия. Преди осемдесет години, когато е била последната битка на границата Европа- Азия, където вампирите са воювали срещу смесена армия от създания от другите измерения, искащи да завладеят двата континента, тогава Ейнджъл и Доминик са били предадени, искали са да се оттеглят от военните си постове, тъй като са участвали във войни в продължение на векове, били са близки с родителите ти и са желаели да се преместят с тях заедно във Франция след края на войната, но тогава някой ги е предал.- помълча известно време, докато вървяха по празния мрачен коридор, само бледата светлина на лампите по белите мраморни стени осветяваше пътя им и лицата им с меко сияние:- Така и не разбра ли кой е, първо загинал Доминик... Дрейк е опитвал да го спаси, но операция на бойното поле се прави трудно, а Ноел не е била на близо за да му съдейства, отговаряла е за прегрупирането на армията на вампирите по течението на Дунав. От страх, че ще загуби най- близкият си, Ейнджъл е била разконцентрирана, нищо че е водела самостоятелна битка тогава. Допуснала е грешка и същата рапира, която пронизала Доминик в главата, се забила в сърцето й, със спирането на сърцето на побратима- слуга, често се случва да спре сърцето и на другия от двойката...- въздъхна тихо, явно не му беше много лесно да разказва за това:- Казват обаче, че в момента в който Ейнджъл поела последният си дъх и изрекла името на Доминик, той също починал, в ръцете на Дрейк... раната на челото му била прекалено сериозна, за да я преживее, а болката, която получил при раняването на неговата партньорка го довършила съвсем. Затова доктора каза, че не може да загуби други като тях.
- Тоест нас.- допълни думите му едва чуто и стисна по- здраво ръката му:- Значи връзката ни сега е толкова силна, че можем да чувстваме болките си?
- Можем да умрем от болките си. Ако ти пострадаш, същото ще сполети и мен, ако с мен се случи нещо, това ще последва и теб. И то само защото сме неограничени. Сега сме единствените такива.
- Интересно е. Това е стимул, Дитрих, означава че трябва да тренираме, да се упражвянаме и развиваме уменията си като двойка побратими, зада не позловявале наранявания.- изрече го по- ведро и спряха, точно пред вратата на стаята, където беше настанена Дерин. Момичето свали дългото черно палто и го подаде на вампира:- Можеш да влезеш?- предложи спокойно.
- Ще си помисля... първо ще отида да сваля прахта от циментовата мишена, която опитвах даразруша, от себе си.
- А и... още нещо?- спря го, когато тръгна напред по коридора:- Дитрих, какво значат за теб Ейнджъл и Домикин?- беше усетила нещо необичайно в него, докато й разказваше за тях двамата, затова и не се поколеба с въпроса си, само се надяваше да не го засегне. Но не, той се обърна и се усмихна горчиво:
- Познавали са се от деца, Ейнджъл е била човек и е учила с Доминик в една и съща група. Родила е на 15, а след това е била превърната... двамата са осъществили неограничената си връзка на побратими, когато са били на по 20 човешки години, тоест три години след като Ейнджъл е станала вампир. Детето им е растяло в манастир, отглеждано от върколаци, колкото и странно да звучи... Това тяхно дете е...- тук замлъкна и сви юмруците си за един кратък миг:- Моя баба... по бащина линия.
- Дитрих.- прошпна, а след миг го прегърна силно. Той трепна изненадано, но също уви ръце около нея:
- Е, всичко е наред. Явно така ми е било писано, да съм като пра- родителите си.- усмихна се успокоено и притвори очи:- Защо го направи?
- Кое?
- Различно е. Физическият контакт не е присъщ за теб.
- Няма значение, много неща не са присъщи за мен, но ги загърбвам и се боря с тях.
- Какъв е смисълъ?
- Много голям и много важен.- вдигна глава нагоре към него:- Преди дни нямах представа какво всъщност се очаква от мен, какво представлявам и аз самата, а сега имам толкова много знания и още повече очаквания от тези около мен, нужно е да... оправдая всичко, за да бъда доволна и аз самата, за да си доволен и ти и другите.
- Сега ти говориш безумия.- засмя се тихо.
- Остави ме.- поклати глава и го пусна.
- Няма да те закачам.- притвори бавно очи и се усмихна още по- спокойно.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Blood Drops over old photo   

Върнете се в началото Go down
 
Blood Drops over old photo
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Vampire's Academy :: Забавления :: Творчеството на Дерин Арлайн-
Идете на: